Решение № 12273 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2334/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сандански против решение 1878 от 03.12.2020 г. по адм. д. 750/2019 г. на Административен съд Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му, след което да се потвърди процесната заповед. Ответните страни - Б. Даскалов, М. Борисов Даскалов, А. Даскалова и Е. Даскалова чрез адв. Кацарски оспорват касационната жалба и изразяват становище в подкрепа на съдебния акт, изразено в писмен отговор. Молят съдебното решение да остане в сила, както и претендират съдебно-деловодни разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Даскалов, М. Борисов Даскалов, А. Даскалова и Е. Даскалова срещу заповед УТИ -78/12.06.2019 г. на кмета на община Сандански, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредил да бъде премахнат строеж външна тоалетна и септична яма, изградена в поземлен имот с идентификатор 65334.102.856, представляващ част от УПИ 000231, местност [наименование], землището на гр. Сандански, като неподходящ по вид и разположение, вреден е в санитарно хигиенно отношение и в лошо физическо състояние. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: По съществото на спора, съдът счита, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е приел, че при издаване на заповедта е нарушена процедурата по чл. 196, ал. 2 ЗУТ, като не са изслушани заинтересованите лица от комисията, обследвала обекта, което нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. От заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание е изведен извод, че процесният строеж може да се поправи и заздрави, като експертът е установил, че по отношение на тоалетната /надземната част/ същата не е опасна по отношение на ползването й по предназначение, като конструкция може да изпълнява предназначението си, всички елементи са прикрепени така че да се ползва безопасно и може да бъде поправена и заздравена. При липса и на двете кумулативно необходими предпоставки за издаване на заповедта, съдът е формирал извод за нейната материална незаконосъобразност. Решението е правилно. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ в приложимата редакция, кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Освидетелстването на такива строежи се извършва от съответна комисия, назначена от кмета на общината, която може да действа служебно или по искане на заинтересувана страна, като изготвя протокол за състоянието им и предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Следователно премахването на строеж е уредено като крайна мярка в чл. 195, ал. 6 ЗУТ и може да се допусне само ако не е налице техническа възможност за поправяне и заздравяване на строежа. В конкретния случай назначена комисия от кмета на общината е изследвала процесната сграда и е установила, че процесният строеж не може да се поправи или заздрави. Състоянието на строежа е изследвано и в съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е изготвило заключение в обратна насока процесният строеж може да се поправи и заздрави, а по отношение на тоалетната /надземната част/ е установено, че същата не е опасна по отношение на ползването й по предназначение, като конструкция може да изпълнява предназначението си, всички елементи са прикрепени така че да се ползва безопасно и може да бъде поправена и заздравена. От изложеното се установява, че спорният строеж не е самосрутващ се и че е налице техническа възможност за поправяне и заздравяване. Правилно съдът кредитира заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза, което сочи за възможност за поправяне и заздравяване на строежа. Заключението е обективно и в съответствие със събраните по делото доказателства, а такива които да ги опровергават не са ангажирани. При тези данни законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с първото изискване на нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, приложима за строежи опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение. В административното производство по чл. 195, ал. 6 ЗУТ на изследване задължително подлежи и възможността за поправянето или заздравяването на строежа, респективно тази невъзможност по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ. В случая в нарушение на цитираната норма комисията не е изслушала заинтересуваните лица. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, както и да изслуша заинтересованите лица преди да отрази констатациите си в съставения протокол, като тази процедура е нарушена, както е приел и съдът. След като не е налице нито една от кумулативно изискуемите в закона предпоставки, заповедта за премахване на процесния строеж действително е материално незаконосъобразна. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за материално и процесуално незаконосъобразен административен акт и го е отменил, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед горното обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответниците, по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,