Решение № 13813 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3458/2019 г.

ВАСI отделение16.10.2019 г.докладчик Таня Комсалова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение № 100 от 25.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2145/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13813 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3458/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ефетир" ООД, подадена чрез пълномощника адв. Ч. Пенчев, против Решение № 100 от 25.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2145/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас. С обжалваното съдебно Решение е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу Решение № 32-88593/27.03.2018 г. на Началник Митница – Бургас, потвърдено с Решение № Р-265/32-152550 от 29.05.2018 г. на Директора на Агенция Митници и е осъден жалбоподателя да заплати на Агенция "Митници" сумата от 196 лева, разноски по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Настоява се за отмяна на съдебния акт и постановяване друг такъв по съществото на спора, с отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Претендират се разноски. Ответникът – Директор на Териториална дирекция "Южна морска" към Агенция "Митници", конституиран с нарочно определение, постановено в открито съдебно заседание от 25.09.2019 г. по настоящото дело, в качеството му на правоприемник на Началник Митница "Бургас", чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на "Ефетир" ООД, подадена чрез пълномощника адв. Ч. Пенчев, против Решение № 32-88593/27.03.2018 г. на Началник Митница – Бургас, потвърдено с Решение № Р-265/32-152550 от 29.05.2018 г. на Директора на Агенция Митници. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни, а според чл. 154, ал. 1 от АПК съдът служебно конституира страните по делото. В случая производство по делото е приключило с участието, респ. крайният акт по съществото на спора е постановен спрямо първоначално конституирания ответник – Началник Митница "Бургас". Действително именно това е и издателят на оспореният пред Административен съд – Бургас индивидуален административен акт, но съдът не е съобразил обстоятелството /въпреки че е бил надлежно уведомен и сезиран със съответното искане от страна на процесуалния представител на ответната страна/, че със Заповед № 3 МФ-1318 от 27.12.2018 г. на Министъра на финансите, считано от 00, 00 часа на 7.01.2019 г. са закрити всички митници в структурата на Агенция "Митници", вкл. и Митница "Бургас", като съгласно т. II от същата заповед считано отново от 00, 00 часа на 7.01.2019 г. в структурата на Агенция "Митници" са създадени териториални дирекция, една от които Териториална дирекция "Южна Морска", която е и правоприемник на компетентността, правата и задълженията на Митница "Бургас" /т. VI и т. VII от цитираната заповед/. Или в случая сме изправени пред хипотезата на закриване на административния орган, издател на оспорения пред съда индивидуален административен акт, с изрично посочен негов правоприемник. Административен съд – Бургас не е съобразил тези обстоятелства и не е изпълнил задълженията си да конституира надлежния ответник по делото, като е продължил процеса и е разгледал спора с участието на ненадлежна страна - Началник на Митница "Бургас", какъвто административен орган не съществува считано от 00, 00 часа на 7.01.2019 г. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в производството в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Постановеното без участие на надлежна страна съдебно решение като процесуално недопустимо на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде изцяло обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да конституира надлежната страна – ответник по делото – Директор на Териториална дирекция "Южна морска" на Агенция "Митници", вкл. и при новото разглеждане на делото съставът на първоинстанционния съд следва да изложи съображения по всички повдигнати с жалбата въпрос, вкл. и относно законосъобразността на действията на митническите органи във връзка с транзитна операция с MRN 17 BG00101502166835 от 30.09.2017 г., съобразно и постановеното с Определение № 6451 от 16.05.2018 г., постановено по адм. дело № 4697/2018 г. по описа на ВАС, по които повдигнати оплаквания с жалбата, липсва произнасяне. При новото разглеждане на делото съдът на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1