Решение № 526 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2782/2018 г.

Решение № 526 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2782/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Й. Митов е подал касационна жалба срещу решение № 423 от 22 януари 2018 г. по адм. дело № 7030/2017 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлен предявения от него срещу Столична община иск за заплащане на обезщетение от 1000 лева за неимуществени вреди, причинени от отмененото наказателно постановление № СОА16-РД11-3415/06.07.2016 г. на заместник - кмет на Столична община. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят разноски. Столична община не е взела становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Й. Митов срещу Столична община, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лева за неимуществени вреди, причинени от отменено от съда наказателно постановление № СОА16-РД11-3415/06.07.2016 г. на заместник - кмет на Столична община, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Според твърденията в исковата молба вредите били търпяни в периода 30.03.2016 г. - 20.06.2017 г. и се изразявали в притеснения и стрес, негативни изживявания и нарушаване на психичното равновесие на ищеца. Административният съд е установил, че с наказателно постановление № СОА16-РД11-3415/06.07.2016 г., издадено от заместник - кмет на Столична община, на Й. Митов било наложено административно наказание "глоба" в размер на 60 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, изразяващо се в това, че на 30.03.2016 г., около 9,20 часа, в град София, паркирал лек таксиметров автомобил пред входа на служебния паркинг на Университетска многопрофилна болница "Царица Йоанна", с което затруднил движението на специализирания автомобил на болницата. Наказателното постановление било обжалвано от Й. Митов пред Софийския районен съд, който го отменил с решение от 12.05.2017 г. по НАХД № 14133/2016 г. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 09.06.2017 г. По делото били разпитани свидетели, които разказали, че Й. Митов обслужвал професионално като таксиметров шофьор ръководената от тях футболна академия за деца. Той бил стриктен и внимателен шофьор и не нарушавал правилата за движение. По повод случая, описан в исковата молба, споделял с тях, че тежко преживял наказанието, бил стресиран и изнервен, тъй като почти не бил наказван в течение на тридесетгодишния си стаж като таксиметров шофьор и считал наказанието за несправедливо. От правна страна административният съд приел, че събраните по делото доказателства не обосновават извод за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Според мотивите на съда, не било доказано настъпването на реална вреда с неимуществен характер. Обстоятелството, че ищецът изразил неудовлетворение от наложената глоба не означавало, че за него са настъпили неимуществени вреди. Както сочели и свидетелите, административното наказание не е злепоставило по никакъв начин жалбоподателя след като услугите му се ползвали и след този случай. Същевременно размерът на наложената санкция не бил такъв, че да предизвиква тревога и безпокойство у наказаното лице. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения от Й. Митов иск. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на материалния закон. Административният съд е направил правилно заключение, че случаят с наложената на ищеца глоба от 60 лева не е от такова естество, че да предизвика у ищеца значими и трайни преживявания с негативен знак. Размерът на глобата, както и обстоятелствата, за които е наложена, не обосновават преценка, че ищецът е бил подложен на стрес в периода 30.03.2016 г. - 20.06.2017 г. или от съставянето на акта за установяване на административно нарушение до отмяната на наказателното постановление, както се твърди в исковата молба. За да се приеме, че лицето е понесло неимуществени вреди, то трябва да е изпитало силни негативни емоции, които оказват съществено отражение върху психологическото му състояние и засягат морални или духовни ценности, универсални по своя характер. Тези преживявания следва да представляват типична, закономерна и реална последица на административния деликт. Случаят, разгледан по делото, макар и неприятен за ищеца, не би могъл да разстрои психиката му или да засегне чувството му за справедливост до степен, надвишаваща тази на обичайните отрицателни преживявания, каквито може да предизвика всеки един житейски конфликт. Краткотрайните и без особена значимост отрицателни преживявания не могат да се определят като подлежаща на обезщетяване неимуществена вреда, макар да са причинени от незаконосъобразна административна дейност. С оглед характера на засегнатия интерес и при отсъствието на трайни и съществени последици върху личната сфера на ищеца, следва да се сподели извода на административния съд, че отмененият незаконосъобразен акт не е причинил на ищеца неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Неприемливо е каквото и да е неприятно изживяване, причинено от незаконосъобразна административна дейност, да подлежи на обезщетяване. При подобно разбиране държавата/общините би следвало да носят отговорност за всяка грешка на администрацията. Грешките са присъщи на човешката дейност, затова присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от признатите от съда за незаконни актове, действия или бездействия на администрацията, без да е достигнат съответен праг на значимост на преживяванията на засегнатите лица, би довело на практика до нарушаване на ефективността на правото, което изисква баланс между използваното средство за защита и постигнатия резултат. Поради това касационната инстанция приема, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд