Решение № 12779 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2020 г.

Решение № 12779 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община П., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Евтимова, против решение № 498 от 20.11.2019 г. постановено по адм. дело № 288/2019 г. на Административен съд П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът: "Грейс Пи" ЕООД, гр. С., редовно призовано, не се представлява. От дружеството, чрез пълномощника му - адв. Муслах, е постъпил отговор, с която оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение АС П., по жалба на "Грейс Пи" ЕООД, е отменил Заповед № 317/28.02.2019 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 225 а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на дружеството да премахне незаконен строеж: "Навес", находящ се в ПИ № 018004 по КВС, землището на с. К., община П., а по КК на селото заснет с идентификатор 37174.18.4. Прието е от съда, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като разпоредения за премахване навес, не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а представлява преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Изводът е на основание кредитираната допълнителна СТЕ, със заключение, че навесът е преместваем обект, тъй като може да бъде отделен от повърхността на земята и преместен в пространството без да се наруши целостта на земята. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е извода на съда, че навесът - предмет на оспорената заповед за премахване, е "преместваем обект" по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Към датата на издаване на заповедта е в сила разпоредбата на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, в редакцията на ДВ, бр. 82/2012 г., съгласно която в определението за преместваем обект е включено и неговото предназначение, а не само възможността да бъде отделен от повърхността на земята и преместен на друго място, без да губи своята индивидуализация. Според разпоредбата предназначението на преместваемия обект трябва да е за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейности. Това му предназначение съответства на чл. 56, ал. 1 ЗУТ / ред. ДВ, бр. 82/2012/, а също и в действащата към момента редакция на чл. 56, ал. 1, т. 1-3 ЗУТ /ДВ, бр. 25/2019 г. /, от Г. трета, Раздел IX на ЗУТ "Преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане". Процесният навес не отговаря на законовото предназначение на преместваемия обект, тъй като не е за посочените дейности, нито пък е сред изброените такива обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ /ред. ДВ, бр. 82/2012 г. /, в сила към датата на издаване на заповедта. След като не е преместваем обект, навесът представлява строеж, за който се изисква разрешение за строеж, по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, с каквото строежът не разполага. РС за процесния строеж се изисква и на основание чл. 12 от Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им /ДВ, бр. 85/2012 г. /, който препраща към Г. осма, раздел трети, чл. 148 и сл. ЗУТ, при реализиране на строителство върху такива земи. Липсата на РС прави строежът незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а с оглед категорията му - шеста, кметът на община П. е разполагал с правомощието да издаде заповед за премахването му - чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, които основания са посочени в заповедта. В оспорения акт е посочено още, че строежът е извършен след 2.10.2014 г., което обстоятелство не е оборено от ответното дружество с годни доказателства. Това прави ненужно обсъждането за наличие на предпоставките за търпимост на строежа в някоя от хипотезите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, а поради това и връщане на делото за ново разглеждане, за изследване на търпимостта, тъй като относимият за търпимостта период е най-късно за строежи извършени до 31.03.2001 г, в който процесния не попада. От изложеното следва, че обжалваното решение, с което е отменена заповедта като незаконосъобразна, е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на "Грейс Пи" ЕООД, гр. С. срещу заповед № 317/28.02.2019 г. на кмета на община П. бъде отхвърлена, като неоснователна. Заповедта е издадена при отсъствие на отменителни основания по чл. 146, ал. 1-5 АПК, което я прави законосъобразна. При основателност на касационната жалба и направеното искане от касатора, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на община П. разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, в общ размер на 300 лева, от които 200 лева за първата инстанция и 100 лева за касационната, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение