Решение № 352 от 6.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1808/2011 г.

Решение № 352 от 6.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1808/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от осъдения Н. С. Г. за възобновяване на въззивно чнд № 5/2011 г. на Силистренския окръжен съд, наказателна колегия и отмяна или изменение на решение № 9/2.05.2011 г. на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Обосновава се с неправилния отказ за приложението на чл. 27 НК и чл. 59 НК, както и с нарушението, което е допуснал като е приел за законосъобразно приложението на чл. 24 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира основателност на искането само досежно неправилност на отказа да бъде приложен чл. 59 НК за времето на предварителното задържане на осъдения по нохд № 1147/2004 г. на Силистренския районен съд, но че нарушението може да бъде отстранено от прокурора по реда на чл. 417 НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Силистренският окръжен съд с оспореното решение по въззивно чнд № 5/2011 г. е потвърдил определение № 941/13.12.2010 г. по чнд № 1128/2010 г. на Силистренския районен съд, с което по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е допуснал групиране на наложените на Н. С. Г. наказания с влезли в сила присъди по 11 наказателни дела. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 25 вр. чл. 23 НК като е определил две съвкупности. За първата е наложил наказание две години лишаване от свобода и е определил режим на изтърпяване при условията на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. По съображения за наличието на предпоставки за приложението на чл. 24 НК е увеличил наказанието с три месеца като възможност по този начин да бъдат постигнати целите по чл. 36 НК. Във втората съвкупност е включил наказанията, наложени с влезлите в сила присъди по други 6 наказателни дела като е наложил общото, най-тежко наказание-две години лишаване от свобода, присъединил е глоба в размер на 500 лева и по съображения за постигане целите на наказанието е приложил чл. 24 НК, увеличавайки наказанието с 6 месеца. Приложил чл. 59 НК по отношение на задържането под стража по дело от първата съвкупност и чл. 25, ал. 2 НК за изтърпяната част от наказанията по втората съвкупност. Оставил е без уважение искането за приложение на чл. 27 НК и на чл. 59 НК по отношение на взета мярка за неотклонение "задържане под стража" по нохд № 1148/2004 г. на Силистренския районен съд. Въззивното производство е образувано по жалбата на служебния защитник на осъдения против определението на първоинстанционния съд с доводи за допуснати нарушения на закона и явна несправедливост на наказанието, които се съдържат и в искането за възобновяване. Въззивният съд е обосновал подробно своето решение да възприеме изцяло изводите в оспореното определение, че са налице основанията на чл. 25 вр. чл. 23 НК за всяка една от съвкупностите, както и че определените като общи наказания отговарят на изискването да са от определените най-тежки по размер. Отговорил е на възражението за неправилен отказ да се приложи чл. 27 НК като е мотивирал неговата неоснователност. Изводите си е извел от данните за всички осъждания, за времето на извършване на престъпленията и на изтърпяване-изцяло или отчасти, на наложените наказания. Законосъобразен е и отказът да се отмени приложението на чл. 24 НК и за двете съвкупности. Определеният размер на увеличение на общите наказания е съобразен с изискванията за наличието на изрично предвидените в нормата предпоставки. Вярна е оценката на цялостната престъпна дейност, на обществена опасност както на деянията, така и на личността на осъдения, на подбудите, на проявената упоритост, на продължителността на периода и броя и вида на извършените престъпления. След като с оглед цялостната обоснована оценка на посочените обстоятелства е констатирал, че общо определените наказания по отделните съвкупности се явяват несъответни на извършените деяния и че с тях не може да бъдат постигнати целите по чл. 36 НК, въззивният съд правилно е отказал да приеме, че са налице основания да бъдат определени като явно несправедливи, с което не е допуснал нарушение. Основателно е възражението, че въззивният съд неправилно е потвърдил отказа да бъде приложен чл. 59 НК по отношение на времето, през което осъденият е бил задържан по взета мярка за неотклонение по нохд № 1147/2004 г. на Силистренския районен съд. Видно от данните по делото с определение от 26.04.2007 г. е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", която е заменена с "подписка" на 18.10.2007 г., когато е постановена оправдателна присъда по обвинение за извършено на 20.05.2002 г. престъпление по чл. 198 НК, потвърдена с решение на въззивния съд от 29.02.2008 г. Нарушението не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НК. Съгласно чл. 417 от НПК когато чл. 59 НК не е приложен от съда, какъвто е и конкретният, той се прилага от прокурора с постановление като се приспада времето на задържането. По изложените съображения искането на осъдения е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение