Решение № 93 от 2.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 55/2009 г.

Решение № 93 от 2.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 55/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Осъденият В. К. Ч. е направил искане за проверка по реда на Глава ХХХIII от НПК на влязлото в сила решение № 463 от 04.12.2008 г. постановено по в.н.о.х.д. № 1301/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. В искането се сочи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, наложеното наказание е явно несправедливо и следва да бъде намалено. В съдебното заседание осъденият лично и чрез назначения му служебен защитник поддържа искането по изложените в него съображения и моли наказанието да бъде намалено. Твърди се, че при определяне на наказанието и двете съдебни инстанции са отчели като отегчаващи отговорността обстоятелства, такива, които квалифицират деянието като "опасен рецидив". Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, не е налице соченото нарушение, поради което и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения в закона шестмесечен срок от осъден за престъпление от общ характер. Разгледано по същество, то е неоснователно и съображенията за това са следните: Пловдивският районен съд с присъда № 110 от 13.06.2008 г. по н.о.х.д. № 560/2008 г. е признал подсъдимия В. К. Ч. за виновен в това, че на 23.01.2008 г. в гр. П. при условията на опасен рецидив противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил, която владеел, поради което и на основание чл. 206, ал. 3, пр.2 във вр. с ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" вр. чл. 54 НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "строг" режим. Пловдивският окръжен съд с решение № 463 от 4.12.2008 г. по в.н.о.х.д. № 1301/2008 г. по жалба на подсъдимия е изменил присъдата, в частта, в която подсъдимият е признат, че е извършил престъплението по чл. 206, ал. 3 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" НК и потвърдил същата в останалата й част. Единственият довод, който се прави в искането е за явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и той е неоснователен. При определяне размера на наказанието и двете съдебни инстанции са отчели всички обстоятелства от значение за индивидуализирането му. Преценката на отчетените както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността обстоятелства е правилна. Не са налице основания за отдаване на по-голяма тежест на смекчаващите обстоятелства и определяне на по-малък по размер наказание лишаване от свобода. Възражението, че при определяне на съответното наказание, съдебните инстанции в нарушение на чл. 56 НК са взели предвид като отегчаващо обстоятелство миналите осъждания, които обуславяли квалифициращия признак "опасен рецидив", е невярно. В мотивите към съдебните актове изрично е посочено, че като отегчаващо обстоятелства се преценяват тези минали осъждания на подсъдимия, които са извън обуславящите квалификацията " опасен рецидив". Този извод е правилен и той не е в противоречие с посочената в чл. 56 НК забрана, защото именно тези осъждания позволяват на съда да прецени конкретната обществена опасност на дееца и те по съществото си са източник на характеристични данни за него. Настоящият състав намира, че наложеното на осъдения наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства е съответно на извършеното и в най-голяма степен отговаря на изискванията по чл. 36 НК, поради което и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на влезлия в сила съдебен акт искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение