Решение № 10401 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1092/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ Варна подадена чрез пълномощника гл.юрисконсулт Костадинова срещу решение 1424 от 04.11.2022 год. постановено по адм. дело 1032/2022 год. по описа на Административен съд Варна. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложеното в жалбата се иска отмяна на съдебния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ц. Стефанова чрез адв.И. Станчев от АК-Варна в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е основателна. С решение 1424 от 04.11.2022 год. постановено по адм. дело 1032/2022 год. Административен съд Варна е отменил по жалба на Ц. Стефанова решение 2153-03-38 от 17.03.2022 год. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата и против разпореждане РВ-3-03-01067428/31.01.2022 год. на ръководител контрол по разходите на ДОО и са присъдени разноски. Разпореждането е издадено на основание чл.114, ал.2 и ал.3 от КСО като е разпоредено лицето да възстанови неоснователно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 01.12.2020 год. до 05.11.2021 год. в размер на 4 597, 73 лева. Изложени са мотиви, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, но е постановен в нарушение на материалния закон. Административният съд е приел, че липсата на конкретна икономическа дейност не е идентична с липсата на стопанска дейност на дружеството. От представените в съдебното производство доказателства съдът прави извод, че лицето е упражнявало трудова дейност и е имало качеството на осигурено лице. От фактическа страна е установено, че на Ц. Стефанова е изпратено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО за периода 01.12.2020 год. до 05.11.2021 год. въз основа на подадено от осигурителя КМ Консулт 2020 ЕООД удостоверение приложение 10към чл.9, ал.1 от НПОПДОО. Ц. Стефанова е управител и едноличен собственик на капитала на КМ Консулт 2020 ЕООД. При извършена проверка на осигурителя е установено, че лицето не е упражнявало трудова дейност при дружеството, за която за подлежи на осигуряване. На КМ Консулт 2020 ЕООД са издадени задължителни предписания ЗД-1-03-01018643/18.10.2021 год. за заличаване на подадените в Регистъра на осигурените лица данни по чл.5, ал.4 от КСО с код за вид осигурен 10 декларация обр.1 за Ц. Стефанова за периода от 02.11.2020 год. до 30.09.2021 год. задължителните предписания са обжалвани пред директора на ТП на НОИ Варна, който с решение 2153-03-149/03.12.2021 год. е отхвърлил жалбата. Предписанията са влезли в сила и са изпълнени като данните по отношение на Стефанова за горепосочения период са заличени от РОЛ. В следствие на това е издадено разпореждане, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО Стефанова следва да възстанови неоснователно получена сума за обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 4 597, 73 лева предвид заличаването на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход на лицето. Прието е, че са налице нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. С процесното решение административният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ Варна. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, но при тяхната преценка е извел неправилни правни изводи. Съдът не се е съобразил с приложените към преписката задължителни предписания издадени на КМ Консулт 2020 ЕООД за заличаване на данните по отношение на Стефанова в РОЛ, който административен акт е влязъл в сила и е задължителен. След заличаването на данните за осигуряването на Ц. Стефанова същата вече няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, съгласно който "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Следователно след като не е възникнало осигурително правоотношение лицето не може да черпи произтичащите от него права на обезщетение. Съгласно чл.53 от КСО след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а съгласно чл.48 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Процесното разпореждане е постановено след заличаването на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход подадени за жалбоподателката от работодателя КМ Консулт 2020 ЕООД по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 02.11.2020 год. до 30.09.2021 год. и установяване, че Стефанова не е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КСО, поради невъзникнало осигурително правоотношение съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Заличените данни са послужили при преценката на правото и за изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете. В тази връзка Стефанова не отговаря на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 48а от КСО. Заличените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход по правната си същност се явяват новонастъпили обстоятелства, които ръководителят осъществяващ контрол по разходите на ДОО, като административен орган действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да съобрази. Като е направил това административният орган е издал един правилен и законосъобразен акт, който неправилно е бил отменен от съда. В решението си първоинстанционният съд е коментирал въпроса дали лицето реално е извършвало трудова дейност в дружеството, за която да подлежи на осигуряване, като не се е съобразил, че този въпрос вече е бил предмет на проверка в административното производство по обжалване на задължителните предписания дадени на КМ Консулт 2020 ЕООД. С решение на директора на ТП на НОИ жалбата срещу задължителните предписания е отхвърлена и предписанията са влезли в сила. След изпълнението им данните от РОЛ за Стефанова са заличени и същата няма качеството на осигурено лице. Органът, както и съдът са били длъжни да се съобразят с това обстоятелство и да преценят основателността на жалбата на Стефанова въз основа на наличните данни. При правилна преценка на събраните доказателства се установява, че лицето няма качеството на осигурено такова и не е имало право на парично обезщетение за отглеждане на малко дето. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на жалбоподателката са налице нови документи и нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото на изплатеното парично обезщетение и които налагат същото да бъде възстановено. С оглед на гореизложеното, касационната инстанция счита касационната жалба за основателна. Налице са основанията по чл.209, т.3 от АПК, тъй като решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и същото следва да се отмени, а жалбата на Ц. Стефанова да се отхвърли като неоснователна. Касаторът е направил искане за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. При този изход на правния спор искането е основателно. Следва да се осъди Ц. Стефанова да заплати на ТП на НОИ Варна разноски по делото за касационната инстанция в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, пред. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,