Решение № 3461 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2078/2015 г.

Решение № 3461 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2078/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Касационното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Симеон Димитров Георгиев чрез Борислава Симеонова Георгиева-майка на касатора против решение № 7504/5.12.2014 г., постановено по адм. д. № 5932/2014 г. от Административен съд София-град като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответната страна - полицейски орган при 02 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) оспорва касационната жалба като неоснователна в представени по делото писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е допустима и неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 63, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.), съдът отхвърля жалбата на Симеон Димитров Георгиев против заповед рег. № з-1591/2.06.2014 г., издадена от полицейски орган при 02 РУП - СДВР за задържане на лице за 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗМВР и при наличието на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - противоправни действия на жалбоподателя, обуславящи правното основание на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР отм. за наложената принудителна административна мярка. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата материална законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Доказателствата по делото сочат на извършено престъпление от общ характер по чл. 194 от Наказателния кодекс (НК) (неправилно посочен текста на чл. 134 НК в обжалваното решение) - кражба на движими вещи, а в заповедта е посочено правното основание за задържането, което кореспондира с приетите и обсъдени от първоинстанционния съд доказателства, което опровергава доводите в касационната жалба за нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновано и в съответствие с всички доказателства и при наличие на достатъчно данни, обосноваващи предположението за извършено престъпление по чл. 194 НК съдът прави извод за законосъобразност на заповедта на полицейския орган предвид противоправното поведение на жалбоподателя по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Принудителната административна мярка е съобразена с целта на закона и в рамките на установения от него срок за задържане. Водeн от горното, Върховният административен съд, Пето отделение