Решение № 2513 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10346/2009 г.

Решение № 2513 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10346/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Тодор Димитров Станоев, Гюргена Димитрова Спасова, Илинка Димитрова Стратиева, Филип Димитров Христов, Венцислав Костадинов Петков, Асен Костадинов Петков, Магдалена Костадинова Грозданова, Димитрина Костадинова Грозданова, Магда Панайотова Христова, Горица Стоянова Шушкова, Вергиния Стоянова Илиева чрез пълномощника им - адвокат Коемджиева против решение № 2991 от 4.06.2009 г. по адм. дело № 1557/2008 г. на Благоевградския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им срещу отказ на кмета на община Благоевград № 2594 от 1.12.2008 г. да отмени отчуждаването на имоти пл. № № 56 и 70 в кв. 6 и 1 по плана на с. Българчево. Релевират доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че част от отчуждителните мероприятия е реализирана. Без значение е наличие на свободна от тях част, тъй като приложимият закон не предвижда частична отмяна на отчуждаването. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от отчуждените собственици и техни наследници против мълчалив отказ на кмета на община Благоевград на молбата им от 24.10.2008 г. за отмяна отчуждаването на имоти с номера 56 и 70 по плана на с. Българчево. След постъпване на жалбата, административният орган е издал и изричен отказ, който е мотивирал на първо място с обстоятелството, че отчуждаването е извършено преди влизане в сила на ЗОС и на второ място, че мероприятията са реализирани и определеното обезщетение е получено. Жалбоподателите са възразили, че мероприятието не е изпълнено. От писмените доказателства по приложената преписка е установено, че със заповед № 643 от 26.06.1978 г. от наследниците на Димитър Станоев Христов е отчуждена в полза на държавата част от имоти пл. № 56 и 70 за предвидено по застроителния и регулационен план мероприятие - благоустрояване на площад и улица. В заповедта не е посочено каква част от кой имот се отчуждава. Липсва и скица към нея, поради което и към настоящия момент не подлежат на конкретизация нито отделните части от имотите, нито тяхното разположение спрямо цялостната им площ. Единствено от оценителния протокол е видно, че отчуждената площ е от 2097 кв. м., както и че е отчуждена паянтова жилищна сграда. Тя се намира в имот пл. № 70. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. От нея е установено, че площта на имот п№ 56 е била 1716 кв. м., а на пл. № 70 - 838 кв. м. По плана на селото от 1959 г. първият от тях е бил отреден за читалище, а вторият за улици. При разширения на улица от имот 56 са усвоени 245 метра. А при прокарване само на една от планираните две улици от имот 70 са усвоени 120 кв. м. Втората улица не е прокарана. Едноетажната сграда в имота съществува в досегашния си вид. И двата имота не са използвани за благоустрояване на площада. При тези данни по делото, съдът е приел, че за да се приложи хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС не е безусловно задължително отчуждаването да е извършено единствено по реда на ЗОС. Важното е искането да е подадено от надлежно легитимирани лица, както и да са налице законовите условия - в тригодишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план да не е започнало или имотът да не се използва по предназначението. В тази връзка е съобразил, че жалбоподателите са отчуждени собственици и наследници на отчуждени собственици - починали след влизане в сила на ЗОС и като такива имат право да поискат отмяна на отчуждаването. При обсъждане на материалноправните изисквания обаче е приел, че благоустройствените мероприятия, предвидени по плана са започнали и проведени по начин, обхващащ части от имотите. В тази връзка е съобразил, че разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС не предвижда възможност за частична отмяна на отчуждаването. Счел е отказа на кмета на община Благоевград за законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост се повтарят възраженията, направени пред административния съд. Те са неоснователни. На първо място се твърди несъответствие между благоустройственото мероприятие по отчуждителната заповед и по заключението на съдебно-техническата експертиза. Такова не се установява, тъй като вещото лице е посочила отрежданията на имотите с различните благоустройствени планове, докато в отчуждителната заповед от 1978 г. ясно е посочено, че частта от двата имота е предназначена за благоустрояване на площад и улици. Доколкото тя е издадена много преди приемане на ЗУТ, не може да се търси и изисква предвиждане в подробния устройствен план. И по отношение на двата имота е налице релно засягане от една разширена и втора прокарана улица. Без значение е дали съществуват тротоари, асфалт, отводнителни шахти и т. н. Поради това и тези възражения в касационната жалба са недоказани. Вярно е, че тези улици са засегнали само части от имотите, както и че отчуждената сграда в имот пл. № 70 е запазена и към днешния момент. Тези обстоятелства биха имали значение само в реституционното производство по реда на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, позволяващи частична отмяна на отчуждаването. В производството по чл. 31, ал. 1 от ЗОС обаче подобна правна възможност не съществува, дори и започналото благоустройствено мероприятие да не обхваща в цялост отчуждените имоти. Поради това отказът на кмета да отмени отчуждаването е законосъобразен. Като е отхвърлил жалбата срещу него, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение