Решение № 150 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2020 г.

Решение № 150 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от Р. Л. К. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 436 от 12.07.2004 г. по гр. д. № 1118 от 2000 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, II "А" отделение, с което е потвърдено решение от 14.02.2000 г. по гр. д. № 108 от 1999 г. на Софийския районен съд, 62-ри състав, в частта, с която е уважен предявеният от С. А. Г. срещу Р. Л. К. иск по чл. 108 ЗС.

Молителят твърди, че след влизане в сила на решението на Софийския градски съд е открил ново писмено доказателство /решение № 273 от 28.12.2006 г. по гр. д. № 1355 от 2000 г. на Софийския районен съд, 55 състав/, което установявало ново обстоятелство, което не е било известно на молителя и имало съществено значение за правилното разглеждане и решаване на делото.

Ответникът по молбата С. А. Г. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е откриването на нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които са съществували преди влизане на решението в сила, но не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства са тези, които са от съществено значение за делото, съществували са към деня на приключване на устните състезания, но не са включени в делото по обективни причини, различни от процесуална небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от съответната страна. Недопустимо е по пътя на извънредното производство за отмяна страна да търси пререшаване на решен вече правен спор с влязло в сила решение, след като не е положила необходимите усилия за решаването на този спор при пълнота на всички относими към него доказателства.

В конкретния случай с решението, чиято отмяна се претендира, е уважен предявен от С. А. Г. срещу Р. Л. К. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и осъждане на ответника да предаде на ищеца магазин № 5 и избено помещение към него, находящ се в [населено място], [улица]. За да уважи иска по това дело, съдът е приел за доказано, че ищецът С. А. Г. е собственик на процесния магазин и принадлежащото му избено помещение на основание универсално завещание на З. И. Г. от 22.03.1999 г. Съдът е приел, че след смъртта на наследодателя З. Г., настъпила на 27.03.1999 г., ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт №....., том....., рег. №....., н. д. №..... от 19... г., който го легитимира като собственик на процесния имот на основание завещанието от 22.03.1999 г.

Представеното към молбата за отмяна решение № 273 от 28.12.2006 г. по гр. д. № 1355 от 2000 г. на Софийския районен съд, 55 състав, с което е уважен предявеният от К. Т. С. /която е претендирала, че е наследник на З. Г. на основание по- старо завещание- от 19.06.1996 г. / срещу С. А. Г. иск с правно основание чл. 42, б. "б" ЗН за нищожност на завещанието от 22.03.1999 г., не е основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради следното:

1. Решението по гр. д. № 1355 от 2000 г. на Софийския районен съд, 55 състав не установява ново, неизвестно на молителя обстоятелство. Още в хода на въззивното производство пред Софийския градски съд по гр. д. № 1118 от 2000 г. молителят Р. К. е знаел за образуваното пред Софийския районен съд гр. д. № 1355 от 2000 г., което е видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 16.11.2000 г., в което процесуалният му представител адв. М. е направил искане за спиране на производството до приключване на посоченото гр. д. № 1355 от 2000 г., тъй като според него спорът се явявал преюдициален спрямо делото на СГС. С определение от 23.02.2000 г. по гр. д. № 1118 от 2000 г. СГС е оставил това негово искане без уважение.

1. Решението по гр. д. № 1355 от 2000 г. на Софийския районен съд, 55 състав не е и ново доказателство от значение за делото по иска за ревандикация- гр. д. № 1118 от 2000 г. на Софийския градски съд. Това е така, тъй като това решение е поставено по иск за нищожност на завещанието от 22.03.1999 г., предявен от трето, неучастващо в производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС лице: К. Т. С., която е претендирала, че е наследник на З. Г. на основание завещание от 19.06.1996 г. Съгласно чл. 221, ал. 1 ГПК (отм.); , респ. чл. 298, ал. 1 ГПК от 2008 г. съдебното решение влиза в сила само между страните по конкретното дело и само върху тях се простират субективните предели на силата на пресъдено нещо на това решение. Тъй като Р. К. не е бил страна по гр. д. № 1355 от 2000 г. на СРС, 55 състав, в отношенията между него и С. Г. постановеното по гр. д. № 1355 от 2000 г. решение няма сила на пресъдено нещо. Ето защо, това решение на СРС, 55 състав не би могло да е доказателство за признаване в отношенията между С. Г. и Р. К., че завещанието в полза на С. Г. от 22.03.1999 г. е нищожно и поради това не е от значение за правилността на решението по предявения от С. Г. срещу Р. К. иск за собственост.

1. В производството по предявения срещу него иск по чл. 108 ЗС, Р. Л. К. не е оспорил саморъчното завещание на З. Г. от 22.03.1999 г., на което ищецът С. Г. е основал иска си за собственост. С настоящата молба за отмяна молителят цели да преодолее правните последици от направения от него в производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС процесуален пропуск /неоспорването на действителността на саморъчното завещание от 22.03.1999 г. поради ненаписването му и неподписването му от завещателя/, което, както беше изложено по-горе, не е допустимо в производството по отмяна на влязло в сила решение.

Предвид гореизложеното, подадената от Р. Л. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия