Решение № 5150 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9835/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Т. Т. срещу Решение 2159/10.07.2024г., постановено по адм. д. 780/2023 г. по описа на Административен съд Русе, в частта, с която са били частично отхвърлени два обективносъединени иска срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Русе за присъждане на обезщетение в размер на съответно 2000,00 лева за неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и унижение, в резултат от незаконно задържане със заповед за задържане 1882зз-152/25.11.2020 г., издадена от полицейски орган при ОДМВР - Русе, ведно със законовата лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане и 3000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания и унижение, в резултат на причинени при пребиваването на касатора в съответното полицейско управление в гр. Русе, ведно със законовата лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на претендираната сума. Двата иска са били уважени до размера от 500,00 лева всеки и отхвърлени за горниците над тези две суми. В останалата, уважаваща частично исковата претенция част, решението не е оспорено от страните и е влязло в сила. По делото е била депозирана и частна жалба против Определение 2623/13.09.2024г. по същото дело, с което е било отхвърлено искането на Г. Т. за изменение на постановеното решение в частта за разноските . В касационната жалба са изложени аргументи за това, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му в оспорената част поради наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за присъждане на пълната претендирана обезвреда, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният от него иск и бъдат присъдени направените по делото разноски. В частната жалба се оспорва размерът на юрисконсултското възнаграждение присъдено за всяка от инстанциите пред които се е провело делото. Ответната страна Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Русе взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната част. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Производството е поставено на разглеждане повторно, след като преди това с Решение 12466 от 13.12.2023 г. по адм. дело 9146/2023 г. по описа на ВАС е било отменено Решение 23/28.07.2022 г., постановено по адм. дело 28/2022 г. по описа на АС-Русе и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на цитираното касационно решение. Предявени, в условията на обективно съединяване са били два иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат съответно на отменен като незаконосъобразен административен акт Заповед за задържане на лице 1882зз152/25.11.2020 г., издадена от полицай ГООР при Първо РУ-Русе на ОД на МВР-Русе в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на решението на Районен съд Русе за отмяна на заповедта /Решение 3/08.01.2021 г. по чнд 20 от 2021 г. на РРС/ до окончателно плащане на обезщетението, както и за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически действия, извършени при задържането на ищеца в полицейското управление, където е бил приведен след задържането му, с твърдение , че и двата противоправни акта са причинили разстройство на здравето му, в размер на 3000 лв., ведно с акцесорен иск за присъждане на законна лихва съответно от датата на деликта 25.11.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетенията. Претендирани са били и разноски за производството. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото съдът е предоставил възможност да бъдат ангажирани доказателства, като са събрани гласни такива свидетелски показания водени от двете страни, както и съдебномедицинска експертиза, целяща да установи пряката причинноследствена връзка на влошеното му здравословно състояние със сочените като претърпени увреждания. Същите доказателствени средства правилно са били преценени като допустими и относими към предмета на спора. След събирането им решаващият съд е приел фактическата обстановка за изяснена, обсъдил е доказателствената съвкупност комплексно с доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е приел за доказано наличието на част от противоправните действия, като за причинените от тях и възприети като доказани неимуществени вреди е присъдил обезщетение в размер на по 500,00 лева , ведно със законната лихва съответно от датата на отмяна на оспорения като незаконосъобразен административен акт, а за вторият иск от датата на осъществяване на фактическите противоправни действия и е отхвърлил исковата претенция за недоказаната според съдебния състав част от претендираните като извършени противоправни действия, както и за горницата над уважените суми до пълните претендирани размери на двете обезщетения. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради следните съображения на касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, естественонастъпваща и неизбежна последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправната дейност. Правилен е изводът на съда, че в случая ищецът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки по ЗОДОВ що се отнася до първата искова претенция незаконосъобразен административен акт на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищеца, което е във връзка с изпълнението на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане. То обаче не е било взето предвид при преценка на размера на присъденото на касатора обезщетение по справедливост, като фактическите действия около задържането са били разгледани отделно от самия отменен като незаконосъобразен адм. акт. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение в тази връзка се явяват частично основателни. За да уважи частично двете искови претенции Първоинстанционният съд е обсъдил подробно въведените от ищеца доводи, на които се основава предявеният иск, както и констатираните обстоятелства въз основа на събраните по делото доказателства. Въпреки това, спрямо част от установените фактически положения, релевантни за спора, не е извършена правилна преценка по приложението на материалния закон. На първо място съдът, при разглеждане на двете искови претенции е отделил формално и в тази връзка разгледал самостоятелно уврежданията от отменения като незаконосъобразен административен акт и тези, свързани с предварителното му изпълнение. Последните е разгледал като част от фактическите действия, причинили претендираното увреждане на здравето, което е неправилно. Уврежданията от издаването и тези от евентуалното изпълнение на незаконосъобразен административен акт изхождат от общи фактически и правни основания и подлежат на обща преценка, освен ако последните не са претендирани изрично отделно, по аргумент от разпоредбата на чл.301 АПК, каквато настоящата хипотеза не е. В случая, тези обстоятелства е следвало да се преценят комплексно, тъй като обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка. Заповедта има предварително действие поради естеството и характера си, затова от момента на нейното издаване до нейната отмяна тя не просто е съществувала в правния мир, но е била и изпълнена. Безспорно и житейски обосновано е обстоятелството изпълнените преди отмяната им заповеди да пораждат негативни емоции с по-висок интензитет у техния адресат, отколкото тези, които макар и постановени, а по-късно отменени като незаконосъобразни , не са били изпълнени. На следващо място според настоящия съдебен състав, макар и правилно да е установил фактите по делото, а именно, че е бил постановен административен акт, отменен впоследствие като незаконосъобразен и същият е причинил негативни емоции, представляващи по естеството си неимуществени вреди от вида на претендираните, съдебният състав не е отчел и обстоятелството, че предмет на засягане с постановения изпълнен админстративен акт е свободата на предвижване и личния физически интегритет на адресата. Правото на свобода и сигурност е основно човешко право във всяко демократично общество. Макар то да не е абсолютно по своя характер и да подлежи на ограничаване от страна на държавните органи, съгласно практиката на Евпропейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/ лишаването от свобода е изключение и следва да бъде реализирано единствено в хипотезите, уредени в ЕКПЧ и при стриктното спазване на гаранциите на самата Конвенция. Този висок интензитет на засегнатото право е следвало на намери по-ясно отражение при преценката на размера на присъдената от страна на първоинстанционния съд обезвреда. При изложеното по-горе, отчетено следва да бъде и обстоятелството, че макар да са правилни изводите на първоинстанционния съд, че при предварителното изпълнение на наложената мярка не се доказват осъществени от страна на полицейските служители телесни увреждания спрямо касатора в областта на челото, (в подкрепа на този извод са свидетелските показания на разпитаните очевидци, признанията на самото лице, че той е ударил главата си при отвеждането му), както и, че се установяват причинени белези на касатора в областта на лява мишница, дясна предмишница и лява гривнена става , които са в резултат на законосъобразно действие, изразяващо се в използването на помощни средства белезници, в конкретиката на казуса действията по поставяне на белезниците нямат самостоятелен характер, а играят такива по изпълнение на постановеното задържане. Друг би бил случаят ако не бе издадена заповед за задържане, но настоящият случай не е такъв. В настоящата хипотеза описаните действия са по изпълнението на самата заповед, тъй като към момента на поставянето им устно е било разпоредено задържането му и това поставяне се явява в конкретния случай действие по изпълнението й. Причиняването им също следва да отчетено при определяне размера на обезщетението за отмяната й, доколкото отговорността на държавата е безвиновна и с отмяната на заповедта за задържане за срок до 24 часа, този вредоносен резултат се явява противоправен. Все в същата светлина и при съобразяване заключението на изготвената Съдебно-медицинска експертиза съдът възприема като резултат от предварителното изпълнение на заповедта и синината в областта на бедрото . Според мястото и вида й е обосновано да се приеме, че е получено при осъществяване на захвата за поставяне на белезници на ищеца. В този смисъл тя също се явява пряк и непосредствен резултат от изпълнението на отменената като незаконосъобразна заповед и по тази причина това увреждане следва също да бъде отчетено при индивидуализиране размера на обезщетението по първата искова претенция. Разбира се предвид в този случай следва да бъдат взети и интензитета и продължителността на болките, които съдът счита за незначителни, както поотделно, така и при преценка на комплексния им ефект спрямо здравето на ищеца. Доказателство за това е отказа на Г. Т. да му бъде извършен медицински преглед при постъпването му в полицейското управление в гр. Русе или поне да е декларирал посочените наранявания като здравословен проблем. Житейски обосновано е, в случай че същият е изпитвал значителни по интензитета си болки той да е заявил желание за медицински преглед, което последният не е сторил. При обща преценка на възприетите като установени от страна на първоинстанционния съд като причинени от постановения административен акт неимуществени вреди, ведно с допълнително възприетите като доказани такива от страна на касационната инстанция, явяващи се резултат от противоправното му изпълнение, следва да бъде индивидуализиран размера на дължимото обезщетение. Интензитетът им според показанията на разпитаните свидетели е бил по-висок през първите часове - по време на задържането и след освобождаването на ищеца, а продължителността на негативните емоции правилно според ангажираните доказателства е определена до момента на отмяната на незаконосъобразната заповед, когато лицето е получило морално удовлетворение за преживените болки и страдания. Правилно не са взети под внимание общественото и социалното му положение предвид установената липса на връзка на задържането му с таказаеманите позиции. По делото не са били ангажирани доказателства за наличието на широк отзвук на самото задържане или разпространението му в публичното пространство, поради което узнаването за същото в неправителствената организация, в която касаторът членува, най-вероятно е резултат на личното му споделяне, поради което липсва доказана пряка причинноследствена връзка между соченото узнаване за задържането и самото постановяване и изпълнение на процесната заповед. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е акцентирал върху това, че негативните емоции, бидейки с невисок общ интензитет, не са засегнали достойнството на ищеца, т. е. оценката на околните за неговата личност. В исковата молба нито се твърди, нито се доказва промяна на отношението на неговите близки, колектива и социума към личността на Т.. Невярно се явява заключението обаче, че противоправната заповед не е засегнала неговата чест. Правилно е възприето от предходната инстанция, че е доказано вътрешно чувство на разочарование и обида, а именно подобни емоции засягат човешката чест, т. е. личностната самооценка на пострадалия. Твърденията за допълнително причинени унижения заради извеждането му по чехли също правилно не са били взети предвид от страна на първоинстанционния съд след като надлежно са били кредитирани свидетелските показания на дл. лица в обратен смисъл, а именно, че му е била предоставена възможност да се обуе, която Т. е отказал. Те се подкрепят и от данните, че съпругата му допълнително му е донесла лични вещи, като предаването им не е било възпрепятствано. Правилно е възприето като недоказано и обстоятелството по задържането му е било извършено насилствено пред сина на ищеца, като подробно са били обсъдени и правилно са били кредитирани свидетелските показания в тази насока съобразно доказателствената тежест по делото. На последно място правилно е взета предвид от съдебният състав и продължителността на задържането, което е продължило около 2 часа, видно от протокола за освобождаването на касатора, а не както последният възразява то да е продължило 24 часа. Въпреки, че при нарушаване на граждански права, защитени от ЕКПЧ нанасянето на неимуществени вреди само по себе си не се нуждае от доказване, в исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест за установяване на размер над обичайния за подобен род случаи. При съвкупна преценка на горните обстоятелства съдебният състав намира , че справедливо по абсолютната си стойност би било обезщетение в размер на 1000,00 лв., съобразно практиката на ВАС при подобни дела, актуализирана спрямо минималната работна заплата за страната към момента на задържането и неговата отмяна, както и при съблюдаване на индивидуалните характеристики на случая. Началният момент на акцесорната искова претенция за лихви по първия иск също е била правилно определена в съответствие с Тълкувателни Решение 3 от 22.04.2005г. по Тълкувателно дело 3/2004г. на ВКС. Що се отнася до втората искова претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лв., настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически действия, извършени при задържането и в полицейското управление, където е бил приведен ищеца - малтретиране с поставяне на белезници, като ръцете са поставени към гърба, за което е използван ключ на раменна става , и побой, съдът припомня, че по първата част от описаните в исковата претенция действия се е произнесъл и е зачел същите като последица от изпълнението на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, като е приел същите за доказани. По второто фактическо твърдение - за нанесен побой, доколкото твърдяното съприкосновение, сочено като засегнало здравето на касатора е описано да се дължи на действия, извън тези по реализиране на задържането му, съдът приема, че те притежават характера на такива по смисъла на чл.204, ал.4 АПК. Въз основа на установените факти по делото, решаващият съд стигнал до извода, че по делото е останало недоказано въздействие с интензитет на нанесен му побой, но е установил физически въздействия от по-ниска степен - наранявания на ищеца, получени след привеждане в полицейското управление и по-конкретно констатираните увреждания в областта на лицето - устните и устната кухина, описани подробно в приетата СМЕ /въпрос 5/, за които вещото лице е заключило, че те са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Както е посочил ВАС и в Решение 12466/13.12.2023г. по адм.д. 9146/2023г. по описа на ВАС за времето на престоя на касатора в полицейското управление държавата в лицето на полицейските служители е отговорна за здравето и физическата неприкосновеност на задържания, като при наличие на доказателства за настъпили по отношение на него увреждания, в тежест на държавата е да докаже, че същите не се дължат на противоправно поведение на служителите й. Съдът е намерил, че представителят на ответника не описва някакви особености в поведението на ищеца, които да са подтикнали полицията да използва сила срещу него, довела до получаване на коментираните увреждания. Липсват например докладни за агресивно негово поведение на територията на полицейското управление или за други криминални прояви на касатора по време на задържането му. В тази връзка Съдът правилно е заключил, че с оглед абсолютния характер на защитата, предоставена от чл. 3 от ЕКПЧ, използването на сила от страна на полицията не води до нарушаване на този член само ако се докаже, че използването й е наложено от поведението на ищеца след привеждането му в полицейското управление, каквато хипотеза в случая не е установена. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира тези изводи на обжалваното решение за правилни. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е необосновано и неправилно, поради превратно кредитиране на свидетелските показания на страните и незачитане на част от събраните в негова полза доказателства.Съдебният акт в тази му част е постановен при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Изводите на съда се основават на комплексната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които пространно са били обсъдени и е достигнато до правилни правни изводи за наличие на установено физическо съприкосновение, чийто механизъм е възприет на базата на изготвената, приета и неоспорена СМЕ. В тази връзка по делото не е спорен въпросът дали претендираните от ищеца неимуществени вреди са последица по смисъла на чл.4 ЗОДОВ от противоправно поведение на дл. лица в Районното управление, а за техния интензитет. За достоверността на твърденията за нанесени удари от страна на полицейски служители ( без значение какъв термин би бил използван за означаване на поведението им) сочат не само изводите на Експертизата, на база находките за здравния статус на касатора, но и обстоятелството, че освидетелстването на Т. е направено в сравнително кратко време след освобождаването му, като няма данни или доказателства за други събития с негово участие, които биха причинили констатираните от съдебния лекар увреждания. Тези доказателства съдът счита, че трябва да се преценят комплексно с декларацията за запознаването на Т. с правата му при задържане (л.12 дело 721/2020г. на АС Русе), Видно от същата, при задържането му същата му е била предоставена и той собственоръчно се е подписал, че не желае медицински преглед. Липсва положен негов подпис обаче за това дали желае такъв при освобождаването му. Липсват и отразявания на свидетел, който да удостоверява, че лицето не желае да се подпише, което води съдебния състав до извод, че при освобождаването му декларацията изобщо не му е била предявена за деклариране желанието за медицински преглед, което обстоятелство е изцяло в подкрепа на тезата на Т. за нанесени му удари от страна на полицейски служители. След комплексно отчитане на обстоятелствата, свързани с вида, интензитета и продължителността на въздействие на уврежданията върху здравословното състояние, при отчитане на заключението на СМЕ, върху личността на ищеца като цяло, включително върху психическото му състояние, която продължителност и интензитет се установява от разпита на посочените от страна на касатора свидетели и при отчитане липсата на противоречия в същите, съдът приема негативните преживявания като непродължителни но интензивни в момента на нанасянето им и няколко дни след това, което освен физическа болка от самото увреждане е повлияло и на неговата самооценка т. е. засягането на честта му. За сметка на това липсват каквито и да е доказателства за засягане достойнството на ищеца, свързано с промяна в обществената оценка за тази личност. В тази връзка като справедливо съдебният състав намира обезщетение в размер на 2000,00 лева. Основателността на главния иск обосновава извод за уважаване и на акцесорния за присъждане на законна лихва от датата на преустановяване на незаконните действия. В частта за разноските, същите следва да бъдат преизчислени на база на увеличения размер на уважените искови претенции за двете инстанции в полза на касатора и съответно намалени за ответната страна, като съдът отчита и обстоятелството, че абсолютната стойност на юрисконсултското възнаграждение е била оспорена по реда на чл.248 АПК и липсват данни постановеното от първоинстанционния съд определение да е било обжалвано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за частично основателна. Обжалваното решение като неправилно по отношение на присъдения размер на процесните обезщетения следва да бъде отменено в тази част, като бъде увеличен размерът на уважената част от претенцията за сметка на отхвърлената, по посочения по-горе в мотивите начин. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като същите бъдат присъдени съразмерно на двете страни спрямо крайния резултат за всички съдебни инстанции. Същите, реализирани от страна на ищеца включват адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00 лева, разноски за експертиза в размер на 290,00 лева и заплатени общо 25,00 лева държавни такси, която последна сума се дължи изцяло, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ. За всяко от двете касационни производства и за първоинстанционното разглеждане на делото се дължи съразмерно на отхвърлената част от исковата молба юрисконсултско възнаграждение в максимален размер от по 360,00 лева, поради сложността на казуса, ведно със съразмерна част от заплатената част от назначената експертиза. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, АПК Върховният административен съд, трето отделение.