Решение № 3300 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11674/2020 г.

Решение № 3300 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11674/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба и частна касационна жалба от Е. А., чрез пълномощник адв. Г. Д., срещу решение № 1226/13.07.2020 г. по адм. дело № 3920/2019 г. на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението, в частта му, с което е отхвърлена жалбата на касаторката против отказ на Ректора на Медицински университет Пловдив по молба от 13.11.2019 г. е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че молбата до ректора на МУ не съдържа основание в обхвата по чл. 99, т. 2 - АПК, като се твърди, че органа до когото е отправена молбата, следва да дефинира основанието и хипотезите, поради което и последвалия мълчалив отказ на Ректора на МУ Пловдив е следвало да бъде отменен. Излагат се съображения, относно законосъобразността на издадената заповед, чиято отмяна е поискана като се навеждат доводи, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на сторените разноски. С частната жалба се оспорва съдебното решение, в частта му имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на касаторката против отказ на Ректора на МУ Пловдив по чл. 197 АПК и производството по делото е прекратено. Счита, че съдът не е взел предвид, че мълчаливия отказ на Ректора на МУ Пловдив е последван от изричен такъв, издаден от Ректорския съвет на университета, който е некомпетентен орган и съдът е следвало да обяви нищожността на акта, в който е обективиран изричния отказ да разгледа по същество, отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Моли за отмяна на съдебното решение в посочената част. Ответникът - Ректора на МУ Пловдив, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител, адв. Н. Д. оспорва касационната жалба и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Касационната и частната жалба са подадени в срок, от надлежна страна, поради което са допустими за разглеждане. По същество са неоснователни. Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е мълчалив отказ на Ректора на Медицински университет Пловдив да издаде акт, с който да отмени заповед №Ф - 1777/03.08.2018 г. и да възстанови статута на касаторката на студент по медицина VI курс в Университета по заявление от 13.11.2019 г. Съдът е разгледал жалбата на посочените основания, както и във връзка с направените уточнения от жалбоподателката, като е приел, че по искането до административния орган по реда на чл. 197 АПК не е предвидено да има мълчалив отказ в хипотезата на чл. 58 АПК, отказът по смисъла на цитираната разпоредба е изричен, а не мълчалив и с него се отказва разглеждане по същество на отправено искане за издаване на административен акт. Според съдът разпоредбата на чл. 197 АПК е неприложима относно искания за издаване на административен акт, с който да се отмени влязъл в сила друг административен акт. По горните съображения, съдът е счел, че не подлежи на оспорване мълчалив отказ по искането на основание чл. 197 АПК и подадената жалба е оставена без разглеждане като недопустима. По оплакванията за оспорване на мълчалив отказ по искането за възобновяване на административното производство с твърдения за нищожност на последвал изричен отказ, съдът е съобразил с оглед подадената молба, че представлява искане на страна в производство по смисъла на чл. 100 АПК. Разглеждайки молбата и приложимите разпоредби на глава VII "Възобновяване", чл. 99 -106 АПК, съдът е счел, че съдържанието на молбата не разкрива основание от задължителния обхват по чл. 99, т. 2 - 7 АПК, при което не е възможна проверка за спазване на срока по чл. 102, ал. 2 АПК. Изложил е съображения, че предпоставката на чл. 99 АПК е била налице, а именно влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по - горестоящия административен орган, а ако не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, независимо от обжалване на заповед №Р - 1777/03.08.2018 г. в производството по което не е налице акт на съда по същество. Независимо от горното е приел, че дори да е спазен срокът по чл. 102, ал. 2 АПК и е налице мълчалив отказ на Ректора, към който е отправена молбата, решението на РС при МУ - Пловдив не представлява индивидуален административен акт, тъй като РС е помощен консултативен орган, а не орган на управление на висшето училище. Становището на РС на МУ е волеизявление, което е част от административното производство и като такова не подлежи на самостоятелно обжалване по аргумент от чл. 21, ал. 5 АПК. В заключение, съдът е приел, че текста на молбата до Ректора не съдържа основание в обхвата по чл. 99, т. 2 - 7 от АПК, поради което мълчаливият отказ е законосъобразен. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата срещу мълчалив отказ по чл. 99 от АПК. Решението и в двете му обжалвани части е правилно като краен резултат. Правилни са изводите на административният съд за законосъобразност на постановения от Ректора на МУ Пловдив мълчалив отказ по подадената молба от касаторката за отмяна на заповед №Ф - 1777/03.08.2018 г. и възстановяване на статута й на студент по медицина в МУ Пловдив. За да е налице административен акт под формата на мълчалив отказ, е необходимо съществуване на искане от жалбоподателката за издаване на акт и правно закрепено задължение на административния орган за издаване на такъв акт. Ако за органа не съществува такова задължение, мълчанието му по отправено към него искане не може да бъде квалифицирано като индивидуален административен акт под формата на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. В случая безспорно е налице искане на касаторката за отмяна на заповед № Ф - 1777/03.08.2018 г. на Ректора на МУ Пловдив, което искане намира своето основание в разпоредбата на чл. 99 и сл. от АПК. От доказателствата по делото е безспорно също така, че заповедта на Ректора е била обжалвана вече пред съда с жалба от Е. А. и с влязло в сила определение № 172 от 25.01.2019 г. по адм. дело № 3545/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и производството прекратено. За да се инициира производство по чл. 99 и сл. от АПК, е необходимо влезлият в сила административен акт, чиято отмяна се иска "да не е бил оспорен пред съд". Следователно в случая не е налице една от основните предпоставки за разглеждане на искането по същество - индивидуалният административен акт да не е оспорен пред съд. Разпоредбата на чл. 99 от АПК не поставя разграничение дали при оспорването на административния акт пред съд, спорът е разгледан по същество или е приключил с определение относно процесуална недопустимост на подадената жалба. Във всички случаи на оспорване на административния акт пред съд - както, когато производството по делото е прекратено поради недопустимост на жалбата, така и в случаите, в които оспорването е приключило с решение по същество на жалбата, редът за отмяна на заповедта не е този по чл. 99 и сл. от АПК, а този по глава Четиринадесета на АПК - отмяна на влезли в сила съдебни решения или влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. С оглед на изложеното и предвид текста на чл. 99 от АПК, изискващ акта да не е оспорен пред съд, молбата за възобновяване на производството и отмяна на заповедта е неоснователна. При подаване на процесуално недопустима молба, за административния орган не съществува задължение да се произнесе по нея. Мълчаливия отказ на Ректора на МУ Пловдив да допусне възобновяване на производството по влязлата в сила заповед №Ф -1777/03.08.2018 г. се явява правилен и законосъобразен. Предвид липсата на една от основните предпоставки за разглеждане по същество на подаденото от касаторката искане по чл. 99 от АПК за възобновяване на производството по влязлата в сила заповед, а именно да не е била оспорена пред съд, не следва да бъдат обсъждани останалите съображения на административния съд, с които е отхвърлена жалбата срещу оспорения мълчалив отказ. Правилно е прието от съда, че в случая не е налице изричен отказ на Ректорския съвет на МУ Пловдив, чието решение не представлява ИАА, а само волеизявление и становище на РС, което е част от административното производство и не подлежи на самостоятелно обжалване по аргумент от чл. 21, ал. 1 АПК. Верни са изводите на съдът, че ИАА, подлежащ на контрол в случая е акта /мълчалив отказ/ на Ректора на МУ Пловдив и правилно е отхвърлена жалбата на касаторката срещу мълчаливия му отказ, последван според нея от издадения изричен такъв от Ректорския съвет на МУ Пловдив. Частната жалба срещу решението, в частта му, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е. А. против отказ на Ректора на МУ Пловдив по чл. 197 АПК е неоснователна. Следва да бъде отбелязано, че съдът неправилно е указал на жалбоподателката да уточнява, дали искането и е по реда на чл. 197 АПК или по чл. 99 АПК във връзка със заявения обхват на спора. Предмета на спора е определен в самата молба, в която изрично е поискано отмяна на заповед №Ф - 1777/03.08.2018 г. на Ректора на МУ Пловдив и възстановяване на статут на студент в университета, поради което и искането безспорно е с правно основание чл. 99 от АПК. Съдът обаче е приел, че е обвързан със заявеното в жалбата, определяща предмета на спора и е разгледал искането и като такова по реда на чл. 197 от АПК. Определението е за оставяне на жалбата без разглеждане е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 197 от АПК предоставя възможност на лицето отправило искане за издаване на индивидуален или общ административен акт да може да обжалва изричният отказ на административният орган да разгледа по същество отправеното до него искане. В случая не сме изправени пред тази хипотеза, не е налице изричен отказ на Ректора на МУ Пловдив да се произнесе по подаденото до него искане, поради което и правилно подадената жалба е приета за недопустима. Правилно съдът е приел, че отказът по чл. 197 АПК може да бъде само изричен, но не и мълчалив и тази разпоредба е неприложима относно искане за възобновяване на административното производство по чл. 99 от АПК. Предвид изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че решението не страда от релевираните в касационната и частна жалби пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като въпреки направеното искане от процесуалния представител в съдебно заседание, доказателства за извършване на разноски не са представени. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, Пето отделение