Решение № 436 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 441/2009 г.

ВКСIV гражданско отделение23.08.2010 г.докладчик т Жанета Найденова

Диспозитив

ОТМЕНЯВА решението на Видинския окръжен съд от 11.11.2008 г. по гр. д. № 416/2008 г., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени на правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ от М. В. И. с ЕГН ********** срещу О. Б. за признаване за незаконно уволнението му извършено със заповед № 7 от 07.04.2008 г. на К. на О. Б. и за възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност "кметски наместник" на чл. Чифлици, О. Б. област В., Както и за сумата 855.04 лева представляваща претендирано обезщетение в размер на 2 брутни трудови възнаграждение за срока за предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 220, ал. 1 КТ. Решението в частта в която искът, предявен от М. В. И. с ЕГН ********** срещу О. Б. на правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение за времето през което е бил без работа поради уволнението в размер на 2565.12 лева, като необжалвано е влязло в сила.

Мотиви

Решение № 436 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 441/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд тричленен състав на четвърто гражданско отделение по настоящето гр. д. № 441/10 с определение № 1* от 19.08.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснал касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд от 11.11.2008 г. по гр. д. № 416/2008 г. за да отговори на въпроса: може ли работодателят да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работник, който не отговаря на изискването за по-висока степен на образование за заемане на длъжността, ако въпреки това е имал сключен трудов договор за същата длъжност и при същите условия-да притежава по-ниска степен на образование-тъй като по този въпрос съществува противоречива практика на съдилищата. / противоречивата практика е на отделни състави на ВКС и не засяга тълкувателни решения или решения на Пленума на ВС, за това основанието за допустимост е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а не т. 1 ГПК./ О. Б. представлявана от кмета инж. Е е обжалвала решението на Видинския окръжен съд от 11.11.2008 г. по гр. д. № 416/2008 г. с което е потвърдено решението на Белоградчишкия районен съд от 27.06.2008 г. по гр. д. № 84/2008 г. С това решение районният съд признал за незаконно уволнението на М. В. Н., възстановил го на заеманата от преди уволнението длъжност "кметски наместник" на с. Ч. и отхвърлил искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане обезщетение за времето през което останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 2 565.12 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението на Окръжния съд било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост-отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение прие следното: Оплакванията са основателни. Необосновано е незаконосъобразно Видинският окръжен съд е приел, че уволнението на М. В. Н. е било незаконно. По делото е било изяснено, че по време на сключване на трудовите договори-първият № 21 от 13.04.2005 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ във вр. с чл. 90, ал. 3 КТ и допълнителното споразумение по втория договор от 20.08.2007 г. за длъжността "кметски наместник" в с. И.. Чифлик за заемане на длъжността по длъжностната характеристика, която е приложена на л. 21 по гр. д. № 84/2008 г. на Белоградчишкия районен съд, се е изисквало образование - висше. Въпреки това тогавашният кмет на О. Б., формирайки екипа си е назначил на същата длъжност ищец М. В. И. притежаващ трудов стаж 37 години и 09 месеци и образование-средно специално. С това образование е било и допълнителното споразумение след две години и с трудовия стаж на ищеца увеличен на 40 г 01 м. и 3 дни. През 2008г е бил избран нов кмет на О. Б. и той със заповед № 7 от 07.04.2008 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда прекратил трудовото правоотношение с М. В. И.. Поставя се въпросът, можело ли е да се прекрати трудовото правоотношение на посоченото основани - чл. 328, ал. 1, т. 6 - т. е. когато работникът или служителят не притежават необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа -след като въпреки изискването, вече е бил назначен. По този въпрос има противоположни решения. Едните приемат-че не може. В този смисъл е Р № 1219/31.10 по гр. д. № 3455/2001 г. ВКС 3 Г. О според което: "Разглежданият случай не попада под действието на приложения от работодателят фактически състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, защото нормата предполага промяна на изискванията за заемане на длъжността - образование или квалификация да е настъпила след сключването на трудовия договор между страните. Отношенията между ищцата и касатора са относими към друга хипотеза - начална липса на предпоставки за заемане на съответната трудова функция, която е извън предметния обхват на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Ето защо правилни са крайните изводи на въззивната инстанция за незаконност на извършеното уволнение". С Р № 1627/2003 г. Р № 1627/2003 г. по гр. д. № 3072/2002 г. ВКС, 3-то гр. отд. - Сборник Съдебна практика 2003 г. стр. 169,- е изведено следното: " Когато при сключването на трудовия договор работодателят знае, че работникът или служителят не отговаря на въведените от него образователни или квалификационни изисквания за заемане на длъжността, той не може да го уволни поради липса на необходимото образование или квалификация за извършената работа" Настоящият състав на ВКС, обаче, приема, че е правилна практиката, постановена при втората група съдебни решения: Решение № 985 от 01.06.2006 г. по гр. д. № 2816/2003 г. на ВКС 3-то гр. отд., Р № 1* от 29.12.1999 г. по гр. д. № 537/99 г. на ВКС 3-то гр. отд, Р № 696 от 12.07.2001 г. по гр. д. № 1716/2000 г. на ВКС 3-то гр. отд, в които се приема, че щом като по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е посочено, че работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение едностранно, когато работникът или служителят не притежават необходимото образование или квалификация за изпълняваната работа, то това би могло да стане не само тогава когато това несъответствие е било налице още с възникването на трудовото правоотношение, а и във всеки последващ момент. Изискванията за образование или квалификация могат да бъдат предвидени в закон или в други нормативни актове, в длъжностната характеристика, какъвто е настоящия случай, могат да се променят и след сключване на трудовия договор. Това изискване има формално установен характер и ако не е налице, работодателят винаги може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. За това на въпроса: може ли работодателят след сключване на трудовия договор с работник или служител който няма изискуемото си образование нито към момента на възникване на трудовото правоотношение, нито към момента на прекратяването му, да го прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, Върховният касационен съд в настоящия състав отговаря: Работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ щом като работника или служителя нямат изискуемото се образование или квалификация както при сключване на трудовия договор, така и след това. Видинският окръжен съд е приел обратното и за да се уеднакви практиката се допусна и касационно обжалване на неговото решение. То е неправилно-постановено при допуснати нарушения на материалния закон и е необосновано и за това следва да се отмени, като Върховният касационен съд постанови ново решение с отхвърляне на исковете, предявени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Следва да отмени и решението в частта в която на основание чл. 220, ал. 1 КТ е уважен и иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 855.04 лева и искът да се отхвърли. Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е разпоредено изплащане обезщетение за срока за предизвестието и е прието че ищецът е получил една брутна заплата-т. е. за срока на предизвестието по чл. 326, ал. 2 КТ. Водим от горните съображения Върховният касационен съд

Цитирани разпоредби

5