Решение № 12961 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7870/2018 г.

Решение № 12961 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7870/2018 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез процесуалния представител юрк. Н. Чолаков, против решение № 318 от 30.04.2018 г. по адм. д. № 223/2018 г. от Административен съд Хасково, с което е отменено решение № 544/19.02.2018 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците за отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Ш. М., гражданка на Афганистан и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут по отношение на нея. Излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, че не са били изяснени и обсъдени от органа всички относими факти, свързани с личното положение на молителката. Сочи, че в хода на административното производство са били проведени две интервюта, изследвана е подробно представената бежанска история и са анализирани посочените причини, накарали Ш. М. да напусне страната си на произход. Сочи, че по отношение на молителката не са били предприети конкретни действия от официалните власти или групировки в страната, от който да може да се направи извод, че съществува реална опасност за живота й или от тежки посегателства като изтезание или унизително отнасяне и които да са годни основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът Ш. М., гражданка на Афганистан, чрез пълномощник адв. П. Китин, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се отхвърли жалбата и се потвърди съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че в проведените интервюта на чужденката, същата е посочила работата си в Афганистан като основание за отправените й заплахи, което кореспондира с представените по делото писмени доказателства. Сочи, че съдът е съобразил личното положение на Ш. М., като работеща в публичната сфера и принадлежността й към уязвима социална група, както и обстановката в Ислямска Република Афганистан и е стигнал до обоснован извод относно наличието на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания приема, че е подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ш. М., гражданка на Афганистан, против решение № 544/19.02.2018 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателката на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отменил решението и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен административен орган. Същият отговарял и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението били посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му, но е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Обосновал се е, че административния орган при постановяване на решението си е направил необоснована преценка на събраните доказателства и е игнорирал личните причини на жалбоподателката и не е обсъдил промяната в социалния й статус след напускане на държавата по произход. Съдът е приел, че чуждата гражданка не е обосновала факта, че заради работата й в публичната сфера е претърпяла въздействия, застрашаващи нейния живот и човешки права, поради което не е налице преследване единствено на основание принадлежността й към уязвимата и застрашена от репресии социална група на жените в Афганистан, работещи в тази сфера. Съдът е посочил, че от изнесеното от страна на кандидатката за статут още по време на първото проведено интервю, тя е посочила работата си в Афганистан като основание за отправените й заплахи. Молителката е заявила, че първо работила в световната организация ЮНАМА към ООН, отдел избори, след това е работила в друга фондация "АГАХАН" от 2006 г. до 2013 г., след което е работила на държавна служба като директор на общежитието на университета в Тахир. Съдът е приел, че отправените през този период към нея заплахи оборват възприетото от решаващия орган, че не са налице обективния и субективния елемент на предвиденото в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ понятие "основателно опасение от преследване". Приел е също, че не е съобразено и че на съпруга на жалбоподателката е отказана международна закрила, като същият, по твърдения на молителката я е напуснал и е избягал с друга жена. Съдът е преценил, че потенциалното връщане на Ш. М. в Афганистан би я поставило в положението на самотните и непридружени жени, за чието трудно положение са изнесени подробни данни в приложената по делото справка относно положението на жените в страната й по произход. Постановявайки решението си, административния орган не е изяснил и отчел ситуацията в Афганистан по отношение на жените без мъжка подкрепа и то работещи в публичния сектор, с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че въз основан на събраните по делото писмени доказателства административният съд обосновано е приел, че в случая административният орган не е разгледал и обсъдил в съответствие с другите доказателства по делото, твърденията на касаторката за отношението към жените в Афганистан, които са останали сами и работят в публичния сектор. Напускането на съпруга, поставя ответницата по касационната жалба в положението на лице принадлежащо към обособена социална група, която група в Афганистан самотните жени и момичетата без подкрепата на пълнолетен мъж всъщност представляват обект на преследване. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че отправените заплахи с писма и телефонни предупреждения не обосновават наличие на причина за предоставяне на статут на бежанец. Това обаче не е така, тъй като дефиницията на чл. 8 от ЗУБ, която възпроизвежда дефиницията на чл. 1 от Женевската конвенция, указва основателно опасение от преследване. Законът дава достатъчно свобода на интерпретация на основателността на опасението от преследване, но с оглед на представените в хода на съдебното производство доказателства и тези, които се съдържат в административната преписка, изясняват обстановката в Афганистан. Известно е, че жените в Афганистан съставляват обособена социална група, които са почти изцяло изключени от обществото и въпреки усилията на правителството, не може бързо да се преодолее това наслагвано с години отношение към жените особено към самотните момичета и жени, на които са отказани всякакви граждански, политически и социални права и за които няма абсолютно никаква възможност те да се развиват като самостоятелни индивиди и да възприемат поведение, което съответства на техните права, което е различно от това, което обществото налага. Това в още по силна степен важи за настоящият случай, тъй като Ш. М. дълги години е работила в публичния сектор на страната си по произход, което се възприема като поддръжка на афганистанското правителство, гражданското общество и международната общност. В приложената по делото справка с вх. №МД-1087/20.09.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ е посочено, че жените работещи в публичната сфера са обект на атака от антиправителствени елементи, местни традиционни и религиозни ръководители и обществото, осъждани са като "неморални", "западни" и стават жертви на измъчвания и убийства. Правилен е изводът на съда, че административният акт е издаден от административния орган без да са налице необходимите доказателства и без да се обсъдят всички уредени в ЗУБ хипотези за предоставяне на субсидиарна защита. Както е посочил и първоинстанционния съд, административният орган при постановяване на обжалваното решение не е събрал и обсъдил доказателства за общественото положение на жените в Афганистан. Ноторно е известно, че в Афганистан жените без мъжка подкрепа и защита нямат средства за оцеляване. Отношението към работещите и живеещите сами жени е лошо, въпреки усилията на правителството. Затова административният орган е следвало да прецени бежанската история на Ш. М. и относно посочените обстоятелства. В представената по делото актуална справка за положението в Афганистан №МД-88/29.01.2018 г., се потвърждават изводите, направени от първоинстанционният съд. Информационните източници, използвани за целите на справката, сочат, че в Афганистан има вътрешно напрежение и ситуация на несигурност, въоръжени сблъсъци и атентати, извършвани от екстремистки групи, като при последната терористична атака от 27 януари 2018 г. в столицата Кабул са намерили смъртта си най-малко 95 души и са ранени 158 души, като отговорността е поета от талибаните. В този смисъл не е извършена актуална преценка относно съществуването на въоръжен вътрешен конфликт в Афганистан, степента на безогледно насилие и не е преценено дали цивилно лице, и то от уязвима група, както е в случая, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия не се излага на реална опасност. Преценката на съда е направена въз основа на установената по делото фактическа обстановка, а правните изводи в съдебното решение са съответни на приложимия материален закон. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,