Решение № 25 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 780/2010 г.

Решение № 25 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 780/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Д. А. В. против решение № 207 от 03.09.2010 г. по внохд № 292/2010 г. на С. апелативен съд. Жалбата изготвена от адв. Я. е на посочените в чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК касационни основания. Доводите за това са, че изводите на съда за извършена от подсъдимия В. контрабанда на стоки под формата на посредствено извършителство, чрез водача на автомобила-св. П. са голословни и в противоречие с доказателствата по делото, след като последният е пълнолетен и вменяем. Дълги години е работил като международен шофьор, многократно е извършвал превози на стоки през границата на страната, запознат е със задължението да декларира стоките пред митническите власти. Това задължение П. не е изпълнил. Неправилно е прието, че е действал, при грешка във фактите, което изключва умисъла му за извършване на престъпление., което е в противоречие, със константната теория и практика. Цялото обвинение и решението почиват само на неговите показания, след като той е заинтересован да прехвърли отговорността за недеклариране на стоките на други лица. Липсват други доказателства по делото които да са дори косвена индиция, подсъдимия на инкриминираната дата е бил в района на МП-К. и да е осъществил по някакъв начин действията посочени от този свидетел. Иска се оправдаване на подсъдимия или наказанието се намали при условията на чл. 55 НК. Жалбоподателят и защитника му не вземат участие в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение неоснователност на жалбата. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 68 от 24.03.2009 г. по нохд № 135/2007 г., Благоевградски окръжен е признал подсъдимия Д. А. В. за виновен в извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "д", пр. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000.00 лв., като е оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на престъплението след предварителен сговор в съучастие като извършител[населено място] и С. П. и за стойност на контрабандата от 46 560.00 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от четири години. Осъден и да заплати в полза на държавата сумата от 51 690.00 лв., представляваща равностойността на предмета на контрабандата. С присъдата е отнет в полза на държавата товарен автомобил-влекач марка "ФАФ" с ДК № РА8993 АВ с ремарке, собственост на "ДАНКЕР" 98 ООД със седалище[населено място]. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието глоба е намалено на 800.00 лв. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. При разглеждане на делото твърдяното от жалбоподателя нарушение на закона не е допуснато. Същите оплаквания в тази насока за несъставомерност на деянието са били предмет на обсъждане и от въззивната инстанция и за да бъдат отхвърлени като несъстоятелни по реда на чл. 339, ал. 2 НПК са изложени подробни съображения. На основното възражение, че не е налице "посредствено извършителство", тъй като свидетелят Панелов не е наказателно неотговорен, повторно детайлно е обсъдено на л. 7 абз. посл. и на л. 8 от мотивите на решението. ВКС не намира за необходимо да повтаря съображенията за неговата несъстоятелност, след като те напълно съответстват на закона и практиката по приложението му. Даден е мотивиран отговор в присъдата на съда по същество и на твърдението, че не е установен точно предмета на престъплението, които изцяло са възприети и от въззивната инстанция, с изложени за това и допълнителни съображения на л. 8 абз. посл. и на л. 9 абз. 1 от мотивите на решението. Поради това доводите на защитата, изложени в жалбата срещу решението за недоказаност на обвинението, довело до неправилно приложение на материалния закон не могат да се възприемат и следва също да се отхвърлят като неоснователни. Наложените наказания не са явно несправедливи. При липсата на условията чл. 55 НК, те правилно са индивидуализирани в рамките на закона. По вид и размер наказанията на подсъдимия са съответни на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Правилно е приложен чл. 242, ал. 7 и 8 НК, както и института на условното осъждане. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,