Решение № 6221 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12695/2010 г.

Решение № 6221 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12695/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Бургас против решение № 929/26.07.2010 г., постановено от Бургаския административен съд по адм. д. № 624/2010 г. С обжалваното решение, по жалба на "Орфей България" ЕООД е отменен акт за дерегистрация по ЗДДС № 020990900006220/24.11.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-48/15.02.2010 г., издадено от директора на дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Наведените в жалбата касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - "Орфей България" ЕОО не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Досежно основателността й приема следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС на дружеството, издаден на осн. чл. 176, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Фактическите констатации на органа по приходите са, че дружеството притежава активи в размер на 184 062,02 лв. и задължения в размер на 1 203 980,52 лв., от които данъчни задължения - 357 674,18 лв. които са по-голяма величина от притежаваните активи. Актът за дерегистрация е връчен на дружеството по реда на чл. 32 от ДОПК на 17.12.2009 г. Актът е обжалван по административен ред с жалба от 4.01.2010 г. В решението на директора на ДОУИ - Бургас, с което е потвърден актът, е уточнено, че данъчните задължения на дружеството са в размер на 12,70 лв. по СД за м. май 2009 г. и в размер на 357 661,48 лв. по РА № 900164/28.04.2009 г. Административният съд е отменил обжалвания акт за дерегистрация, приемайки, че актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби при издаването му. Съдът е тълкувал разпоредбата на основание на която е прекратена регистрацията на дружеството, приемайки, че употребеният в нея израз "данъчни задължения" следва да се тълкува в смисъл на безспорни данъчни задължения, а не като данъчни задължения, установени с невлязъл в сила поради обжалването му ревизионен акт. Административният съд е направил извод, че предварителната изпълняемост на ревизионните актове не им придава стабилитет по начин, че да се приеме, че установяват безспорни данъчни задължения. За да стигне до този извод, съдът е тълкувал разпоредбите, предвиждащи начина на обезщетяване на данъчните субекти в случай на евентуална отмяна на ревизионния акт, приемайки, че предвиденото обезщетяване чрез изплащане на лихви е насочено единствено към компенсиране на вредите от предварителното плащане на паричната сума, респективно евентуалните загуби за НАП от неплащането на дължимо публично задължение. Касационната инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като обосновано и правилно. Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административния съд, изложени в подкрепа на извода му, че предварителната изпълняемост на РА не им придава стабилитет по начин, че да се възприемат като установяващи безспорни данъчни задължения. За да се приложи чл. 176, ал. 1, в хипотезата на т. 4 от същия член, е необходимо РА, с който са определени данъчните задължения да е влязъл в сила. Този извод следва от санкционния характер на разпоредбата. Видно от наименованието й - "Отказ или прекратяване на регистрация във връзка с данъчни нарушения", до отказ или прекратяване на регистрацията се стига при данъчни нарушения. В хипотезата на т. 4 от чл. 176 ЗДДС данъчният субект извършва нарушение, тогава когато има безспорно установени изискуеми данъчни задължения, които не изпълнява (не заплаща). В конкретния случай към 17.12.2009 г. (датата на дерегистрацията), който е релевантният момент, РА, определящ данъчни задължения за жалбоподателя не е влязъл в сила, тъй като е обжалван, поради което определените с него данъчни задължения не са безспорни. От друга страна, когато прилага санкцията, предвидена в чл. 176 от ЗДДС, публичният орган не действа при условията на обвързана компетентност. Употребеният в разпоредбата израз (съставно глаголно сказуемо) "може да откаже" означава, че публичният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, което от своя страна изисква във всеки конкретен случай, да бъде извършвана преценка и анализ на всички релевантни факти и обстоятелства. Само въз основа на данните от тази преценка, съдът може да прецени, доколко с актът на органа по приходите е спазен баланса между интереса на фиска и частния интерес. В конкретния случай, от акта за дерегистрация и протокол № 905096 от 24.11.09 г., подписан от инспектора по приходите, извършващ проверката, липсват данни да е извършена такава конкретна преценка, която да почива на анализ на всички документи и данни по случая. Такъв анализ е извършен от директора на дирекция "ОУИ" - Бургас в решението му, в резултат на който е прието, че е осъществен фактическият състав, визиран в т. 4 от чл. 176 ЗДДС. Не са посочени обаче съображенията на органа по приходите, мотивирали го да приеме, че при тези обстоятелства проверяваният данъчен субект е потенциален източник на данъчни измами, каквато е превантивна цел на дерегистрацията видно от наименованието на главата - "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами", в която се намира разпоредбата. По изложените съображения настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че в конкретния случай към датата на дерегистрацията, не е налице данъчно нарушение, извършено от данъчнозадълженото лице, свързано с описаните в акта данъчни задължения в размер на 357 674,18 лева, а така също не е налице и обосновано предположение на органа по приходите за евентуалното извършване на данъчна измама от това лице. Обжалваното съдебно решение като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения, Върховният административен съд,