Решение № 15519 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8487/2016 г.

Решение № 15519 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8487/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството по делото е пореда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационната жалба на ЕТ "АКРОН - НИКОЛАЙ НИКОЛОВ" гр. С. против решение № 3290 от 13.05.2016 г., постановено по адм. д. 7254 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. град. Р. се доводи за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с нарушение на изискването за уведомяване на търговеца за започване на административното производство по издаване на обжалваната заповед по чл. 65 ЗОС, неизясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Твърди се и нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се направени по делото разноски. Ответникът - Кмет на столична община - район "Триадица" не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба поради неправилност на съдебния акт. Посочва се, че административният съд не е извършил проверка на обстоятелствата, които имат отношение към правния спор и ако беше сторил това би достигнал до различни правни изводи. Съдът е приел, че оспорената заповед № РД-09-2-207/10.07.2015 г. на кмета на район "Триадица" - СО е издадена въз основа на констативен акт от 10.06.2013 г. на служители при СО-район "Триадица" и са налице предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. К. акт обаче касае имот - частна общинска собственост, представляващ помещение в партерния етаж на блок № 98 с площ от 60,90 кв. м. в кв. 75 по плана на м. "Красно село - С.", актувано с Акт № 1592 за ЧОС от 12.12.2012 г., докато обжалваната заповед касае изземване на съвсем различен имот - публична общинска собственост, намиращ се в УПИ I, кв. 75в, м. ж. к. "Красно село - С., урб. отреден за озеленяване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател против заповед № РД-09-2-207/10.07.2015 г. на кмета на СО район "Триадица, с която на осн. чл. 65, ал. 1 ЗОС е разпоредено изземване на имот публична общинска собственост, находящ се в УПИ 1, кв. 75 в, ж. к. "Красно село" - С., урб. 32, отреден за озеленяване с режим ТГО от фактическата власт на касационния жалобподател, за която се твърди, че се осъществява без правно основание. в Мотивната част на заповедта е посочено, че неоснователното държане на имота е установено в рамките на административното производство, без да е посочено възоснова на какви доказателства този факт се приема за установен. За да отхвърли жалбата административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставената му законова компетентност, при спазване на материалния закон и при липса на нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда предпоставките, визирани в нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОС са налице, което сочи на материалната законосъборазност на обжалвания индивидуален адимнистративен акт. Фактите са били установени при проверка на комисия на общината на 10.06.2015 г. / вероятно се касае до фактическа грешка и годината е 2013 г., а не 2015 г./, за която е съставен констативен протокол от датата 10.06.2013 г. Така постановеното решение е валидно и допустимо, на е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При изграждане на правните си изводи, съдът не е анализирал съдържанието на констативния протокол от 10.06. 2013 г. и неговата относимост към предмета на административния спор относно изземването на имот, посочен в заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОС. В случая констатациите в протокола от 10.06.2013 г. се отнасят до имот, различен от имота, чието изземване е разпоредено в обжалваната заповед. При обсъждане на оплакванията в жалбата, съдът не е обсъдил основателността на оплакването, че страната не била уведомена за започване на административното производство по изземване на имота, както и дали това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на засегнатия от административния акт правен субект. Настоящата инстнация споделя изцяло становището на представителя на Върховната административна прокуратура и намира, че административният съд не е извършил проверка на обстоятелствата, които имат отношение към правния спор. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗОС на изземване по административен ред със заповед на кмет на община от граждани или юридически лица, подлежи имот, ако са налице две, кумулативно предвидени по закон предпоставки - имотът да съставлява общинска собственост, от една страна, а от друга страна - алтернативно същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че са налице и двете кумулативни предпоставки и е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед. Съдът е приел, че оспорената заповед № РД-09-2-207/10.07.2015 г. на кмета на район "Триадица" - СО е издадена въз основа на констативен акт от 10.06.2013 г. на служители при СО-район "Триадица" и са налице предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. К. акт обаче касае имот - частна общинска собственост, представляващ помещение в партерния етаж на блок № 98 с площ от 60,90 кв. м. в кв. 75 по плана на м. "Красно село - С.", актувано с Акт № 1592 за ЧОС от 12.12.2012 г., докато обжалваната заповед касае изземване на съвсем различен имот - публична общинска собственост, намиращ се в УПИ I, кв. 75в, м. ж. к. "Красно село - С., урб. отреден за озеленяване. При издаване на административния акт административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, уредени в в чл. 26 - норма озаглавена "Задължение за уведомяване" и на чл. 35 - "Изясняване на фактите и обстоятелствата" . Тези нарушения следва да се приемат за съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, доколкото ако не бяха извършени, административният орган би издал друг по съдържанието си административен акт. Що се отнася до втория критерий, по силата на който нарушението на адмнистративнопроизводствените правила се приема за съществено - а именно нарушаване на правото на защита на гражданина, същият в случая също така е налице. Този извод се налага, предвид обстоятелството, че заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОС подлежи на предварително изпълнение от момента на издаването й, което означава, че всеки адресат на подобна заповед ще бъде изправен пред подлежащ на предварително изпълнение административен акт, без изобщо да е взел участие в процедурата по издаването му - без да е изразил становище, да е представил доказателства в своя защита или да е оспорил насрещните доказателствата на административния орган, т. е. е бил лишен от всички законови гаранции за спазване на принципа на законност / чл. 4 АПК/, съдържащи се в АПК. Именно с оглед допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт, неуведомяването за започване на административното производство и лишаване на страната от право на участие в административния процес категорично сочи, че нарушението на чл. 26 АПК е особено съществено, то нарушава правото на защита на страната и само по себе си е непропорционално спрямо целта, за която актът се издава. Първоинстанционният съд е следвало да отмени оспорената пред него заповед на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Като не е сторил това, съдът е постановил неправилно решение, поради което е налице касационно основание за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Вместо него следва да се постанови друго, с което оспореният административен акт бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за провеждане на ново административно производство при спазване на всички относими административнопроизводствени правила. Водим от горното, Върховният административен съд