Решение № 5782 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9895/2019 г.

Решение № 5782 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9895/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на А. Илиева и П. Петров, от [населено място], подадена чрез адвокат Г. Хачадурян. Оспорва се Решение № 117/12.06.2019 г., постановено по административно дело № 49/2019 г., по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-15-2883/28.11.2018 г. на Кмета на Община Сливен, за одобряване изменение на ПУП – План за регулация за УПИ VI – "За търговия, услуги и ресторант", кв. 316, ЦГЧ на гр. Сливен, като се променя отреждането на УПИ VI в "За жилищно строителство, търговия, услуги и ресторант". В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответната страна – Кмета на Община Сливен, чрез юрисконсулт Е. Мавродиева, посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Постъпил е отговор и от Председателя на Етажната собственост на сградата, находяща се на [адрес], [населено място], в който са изразени доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставен в сила. Останалите ответни страни – ЕС на жилищна сграда, находяща се на [адрес], ЕС на [адрес], Д. Динев, Н. Колев, М. Кирлу, С. Асланидис, Е. Коркова, Н. Танева, Г. Димитрова, "Т." ЕООД, Т. Байчаров, З. Балездрова, М. Балездрова, А. Салабашева, "Виола – АЕ" ООД, С. Бананов, СД "Берко – 90 – Берконски и сие", Отворено общество, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, въз основа на които, съдът е извършил правилни фактически установявания, след което е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Процесната заповед е постановена от компетентен орган – Кмета на Община Сливен, изрично оправомощен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, тъй като се касае за изменение на подробен устройствен план в обхват на един квартал. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат в както в самия акт, така и в документите, предхождащи издаването му. Посочените правни основания на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ съответстват на установените по делото факти, а именно – касае за изменение на регулационния план на един УПИ, която промяна се изразява единствено в промяна на неговото предназначение, от "За търговия, услуги и ресторант" в "За жилищно строителство, търговия, услуги и ресторант", по инициатива на собственика на имота. Спазени са административно-производствените правила в процедурата по изменение на плана, а именно: налице е влязла в сила заповед по чл. 124а, ал. 5 ЗУТ, с която е разрешено изменение на действащия план; проектът е съобщен на заинтересуваните лица съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, като срещу него не са постъпили възражения; проведено е заседание на ОЕСУТ, на което проектът е съгласуван и приет, след което е последвало неговото одобряване от компетентния административен орган. Неоснователно е възражението на жалбоподателите за това, че процесното изменение било недопустимо, с оглед предназначението на устройствената зона, в която се намира имота. Установено е, че същият се намира в смесена централна зона съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в която зона съгласно чл. 36, ал. 2 от Наредбата, могат да се изграждат: административни и делови сгради; сгради за социални, просветни, учебни, културни, религиозни и други обществени дейности; търговски и други обслужващи сгради и комплекси; жилищни сгради, в т. ч. със смесено предназначение и др. От тук, правилен е изводът на съда за съответствие на новото отреждане на УПИ VI за "Жилищно строителство, търговия, услуги и ресторант", със многофункционалното предназначение на устройствената зона, в която имотът попада. Сочената в касационната жалба норма на § 5, т. 41 ДР ЗУТ и развитите в тази връзка доводи за допуснати съществени нарушения в процедурата по промяна предназначението на обекта, са неотносими към настоящия казус. Тази разпоредба регламентира промяна предназначението на обект или част от него, като под "обект" по смисъла на § 5, т. 39 ДР ЗУТ се има предвид самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, докато в случая се касае за промяна в предназначението на "урегулиран поземлен имот" /§ 5, т. 11 ДР ЗУТ/, което понятие е различно от понятието "обект", респективно различна е и процедурата по промяна на неговото предназначение. На следващо място, неоснователно касационните жалбоподатели твърдят, че е било необходимо тяхното съгласие за да бъде одобрено процесното изменение на плана за регулация. Качеството им на собственици на съседен имот на имота, чието предназначение се променя, обуславя единствено правото им на жалба против предметната заповед съгласно чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, но не изисква наличие на съгласие от тяхна страна за да бъде издадена същата. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на Кмета на Община Сливен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да е в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,