Решение № 1649 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4129/2008 г.

Решение № 1649 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4129/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станка Петрова Иванова от гр. Казънлък против решение № 150 от 7.01.2008 г., постановено по адм. д. № 119/2007 г. по описа на Старозагорския окръжния съд. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Кмета на Община - Казънлък не се представлява и не е изразил мнение по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното: Производството пред Старозагорския окръжен съд е образувано по жалба на Станка Петрова Иванова срещу решение на Комисията по чл. 10, от Наредба № 12 за настаняване под наем на граждани с доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища на техните наематели и на други лица с което й е отказала определяне на степен на жилищна нужда и картотекиране, който отказ е бил формулиран в писмо изх. № 91-00-111 от 27.09.2005 г. Този отказ съдът е намерил за законосъобразен, тъй като са налице данни, че жалбоподателката е извършила разпоредителна сделка с наследената 1/4 ид. ч. от жилище. Ето защо съдът е направил извод, че жалбоподателката не отговаря на изискването на чл. 5 ал. 1 т 1 от Наредба № 12 на Община Казънлък. Като доказателство към делото е било приложено удостоверение за наследници от което е установено, че по силата на наследство жалбоподателката е получила право на собственост от 1/4 ид. ч от недвижими имот, който през 1998 г. е декларирала. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. При така установените факти обжалваното пред настоящата инстанция съдебното решение е правилно. Не са налице основанията за неговата отмяна, посочени от касатора. Съдът е изяснил подробно релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията на жалбоподателката и приложимите материалноправни и процесуалноправни норми, като фактически и правно е обосновал изводите си. Изводът за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното по делото и при правилно приложение на закона. Основният спорен въпрос е разпореждала ли се е жалбоподателката с наследената от нея ид. ч от жилище, което се явява пречка за картотекирането й и определянето на степен на жилищна нужда. Решаващият съд е приел, че Иванова се е разпоредила с наследствената част от получения в наследство апартамент и затова не отговаря на условията на чл. 5 ал. 1 т 1 от Наредба № 12. Действително отрицателна предпоставка за придобиване на право за настаняване в общинско жилище, респ. за включване в картотеката на нуждаещите се от общински жилища е притежаването на собствено такова или идеални части. В случая, обаче, правилно съдът е отчел, че тази законова разпоредба е изпълнена тъй като Иванова е била собственик по наследство на ид. част от апартамент, с която се е разпоредила. Съгласно приетата наредба на общината право да кандидатстват за настаняване под наем в общински жилища са лица, които не притежават, жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване и не са прехвърляли такива на други лица освен при прекратяване на съсобственост или дарение в полза ва общината, държавата или организации. В случая жалбоподателката не е следвало да се освобождава от наследствената част от имота, а е следвало да изпълни изискванията на Наредбата и да докоже, че с наследствения апартамент не могат да се задоволят жилищните нужди на всички наследници. Целта на ЗОбС и НУРУЖНННОЖ е да задоволи жилищните нужди на лица, които не притежават никаква възможност сами да се устроят със жилище. Всеки отделен случай, обаче, следва да се преценява съгласно своята конкретика. При събраните доказателства и установените въз основа на тях правно релевантни факти относно противоречивото поведението на жалбоподателката (представяйки взаимоизключващи се декларации и удостоверения ) съдът правилно е счел, че в случая не са налице доказателства че притежаваната от нея ид. ч. от апартамент не е годна да задоволи жилищните. Неоснователни са доводите за нищожност на оспорения административен акт. Тези доводи са прави и в първата инстанция, съдът е изложил подрони мотиви което се споделят напълно и от настоящата съдебна инстанция. Всеки нормативен акт не следва да се прилага механично, а след неговото тълкуване и отнасяне към всеки конкретен казус, както е направил и окръжният съд. Ето защо решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение