Решение № 1799 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12347/2019 г.

Решение № 1799 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12347/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на О. Георгиев, чрез неговия пълномощник срещу решение № 11798/8.08.2019 г. по адм. д. № 9919/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-министърът на вътрешните работи чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 8121 К-7143/21.06.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 293, ал. 1, т. 13, чл. 204, ал. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР на на О. Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността началник-група "Противодействие на общи престъпления", в сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към отдел "Криминална полиция", при ОДМВР-Хасково поради извършено деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министъра на вътрешните работи, който съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР може да налага всички наказания по чл. 197 ЗМВР за държавните служители на висши ръководни и изпълнителски длъжности, каквато длъжност заема жалбоподателят. Заповедта е издадена в предвидената от чл. 159 АПК и чл. 210 ЗМВР писмена форма. Оспореният административен акт съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Същият е подробно мотивиран, като от изложените мотиви ясно се разбира осъществилата се фактическа обстановка, т. е. фактическите установявания на дисциплинарно наказващият орган са ясни и разбираеми и същите се подкрепят от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Тези фактически установявания са подведени по съответстващата им правна норма, т. е. заповедта съдържа и правното основание за издаването си, като фактическото основание за издаване на заповедта съответства на правното основание. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна. Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Наложеното наказание предвид данните от извършения анализ се явява съразмерно, предвид поведението на жалбоподателя, тежестта на нарушението и посочените в заповедта настъпили последици от него. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че на 19.11.2017 г., около 19, 35 часа в гр. Хасково, на улица "Червена стена" до № 30, полицейски служители към сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Хасково са спрели за проверка лек автомобил "Ситроен", модел "Ц5 НЗ", с рег. [рег. номер МПС], собственост на О. Георгиев и управляван от него. Водачът е бил в явно нетрезво състояние, поради което контролните органи, извършили проверка с техническо средство- алкотест дрегер 7410, с № ARSK-0258, която установила употреба на алкохол с концентрация в кръвта 3, 39 промила. Старши инспектор Георгиев се представил за служител на МВР и се легитимирал със служебна карта и личен знак. След това полицейските служители са свалили и иззели регистрационните табели на колата. Със служебен автомобил Георгиев е откаран в Спешно отделение на МБАЛ-Хасково, където му е взета кръвна проба. Със съдебно-химическа експертиза изх. № И9752/14.12.2017 г. е установено наличие на алкохол в кръвта му, с концентрация 3, 92 на хиляда. Срещу старши инспектор Георгиев е образувано досъдебно производство № 103/19.11.2017 г. по описа на Окръжна прокуратура-Хасково за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Деянието е станало известно на обществото чрез публикации в електронни издания. Спрямо установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон, поради което решението е и материалнозаконосъобразно. В този смисъл изводът му за материална законосъобразност на обжалваната заповед се споделя и от касационната инстанция. Съдът е установил, че фактите, на които дисциплинарнонаказващият орган е основал разпореждането си, съществуват. В тази насока съдът се е позовал на събраните по дисциплинарно дело № 103/2017 г. доказателства. Поради това неоснователни се явяват възраженията в касационната жалба, че доказателствата в хода на дисциплинарната проверка не са събрани по реда на АПК, а са събирани по реда на НПК. Всички събрани материални са изискани изрично в хода на дисциплинарната проверка и са приобщени към ДП № 103/2017 г., като са представени изричните искания за това. Поради това фактът на шофиране на МПС след употреба на алкохол в кръвта с концентрация 3, 92 на хиляда е безспорно доказан. Законосъобразен е изводът на съда, че фактическото основание за издаване на заповедта съответства на правното основание. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. В оспорената заповед изрично са отбелязани нарушените разпоредби на Етичния кодекс, с която жалбоподателят е бил запознат, а именно: т. 19, т. 20 и т. 28, като последната забранява да се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и под друго упойващо средство. След като фактът на управление на МПС с концентрация на алкохол 3, 92 на хиляда е безспорно доказан, то това деяние безспорно е нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В тази връзка адекватно решаващият съд е отбелязъл, че с поведението си Георгиев е нарушил посочените в административния акт конкретни норми от ЕК, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Неоснователно е поддържаното в касационната жалба, че липсва доказване и обосновка, че деянието е уронило престижа на службата. В случая е установено, че както фактът на шофиране на МПС в категорично нетрезво състояние, така и фактът на образувано наказателно производство срещу извършителя Георгиев е станал обществено достояние чрез публикации в Хасково-Нет и Хасково Инфо. Тази добила общественост информация безспорно влияе негативно върху престижа на службата и ролята на полицая в служебния му и обществен живот. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че резолюцията "запознат" върху обобщената справка не е ясно от кого изхожда. В случая както върху обобщената справка, така и върху становището е поставена резолюция "запознах се" от министъра на вътрешните работи като дисциплинарнонаказващ орган, тъй като и двата акта са отправени до министъра на вътрешните работи. С оглед поставените дати, последната на 30.04.2018 г., в съответствие със закона се явява изводът на съда, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Решаващият съд правилно е отбелязъл, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган-в случая обобщената справка е на 23.04.2018 г,. а становището на 30.04.2018 г., а обжалваната заповед е издадена на 21.06.2018 г. Предвид изложеното касационната инстанция споделя решаващия извод на съда за валидност и законосъобразност на обжалваната заповед. В този смисъл правилно е заключението на съда, че заповедта е издадена при спазване на целта на закона, а именно държавните служители, осъществили състав на тежко дисциплинарно нарушение, да бъдат наказани с най-тежкото дисциплинарно наказание. С оглед тежестта на нарушението и настъпилите последици наложеното наказание правилно е преценено от съда като съответно на изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, като твърдяните в този смисъл възражения в касационната жалба са неоснователни. Заеманата длъжност от жалбоподателя правилно е посочена както от дисциплинарнонаказващият орган, така и от съда. Допуснатото изписване на името "Желязков" в мотивите на съдебното решение безспорно е техническа грешка, която не влияе на правилността на съдебния акт. Твърдението, че част от доказателствата са оспорени от жалбоподателя, също се явява несъстоятелно, тъй като в съдебно заседание няма направено такова оспорване, а пълномощникът на жалбоподателя изрично е заявил, че няма доказателствени искания. Що се касае до възраженията в касационната жалба, поддържани и пред първата инстанция, , че няма влязла в сила присъда по образуваното наказателно дело, то следва да се подчертае, че основен принцип в ЗМВР е разделността на дисциплинарната от наказателната отговорност. Всяка от тях може да се реализира отделно и независимо от другата отговорност. С оглед изтъкнатото спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Даниела Мавродиева: по адм. дело № 12347/2019 г. по описа на Върховен административен съд, Втора колегия Не съм съгласна със становището на мнозинството. Считам, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Същото е постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Съгласно чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания. Дисциплинарно нарушение е и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Според ал. 3 държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР предвижда следното: дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Ал. 4 въвежда две изключения относно момента, от който започват да текат цитираните в ал. 1 и ал. 2 срокове. Изключенията се отнасят до случаите, при които дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение. В последната хипотеза законодателят е предвидил, че сроковете по ал. 1 и ал. 2 започват да текат от влизане в сила на присъдата или наказателното постановление. По силата на чл. 203, ал. 1, т. 1 и т. 13 ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение, са осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност, както и извършването на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Съгласно нормата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Според ал. 5, когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. По силата на чл. 69, ал. 1 НПК, когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност. Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 ЗМВР предвижда, че в случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от датата на отстраняването. Анализът на цитираните разпоредби води до следните изводи: когато с едно и също деяние едновременно се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и състав на престъпление или когато извършването на престъплението е част от състава на дисциплинарното нарушение, то в тези случаи няма пречка да се търси както наказателна, така и дисциплинарна отговорност на служителите, но дисциплинарната отговорност в случая се поставя в зависимост от установяването на факта на извършеното престъпление/ т. е. от установяването на престъпни обстоятелства/, което може да стане в случая единствено с влязла в сила присъда на наказателен съд. Не случайно законодателят е предвидил първо, че сроковете по чл. 195, ал. 4 ЗМВР започват да текат от влизане в сила на присъдата и второ – че осъждането за умишлено престъпление от общ характер представлява отделно и самостоятелно тежко нарушение на служебната дисциплина. Ако се приеме, че дисциплинарнонаказващият орган има правомощия да налага наказание за деяние, което от фактическа страна, покрива състав на престъпление, преди да е налице влязла в сила присъда, то на практика би се стигнало до неприлагането на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, до обезсмисляне на нейното съществуване и до нарушаване на презумпцията за невиновност. Приемайки нормите на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 195, ал. 4 ЗМВР законодателят е предвидил, че дисциплинарнонаказващият орган преди да наложи наказание в цитираната по-горе хипотеза, следва да изчака влизането в сила на осъдителна присъда на наказателния съд. В противен случай се губи смисълът на изключението, регламентирано в нормата на чл. 195, ал. 4 ЗМВР - сроковете за налагане на дисциплинарни наказания за деяния, които осъществяват и състав на престъпления, да текат от влизане в сила на присъдата, а не от откриване на нарушението. Служителят, срещу когото е образувано дисциплинарно производство за поведение, несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата, когато това поведение от фактическа страна покрива и състав на престъпление, за което е привлечен и като обвиняем, може да бъде отстранен по реда на чл. 69 НПК или по реда на чл. 214 ЗМВР при наличието на предпоставките, визирани в закона. При всички случаи обаче дисциплинарнонаказващият орган преди да се произнесе със заповед по чл. 210, ал. 1 ЗМВР трябва да изчака произнасянето на наказателния съд и влизането в сила на осъдителната присъда, която по силата на чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК е задължителна за всички органи, съдилища, лица и организации. Безспорно е налице преюдициалност на спора по образуваното наказателно прозводство по отношение на дисциплинарното прозводство. Необходимостта да се изчака влизането в сила на осъдителна присъда е с оглед обстоятелството, че престъпления и престъпни обстоятелства, съгласно българското законодателство, могат да се установяват само по два начина: 1. от наказателния съд, чрез осъдителна присъда и 2. по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, при изчерпателно изброени хипотези, в които граждански съд може да се произнесе по предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство. Никой друг – било то административен орган или съд, различен от посочените по-горе, не разполага с компетентността да установява престъпни обстоятелства дори и инцидентно във връзка с решаването на друг спор, който му е подведомствен или подсъден. Приемането на обратното би довело до нарушаване на презумпцията за невиновност. Следователно, за да се приемат за установени и доказани обстоятелства, които осъществяват и състав на престъпление съгласно българския наказателен закон, следва да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд или влязло в сила решение на гражданския съд, с което се установяват престъпни обстоятелства по предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. В конкретния случай по делото има данни, че срещу О. Георгиев има образувано досъдебно производство. Същият е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за това че на 19.11.2017 г. в гр. Хасково е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 промила, а именно 3. 92 промила, установено по надлежния ред с химическа експертиза. Видно от доказателствата по делото налице е пълна идентичност от обективна и субективна страна между деянието, за което лицето е привлечено като обвиняем и деянието, което е послужило като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Георгиев. Горното обстоятелство е следвало да бъде установено от административния орган преди образуването на дисциплинарното производство и преди налагането на дисциплинарното наказание, както и от първоинстанционния съд, който е следвало да спре съдебното производство до приключване на наказателното производство с влязла в сила присъда или решение на наказателния съд. Като не и съобразил горното обстоятелство дисциплинарно наказващият орган е постановил своя акт в нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на административния акт. Предвид изложените съображения като е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил жалбата, вместо да спре съдебното производство до приключване на наказателното производство с влязла в сила присъда, тричленният състав е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи да отмяна. По тези съображения подписвам решението с особено мнение. Съдия: /Даниела Мавродиева/