Решение № 12536 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5951/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Oбразувано e по касационна жалба на Директора на Дирекция ОДОП" - София при ЦУ на НАП, депозирана чрез процесуален представител юрк. Аврамова, против Решение 2325/09.04.2024 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. 1539 по описа за 2024 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р - 22221222006640 - 091 - 001/16.06.2023 г., в потвърдената му част с Решение 61/15.01.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП" - София при ЦУ на НАП. С РА са установени на Ати къмпани" ЕООД допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 344 092,30 лв. ведно с дължимата лихва в размер на 39 303,99 лв., и данъчната администрация е осъдена за разноски. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че в съдебното производство не са представени доказателства, опровергаващи констатациите в РА. Излага съображения, че към някои от фактурите липсват приемо-предавателни протоколи, а в представеният такъв към фактура 500 001/07.03.2022 г. не са посочени лицата, които се твърди да са предали и приели стоките. Мотивира се с това, че доставчиците не са представили необходимите доказателства, обосноваващи реалност на спорните доставки. Излага подробни съображения в касационната жалба. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния РА, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по КЖ Ати къмпани ЕООД, притежаващ ЕИК 203134711, редовно призован, не се представлява. В законоустановения срок не изразява становище по КЖ. Представителят на ВП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение в обжалваната част на предявеното основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. Съдът е установил, че с процесния РА за данъчни периоди м.02.2022 г., м.03.2022 г. и м.04.2022 г. на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 158 114,41 лв. по фактури, издадени от Ейч Пи Техно ЕООД с предмет на доставка мобилни телефони и таблети; за данъчен период м. 09.2022 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 83 508,33лв. по 4 фактури, издадени от Сити Груп Къмпани ЕООД с предмет на доставка СМР; За данъчни периоди м. 05.2022 г. и м. 06.2022 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 66 665,12 лв. по фактури, издадени от Комършъл Електроникс ЕООД с предмет авансови плащания за CISCO ZR ; за данъчните периоди м. 05.2022 г. и м. 06.2022 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 62 174,22 лв. по фактури с предмет 55 бр. CISCO ZR и предмет авансово плащане за CISCO ZR /компютърни платки/, издадени от Ал Тех ЕООД. Ревизионният акт е оспорен по реда на чл. 152 и следващите от ДОПК пред директора на Д ОДОП София, във връзка с което е отменен в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 07.2022 г. и м. 08.2022 г., ведно с начислените лихви; потвърден в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 02.2022 г., м. 03.2022 г., м. 05.2022 г. и м. 09.2022 г.; изменен, като установеният ДДС за внасяне за м. 04.2022г. в размер на 100 328,56 лв. е определен на ДДС за внасяне в размер на 32 890,51 лв., ведно със съответните лихви; установеният ДДС за внасяне за м. 06.2022 г. в размер на 213 658,01 лв. е определен на ДДС за внасяне в размер на 24 248,01 лв., ведно със съответните лихви. Административният съд е преценил РА, като издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда не може да се обосновава липса на доставка само въз основа на непредставяне на доказателства от страна на дружествата доставчици, респ. на констатирани нередности при извършени служебни проверки за тях в информационните масиви на НАП. Обосновал се е с представени в хода на ревизията доказателства за плащане на процесните фактури. Административният съд е отменил оспорения РА като незаконосъобразен. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като същото трябва да бъде отменено, след което да се отхвърли жалбата на Ати къмпани" ЕООД против РА в процесната му част. Принципно правилно е посочил съдът в решението си, че кадровата и материална обезпеченост на доставчиците не може да бъде самостоятелно и достатъчно основание за отказ на претендираното ПДК. Но конкретната преценка за отказа по делото, трябва да бъде обоснована с фактите и обстоятелствата, за които са изложени съображения от страните, съответно са ангажирани доказателства. Спорният въпрос се концентрира върху наличието на реално осъществени от процесните доставчици доставки на стоки компютърни платки и др. и услуги - СМР по процесните фактури. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. Притежаването на данъчен документ, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Установяването на предпоставките за ползване на данъчен кредит, като положителен факт, попада изцяло в доказателствената тежест на лицето, претендиращо правото, съобразно практиката на ВАС и на СЕС. В случая, РЛ не е установило действителното извършване на процесните доставки на стоки и услуги. По отношение на фактурираните доставки на /приели стоката, обратно на мотивите на първоинстанционния съд. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се направи извод за наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6 ЗДДС. В тежест на РЛ е да докаже проявлението на положителните и на благоприятните за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките при оспорена реалност в ревизионния акт. Във връзка с фактурираните доставки на CISCO ZR касационната инстанция съобрази, че липсват приемо-предавателни протоколи. По отношение на фактурираните СМР услуги с доставчик Сити Груп Къмпани ЕООД следва да се посочи, че доставчикът е издал фактури с предмет изпълнени СМР услуги съгласно протокол обр.19 . Всички протоколи са с дата 02.09.2022 г., като не е отбелязано към коя фактура те се отнасят. Поради това протоколите не могат да бъдат обвързани с издадените фактури. Фактурите на цитирания доставчик не отговарят на изискванията на чл.114, ал.1, т.9 ЗДДС, поради което не е налице изискването на чл.71, ал.1 ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит, който порок на фактурите, не се опровергава от останалите приложени по преписката доказателства. Решението като неправилно трябва да бъде отменено, след което да се отхвърли жалбата на Ати къмпани" ЕООД против РА в процесната му част. Разноски: Решението следва да се отмени и в частта на разноските. Процесуалният представител на касационния жалбоподател е претендирал юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. За първоинстанционното производство на НАП и предвид на резултата по делото трябва да бъде присъдена сумата в размер на 19 985,85 лева за юрисконсултско възнаграждение. За касационното производство в полза на НАП се дължат разноски в размер на 19 985,85 лева за юрисконсултско възнаграждение или общо разноски за двете инстанции в размер на 39 971,70 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение