Решение № 206 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2014 г.

Решение № 206 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба на 11.12.2013 г. на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение от 25.11.2008 г. по гр. д. № 12150/2007 г. на Софийски РС, потвърдено с решение от 06.07.2012 г. по гр. д. № 2078/2009 г. на ГС София, влязло в сила на 15.11.2013 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като същото противоречи на решение от 06.02.2009 г. по гр. д. № 2368/2006 г. на ГС София, което е обезсилено с определение от 09.07.2012 г. по т. д. № 618/2010 г. на ВКС, I т. о. Ответникът С. Б. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и не следва да бъде отменено атакуваното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Молбата по същество е неоснователна по следните съображения: С решение от 06.07.2012 г. по гр. д. № 2078/2009 г. на ГС София е оставил в сила решение от 25.11.2008 г. по гр. д. № 12150/2007 г. на Софийски РС, с което са уважени предявените от С. Б. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на две помещения, всяко с обща площ от 13,60 кв. м, в [населено място], на [улица] иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 1600 лева, обезщетение за ползуването на тези обекти за времето от 01.10.2006 г. до 31.05.2007 г. Прието е, че ищецът е придобил собствеността върху същите по силата на покупко-продажба, извършени с нот. акт № г. и № г., както и че те се ползуват от ответното дружество без правно основание за обслужване дейността на автомивка. С решение от 06.02.2009 г. по гр. д. № 2368/2006 г. на ГС София, което е обезсилено с определение от 09.07.2012 г. по т. д. № 618/2010 г. на ВКС, I т. о. поради отказ от иска, въззивният съд е оставил в сила решение от 05.07.2005 г. по гр. д. № 11256/2004 г. на РС София, с което е отхвърлен предявеният иск от [фирма] срещу [фирма] с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на две помещения с обща площ от 25 кв. м, [населено място], на [улица], № и с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 2 450 евро, обезщетение за ползуването им. В молбата за отмяна, се поддържа, че атакуваното решение от 06.07.2012 г. по гр. д. № 2078/2009 г. на ГС София и потвърденото с него решение от 25.11.2008 г. по гр. д. № 12150/2007 г. на Софийски РС противоречат на приетото в решение от 06.02.2009 г. по гр. д. № 2368/2006 г. на ГС София, което е обезсилено с определение от 09.07.2012 г. по т. д. № 618/2010 г. на ВКС, I т. о. и производството по иска е прекратено, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о. намира, че не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, тъй като не е налице субективен идентитет /тъждество на страни/ по двете производства, по които са постановени решенията на ГС София. Безспорно е, че страните по посочените две производства в случая не са едни и същи - само молителят е ответник и по двете. Допустимо е също така, без да има идентичност в предмета, да е осъществен съставът, ако предметът на първото дело се включва имплицитно в този на второто, каквато хипотеза в случая не е налице. Между постановените решения не съществува и противоречие, тъй като решението от 06.02.2009 г. по гр. д. № 2368/2006 г. на ГС София, е обезсилено с определение от 09.07.2012 г. по т. д. № 618/2010 г. на ВКС, I т. о. поради отказ от иск и към настоящия момент не съществува в правния мир. Поради това решение от 06.07.2012 г. по гр. д. № 2078/2009 г. на ГС София и потвърденото с него решение от 25.11.2008 г. по гр. д. № 12150/2007 г. на Софийски РС не е постановен в противоречие с друго решение по същия спор и между същите страни. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на ответника и направените по делото разноски в размер на 600 лева. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд