Решение № 16237 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12356/2012 г.

Решение № 16237 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12356/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е образувано пред 5-членен състав на ВАС по искане на Иван Петров Данкин от гр. София за отмяна на влязлото в сила определение № 8388 от 12.06.2012 г. по адм. дело № 6134/2012 г. на състав на трето отделение на ВАС, с което е оставено в сила определението от 11.04.2012 г. по адм. дело № 2588/2012 г. на АССГ за прекратяване на производството по делото. Искането за отмяна се основава на чл. 239, т. 1 АПК и е свързано с приложен препис на нотариален акт за допълнение на допълнение на нот. акт за продажба на недвижим имот с рег. № 141, том 1, рег. № 17347, дело № 140 от 2.07.2012 г. на нотариус Александър Чакъров. Според молителя така представеното ново доказателство установява правото му на собственост върху спорния имот, като съдът не го е взел предвид, а то е от съществено значение за правилния изход на делото. Моли да се отмени влязлото в сила определение. В допълнение към искането за отмяна, подадено от Иван Петков Данкин, е приложено определение по друго дело - адм. дело № 5403/2012 г. на ВАС - трето отделение, че по негова идентична жалба между същите страни относно идентична заповед спрямо друга част от същия имот - ПИ 1199, образуван от ПИ 52, 53, 55 и ПИ 1153, 1169 (н. а. 141, т. 1, рег. № 17347, дело № 140/2012 г.) е постановен друг правен резултат. В съдебно заседание адв. Чаворски уточнява, че името на довереника му е Иван Петков Данкин, който е допуснал грешка при изписването на името си в молбата, която поддържа. Ответникът - кметът на Столичната община, чрез юрк. Боянска е оспорил молбата за отмяна на влязлото в сила определение с аргумента, че документът, на който се позовава молителят, е създаден след приключването на висящия съдебен процес, което е видно от датите, поради което хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК е неотносима. Документът, респ. обстоятелството, е следвало да е съществуващ към момента на висящия процес и страната да не е могла да знае за него, докато в случая страната е създала документа след приключването на процеса. Молбата за отмяна срещу влязлото в сила съдебно определение е допустима като подадена от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. Искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение или прекратително определение на подаденото правно основание - чл. 239, т. 1 АПК, винаги изисква новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа, да са съществували преди постановяването на съдебното решение. Тези обстоятелства или писмени доказателства трябва да са нови (новооткрити), т. е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да са възникнали след приключването на делото по същество, завършило с влезлия в сила съдебен акт. Новосъздадените (нововъзникналите) факти не се преклудират от силата на присъдено нещо и въз основа на тях заинтересованата страна може да предяви нов иск (жалба). В случая молителят сочи като ново писмено доказателство нот. акт за допълнение на допълнение на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 141, том I, рег. № 17347, дело № 140 от 2.07.2012 г. на нотариус А. Чакъров, който обаче е създаден след влязлото в сила съдебно определение № 8388 от 12.06.2012 г. по адм. дело № 6134/2012 г. на ВАС - трето отделение, с което е оставено в сила прекратителното определение по адм. дело № 2588/2012 г. на АССГ. Или нотариалният акт, сочен като ново писмено доказателство, не е съществувал към момента на постановяването на влязлото в сила определение по делото, а е създаден след приключването му. Това е и причина молителят да не е могъл да го представи пред съда. Позоваването в допълнение към искането за отмяна на определение по друго (аналогично) дело, касаещо молителя, се отнася до редовно обжалване на определение, а не до искане за отмяна, за което са относими само изчерпателните основания по чл. 239 АПК. Ето защо искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила определение, с което е прекратено производството по делото поради това, че жалбоподателят не е доказал, че оспорената заповед на Столичната община за отчуждаване и определяне обезщетение на неустановен собственик засяга негово право, защото не е доказал с нотариален акт, че е собственик на поземлен имот № 1169, е неоснователна и следва да се отхвърли. При тези съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК 5-членният състав на ВАС - I колегия,