Решение № 2190 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6169/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на АДО ЛЕС ООД с. Борино, общ. Борино, чрез пълномощника адв. В. И. Русева от АК Смолян против Решение 325/29.02.2024г., постановено по адм.д. 302/2023 г. на Административен съд гр. Смолян., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение 2153-20-72/13.11.23г. на директора на ТП на НОИ-Смолян, с което са оставени в сила Задължителни предписания ЗД-1-20-01427611 от 29.09.2023 г. на инспектор по осигуряването и е осъдил АДО ЛЕС ООД, да заплати на ТП на НОИ - Смолян сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли същото да бъде отменено и спорът да бъде разрешен по същество, като се отмени обжалваният административен акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Смолян изразява писмено становище от гл.юрисконсулт А. Петкова в отговор на касационна жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение като правилно, да се остави в сила. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че между С. Д. Б. и АДО ЛЕС ООД е сключен трудов договор 00135/30.09.2022 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ на длъжност търговски посредник". Договорът е прекратен със заповед 0090/21.09.2023 г., считано от 21.09.2023 г. С. Д. Б. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО и в тази връзка е депозирано писмо за извършване на проверка от началник на отдел Пенсии в ТП на НОИ Смолян в осигурителя АДО ЛЕС ООД, с. Борино, при която да бъде установено дали е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, като последно положения от лицето стаж в РБ е до 31.12.1989 г. За резултата от проверката е изготвен Констативен Протокол КП-5-20-01427804 от 29.09.2023г. на контролен орган при ТП на НОИ-Смолян, според който от представените ведомости за заплати от страна на осигурителя лицето С. Б. има начислено и изплатено трудово възнаграждение за периода 01.10.2022 г. до 30.06.2023 г. От представената отчетна форма за явяване/неявяване на работа за горепосочения период е видно отразеното присъствие на лицето по дни. От ОД на МВР - Смолян, с писмо изх. 1030-20-580/08.09.2023 г. е изискано предоставяне на данни, свързани с излизане и влизане през ГКПП на лицето С. Б.. Според отговора от ОД на МВР-Смолян от 11.09.2023 г. за периода от 1.09.2022г. до 10.09.2023г. са констатирани следните резултати: Излизане от РБ през ГКПП Кап.Андреево на 14.09.2022 г.; Влизане в РБ през ГКПП Кап.Андреево на 17.01.2023 г.; Излизане от РБ през ГКПП Кап.Андреево на 19.01.2023 г.; Влизане в РБ през ГКПП Кап.Андреево на 25.07.2023 г.; Излизане от РБ през ГКПП Кап.Андреево на 26.07.2023 г.; Влизане в РБ през ГКПП Кап.Андреево на 04.09.2023г. Изводът на контролния орган, съставил констативния протокол е, че времето за изпълнение на задълженията от С. Б. от 1.10.2022 г. до 21.09.2023 г. не следва да се признава за осигурителен стаж, тъй като през това време не е упражнявал дейност по сключения трудов договор. Прието е, че за лицето не възниква осигуряване по трудов договор и не подлежи на осигуряване, съгласно чл.4 ал.1 т.1 във връзка с чл.10 ал.1 от КСО. Поради това,че лицето не се счита за осигурено за периода от 01.10.2022г. до 21.09.2023г., не следва да се подават данни с декларация образец 1 Данни за осигурено лице за С. Б.. На същата дата 29.09.2023 г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Смолян, са издадени Задължителни предписания ЗД-1-20-01427611, в които е посочено да се заличат данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО на С. Д. Б. за периода от 01.10.2022г. до 28.09.2023г., с вид осигурен 01, декларация образец 1. С жалба вх. 1012-20-70 от 13.10.2023г. Адо Лес ООД е оспорило пред директора на ТП на НОИ-Смолян издадените Задължителни предписания. С процесното решение директорът на ТП на НОИ Смолян е отхвърлил оспорването. Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правна логика. Съдът е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Правилно са изяснени релевантните за спора факти, въз основа на които съдът е достигнал до обоснован правен извод, че за лицето С. Б. не е възникнало осигурително правоотношение с осигурителя "Адо Лес" ООД и същият не е следвало да бъде осигуряван за периода от 01.10.2022г. до 28.09.2023 г. Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО. В случая Б. не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за да се счита лицето за осигурено, а е необходимо същото реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Процесните доказателства, които са в административната преписка и са ангажирани от страна на осигурителния орган, дават основание да се приеме, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния административен съд, че С. Б. не е полагал труд в дружеството за спорния период от време. Последното обстоятелство изключва качеството му на осигурено лице, като следва задължение за осигурителя да заличи първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, доколкото неправилно е декларирано с Декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице", че е осигурено лице. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че процесните предписания могат да бъдат издадени едва след прогласяване на сключения трудов договор за нищожен. Същото не намира опора в закона и това е установено в практиката на ВАС, тъй като наличието на трудов договор не е основание да се третира работника или служителя по него като осигурено лица. Дефиницията на осигурено лице е дадена в § 1, т. 3 ДР на КСО и несъмнено предполага наличието на трудов договор за да възникне основание за осигуряване съгласно чл.4 ал.1 т.1 от КСО, но в същото време изисква и това лице да извършва и трудова дейност. Неизпълнението на трудовия договор относно задължението за полагане на труд не води до неговата нищожност. В тежест на касатора е да установи този факт, като от представените по административната преписка и делото доказателства, не се установява Б. да е извършвал дейност като търговски посредник. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие да се приеме, че Б. е бил осигурено лице, поради което правилно е направен извода, че подадените за него данни като такова лице са без основание. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от производството следва да бъде уважено направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да е в минималния размер, за писмен отговор без явяване в съдебно заседание, предвиден в чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ или сумата от 50 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение