Решение № 11272 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9084/2015 г.

Решение № 11272 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9084/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Н. Щ. срещу решение № 453 от 13.07.2015 г., постановено по адм. дело № 516/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 312з-574/04.05.2015 г., издадена от ВПД началник на отдел "Разследване" при ОДМВР - П. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът оспорва жалбата с доводи с писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства. В качеството си на разследващ полицай жалбоподателят е допуснал дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения, довели до необосновано забавяне на разследването по две възложени му досъдебни производства, което е установено от данните по преписката. Наложено му е общо наказание "порицание" за срок от 6 месеца на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, по който закон се реализира дисциплинарната отговорност на органите на разследването, които са служители на МВР. По досъдебно производство № ЗМ 634/2014 г., образувано на 09.11.2014 г. срещу известен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, Щ. е разпитал на същата дата като свидетел пострадалият, а на 11.11.2014 г. още трима свидетели и е изготвил справка за съдимост на извършителя. До 05.01.2015 г., когато жалбоподателят е направил предложение до наблюдаващия прокурор за удължаване срока на разследването, той не е извършил нито едно процесуално-следствено действие. Искането му е уважено от прокурора, като и в следващите два месеца е налице бездействие от негова страна, продължило и след повторното удължаване на срока през м. март, след което Щ. е отстранен с прокурорско постановление от 29.04.2015 г., като разследването е възложено на друг полицай, който го е приключил на 07.05.2015 г. По досъдебно производство № 653/2014 г., образувано на 17.11.2014 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, на 22.12.2014 г. Щ. е разпитал един свидетел, на 12.01.2015 г. е изготвил предложение до прокурора за удължаване на срока, в който е разпитал още двама свидетели, следва ново удължаване на срока и разпит на още един свидетел. Поради бездействието му в рамките на почти половин година Щ. е отстранен от разследването с прокурорско постановление от 29.04.2015 г., то е възложено на друг полицай, който го е приключил на 15.05.2015 г. При тези данни дисциплинарно наказващият орган, както и съдът правилно са приели, че жалбоподателят съзнателно не е взел всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по тези две водени от него досъдебни производства, което поведение е в нарушение на задълженията му по длъжностна характеристика, подробно посочени в заповедта. Проявеното от него бездействие в значителен времеви период не може да бъде оправдано с прекомерно служебно натоварване, още повече, че двете разследвания не са с фактическа и правна сложност, което да обосновава максималното удължаване на срока по реда на чл. 234, ал. 3 от НПК. Нарушенията, извършени от жалбоподателя, правилно са квалифицирани като съставомерни по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР и му е наложено предвиденото в закона наказание в минималния възможен размер, като при преценката по чл. 206, ал. 2 от закона са отчетени всички обстоятелства, в т. ч. и това, че досега служителят не е бил наказван. Установява се също така, че по време на извършената проверка по постъпилия сигнал на прокуратурата не са допуснати процедурни нарушения, довели до ограничаване правото на защита на Щ.. Той се е запознал с всички материали от проверката, предоставена му е възможност да дава обяснения, заповедта е издадена при спазени срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя безспорно е ангажирана за две, а не за три дисциплинарни нарушения, тъй като липсват мотиви за констатирани пропуски по третото досъдебно производство, предмет на обобщената справка. Що се касае до погрешно посочената дата на издаване на заповедта, това очевидно е в резултат на техническа грешка, което не се е отразило на защитата на служителя. Предвид изложеното при постановяване на решението съдът е приложил правилно материалния закон като е приел, че заповедта е законосъобразна. Съобразени са процесуалните правила, а правните изводи са обосновани от доказателствата по делото. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,