Решение № 7895 от 17.7.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7631/2022 г.

Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с §2 ДР на ДОПК. Образувано е искане от Д. Димитров, чрез процесуален пълномощник, за допълване на Решение 4712 от 03.05.2023г. по адм. дело 7631/2022г. по описа на Върховния административен съд. Искателят поддържа, че с горепосоченият акт съдът не се е произнесъл по възражението му за нищожност на обжалвания РА, поради което следва да го допълни с изрично произнасяне по същото. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП- София при ЦУ на НАП не представя писмен отговор в предоставения му 7-дневен срок. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе по искането за допълване, съобрази следното: С Решение 4712/03.05.2023г. по адм. дело 7631/2022г. по описа на ВАС, Първо отделение, настоящият състав е обезсилил обжалваното първоинстанционно решение и е прекратил касационното производство. Така постановеният диспозитив на съдебния акт е обусловен от осъществената преценка за недопустимост на първоинстанционното и на касационното производство поради липсата на установени с обжалвания РА публични вземания спрямо ревизираното лице. Предвид липсата на правен интерес от оспорване на РА, с който не са установени задължения за ревизирания и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал.7 ДОПК, която регламентира минимален материален интерес от над 750 лв. за касационно обжалване, ВАС е достигнал до извод, че както първоинстанционното, така и касационното производство са недопустими. Именно в корелация с така формирания краен извод настоящият състав не се е произнесъл по възражението за нищожност на оспорения РА, тъй като разглеждането му е предпоставено от валидно сезиране на съда. Такова е налице само при наличието на изискуемите се процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на предявените жалби. След като същите не са допустими, то съдът не е законосъобразно сезиран, поради което няма право да се произнася по същество. Това е така както спрямо действителността на РА, така и спрямо неговата отменяемост. При липсата на правен интерес от обжалване, както и на установени публични задължения за ревизирания, не са налице абсолютни положителни процесуални предпоставки по чл. 159, т.4 АПК и чл. 160, ал.7 ДОПК, с оглед на което съдът е препятстван да осъществи преценка на основанията по чл. 146 АПК във вр. с §2 ДР ДОПК. В правомощията на съда е единствено да остави да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството. Именно поради това настоящият състав не се е произнесъл по възражението за нищожност на РА, тъй като разглеждането му е предпоставено от извод за допустимост на съдебното производство. След като същото е недопустимо обаче, то липсва непълнота в диспозитива на постановения съдебен акт. Така формирания краен извод обусловя неоснователността на искането за допълване на горепосоченото решение, с оглед на което същото следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 176, ал.2 АПК вр. с §2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение