Решение № 6475 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2675/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от И. А. Х., действащ като ЕТ ЗП-И. Х. , чрез процесуалния му представител адв. М. Динева, срещу решение 3924/25.11.2024 г., постановено по адм. дело 1000/2023 г., по описа на Административен съд-Благоевград, 9-ти състав, в частта, с която е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу решение 01/04/2/0/00384/4/01/04/03 на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/2837#7/04.08.2023 г., в частта по т. ІІ, с която на търговеца е определена финансова корекция в размер на 14 161.79 лв. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт в оспорената част, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, в отхвърлената й част, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни производства, по приложен списък. Ответникът заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрк. Б. Митев, в писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт в атакуваната му част и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. А. Х., в качеството му на ЕТ ЗП-И. Х. , срещу решение 01/04/2/0/00384/4/01/04/03 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/2837#7/04.08.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ и чл. 57, ал. 1 от Наредба 20/27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от мярка 4. Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 2020 г. /Наредба 20/27.10.2015 г./, както и на основание чл. 11, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ /БФП/ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014-2020 г., одобрени със заповед 03-РД/2529/19.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /Правилата/ на едноличния търговец е определена окончателна финансова корекция в размер на 150 719.73 лв. За изясняване на спора от фактическа страна пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт и е изслушана съдебно-икономическа експертиза. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщената по делото доказателствена съвкупност, съдът установява вярно относимата към правния спор фактическа обстановка, в резюме свеждаща се до следното: На 14.11.2016 г. между ДФЗ, в качеството му на Разплащателна агенция, и И. А. Х., действащ като ЕТ ЗП-И. Х. , в качеството му на ползвател, е сключен договор 01/04/2/00384 за отпускане на БФП по подмярка 4.2 от ПРСР 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /договор 01/04/2/00384/14.11.2016 г./. Съгласно чл. 15, т. 6 от този договор ползвателят се задължава от датата на неговото сключване до изтичане на мониторинговия период да подновява съответните разрешения, регистрации и/или лицензии в нормативно предвидените за това срокове, когато подпомаганата дейност подлежи на регистрационен, разрешителен и/или лицензионен режим. Между страните липсва спор, че по договор 01/04/2/00384/14.11.2016 г. на 19.04.2021 г. на касатора е изплатена субсидия в размер на 849 707.65 лв. Във връзка с установени от административния орган нарушения по време на извършени проверка на място в периода 29.03.2022 г. 01.04.2022 г. и допълнителни административни проверки, с писмо изх. 01-6500/2837/05.05.2022 г. ползвателят е уведомен, че ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция, предоставяйки му, на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, възможност да представи писмени възражения относно основанието и размера на корекцията, посочени в писмото. След отправено /с писмо 07-1200/7334/11-10.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ/ запитване до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ и получено в ДФЗ в отговор на него, писмо вх. 07-1200/7334/21.10.2022 г. от БАБХ и осъществена административна проверка в регистъра на храни от животински произход, поддържан от тази агенция съгласно чл. 24 от Закона за храните, с писмо изх. 01-6500/2839#2/18.11.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ ползвателят е уведомен, че откритото вече производство по налагане на финансова корекция се допълва с нови констатации на органа за извършени от него нарушения по договор 01/04/2/00384/14.11.2016 г./, съответно че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ той има право да представи писмени възражения. След представянето на такива, ведно с приложена към тях служебна бележка изх. 51-И-1325/22.11.2022 г., издадена от Областна дирекция по безопасност на храните гр. Благоевград /съдържаща данни, че в периодите от 16.04.2021 г. до 02.11.2021 г. и от 10.05.2022 г. до 12.10.2022 г. млекопреработвателното предприятие на едноличния търговец с рег. BG0112037, а в последствие с рег. BG0112038, не е извършвало производствена дейност/, на ползвателя е изпратено трето по ред писмо с изх. 01-6500/2837#5/31.05.2023 г., с което е уведомен, че предвид констатациите на органа от извършените проверки след откриване на производството по налагане на финансова корекция с писмо изх. 01-6500/2837/05.05.2022 г., предстои да му бъде определена окончателна финансова корекция в размер на 849 707.65лв във връзка с установените от органа четири неизпълнения на договора за предоставяне на БФП, между които по т. 4 от писмото за заличаването на обекта на инвестицията от регистъра на БАБХ за периодите от 10.05.2022 г. до 12.10.2022 г. и от 16.04.2021 г. до 02.11.2021 г. След получени писмени възражения /вх. 01-6500/2837#6/27.06.2023 г./, част от които счетени за основателни, заместник изпълнителният директор на ДФЗ издава атакуваното пред административния съд решение, с което налага на ползвателя окончателна финансова корекция в размер на 150 719.73 лв. За установеното заличаване на два пъти по време на мониторинговия период на едноличния търговец от регистъра на БАБХ, което квалифицира като нарушение на чл. 24 и чл. 43 от Наредба 20/27.10.2015 г. и чл. 15, т. 6 от договор 01/04/2/00384/14.11.2016 г., органът определя финансова корекция в размер на 14 161.79 лв. съгласно група ІІІ, предложение второ от приложението към чл. 2, ал. 2 от Правилата /а именно 5 на сто от размера на оторизираната помощ по проекта/. При тези данни, приемайки за основателни част от оплакванията на жалбоподателя, настоящ касатор, административният съд отменя частично оспореното решение за налагане на финансова корекция, отхвърляйки жалбата в единствено в частта срещу наложената с акта финансова корекция в размер на 14 161.79 лв. поради двукратно заличената регистрация на ползвателя на помощта от регистъра на БАБХ. В този смисъл постановява атакуваното решение в оспорената му пред настоящата инстанция част, при съответно присъждане на разноските. Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Предвид липсата на конкретно релевирани в касационната жалба пороци на постановения съдебен акт, сочещи на допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, по аргумент от разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по бланкетно соченото от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК. Оспореното решение в атакуваната му част е обосновано. Изводите на съда кореспондират с данните от приобщените по делото доказателства и са съответни на приложимите материално правни разпоредби, в това число на императивната разпоредба на чл. 23, ал. 1 ЗХ, налагаща производството на храни да се извършва след регистрация по реда на този закон. При безспорната фактическа установеност по делото, че в периодите от 16.04.2021 г. до 02.11.2021 г. и от 10.05.2022 г. до 12.10.2022 г. млекопреработвателното предприятие на едноличния търговец е било заличено от регистъра на БАБХ, основана включително на писмо вх. 07-1200/7334/21.10.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ и на служебна бележка изх. 51-И-1325/22.11.2022 г., издадена от Областна дирекция по безопасност на храните гр. Благоевград , правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд за законосъобразно наложена на ползвателя финансова корекция в размер на 14 161.79 лв. съгласно група ІІІ, предложение второ от приложението към чл. 2, ал. 2 от Правилата, поради неизпълнение на предвиденото в чл. 15, т. 6 от договор 01/04/2/00384/14.11.2016 г. и в чл. 24 и чл. 43 от Наредба 20/27.10.2015 г. Още повече, че в случая касаторът дори не оспорва, че в процесните два периода регистрацията му е била заличена от регистъра на БАБХ, а само твърди, но без да сочи и представя каквито и да било доказателства в тази насока, че заличаването му е било незаконосъобразно. По изложените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, касационният съдебен състав счита, че решението в оспорената му част е правилно, което налага оставянето му в сила. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, а формулираното в същия смисъл искане на ответника основателно. На ДФЗ следва да бъде присъдена сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,