Решение № 20 от 9.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3375/2015 г.

Решение № 20 от 9.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3375/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 205/26.06.15 г., постановено по т. д. № 283/15 г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 136/18.02.15 г. по т. д. № 1518/14 г. на Варненския окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма], [населено място] иск за плащане на сумата от 88234,42 лв., представляваща дължима цена за ел. енергия по договор № 198/31.05.12 г. и по фактура № 17/30.05.13 г., ведно със законната лихва от 19.08.14 г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли въззивното решение да се отмени и да се постанови ново решение за уважаване на предявения иск. Претендира размноски. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът - ищец по иска, е производител на ел. енергия от възобновяеми източници в качеството си на собственик на фотоволтаична централа. В качеството си на производител дружеството е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т. 41а, б. "а", пр. 1 от § 1 на ДР на ЗЕ, като произведената активна електрическа енергия се доставя и изкупува по преференциални цени от купувача [фирма] по договор № 198/31.05.12 г. Касаторът е и потребител на мрежата, тъй като снабдява с нея електрическа централа, необходима за функционирането на съпътстващи устройства съгласно т. 41а, б. "а", пр. 2 от § 1 на ДР на ЗЕ. Между касатора и мрежовия оператор не е сключен договор за достъп в срока по § 197, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр. 54/12 г./. Определените временни цени за достъп с решение № Ц-33/14.09.12 г. на ДКЕВР са отменени в частта за достъп до ФтЦ с решение на ВАС, като с последващо решение № Ц-6/13.03.14 г. регулаторът е определил цени в полза на [фирма] за използваната от производителите мрежова услуга в нулеви стойности за производителите на електрическа енергия в размер на 2,45 лв./МВтч. С протокол от 10.06.13 г. [фирма] е прехвърлило на [фирма] вземането си срещу [фирма] по фактура № ФП1102893/05.06.13 г., представляващо временна цена за достъп, като длъжникът е надлежно нотифициран по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД според изричното му изявление в протокола. Предявеното вземане в производството по делото представлявало цена за доставена ел. енергия по договора от 31.05.12 г., която не е заплатена, като за това вземане е направено изявление за прихващане по протокола от 10.06.13 г. Решаващият състав е изложил съображения, че отмяната на временните цени по пътя на съдебния контрол не трансформирало възмездното облигационно отношение в безвъзмездно такова, а основанието на престациите не отпадало, тъй като пълното дерогиране на задължението за цената на достъп би довело до ощетяване на редовно престиралия доставчик. Според въззивния съд разликата между временната и окончателната цена следвало да се уреди чрез механизъм за компенсация по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, а не по общите правила на чл. 55 ЗЗД. Отказът на оператора да приложи компенсаторния механизъм следвало да бъде преодолян по пътя на обжалване на акта на комисията. С оглед на така приетите разрешения е счетено, че валидно са прехвърлени вземанията от [фирма] на [фирма] и към момента на компенсацията са били налице еднородни насрещни вземания, които са установени по основание и размер. С определение № 503/08.06.16 г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса "Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?" за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Становището на състава на ВКС произтича от следното: След депозиране на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/23.12.15 г. по т. д. № 2956/2014 г. на I т. о., решение № 157/11.01.16 г. по т. д. № 3018/2014 г. на II т. о, решение № 155/11.01.16 г. по т. д. № 2611/2014 г. на II т. о., решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на II т. о. и решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. на II т. о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл. 13, ал. 2, пр. 1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, има обратно действие. След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване са постановени по реда на чл. 290 ГПК и други решения, като в решение № 126/16.08.16 г. по т. д. № 1592/15 г. на I т. о. касационното обжалване е допуснато по въпроса подлежат ли на връщане паричните престации, когато размерът на задължението по възникнало правоотношение между гражданско правни субекти по силата на закона се определя от държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен. Основавайки се на цитираната практика на ВКС, че при отмяната на административен акт, определящ временни цени за услугата "достъп", отпада с обратна сила и основанието за дължимост на паричните престации, съставът е приел, че последиците от отмяната се заличават от момента на издаване на решението, представляващо незаконосъобразен индивидуален административен акт. Независимо от порока, актът е породил правно действие, а доколкото последиците му са осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, то следва да бъдат заличени с възстановяване на първоначалното положение. Даденото разрешение е споделено и в решение № 162/04.10.16 г. по т. д. № 3245/15 г. на I т. о., решение № 164/04.10.16 г. по т. д. № 160/16 г. на I т. о., решение № 138/05.10.16 г. по т. д. № 2355/15 г. на II т. о., решение № 137/05.10.16 г. по т. д. № 2327/15 г. на II т. о., решение № 136/05.10.16 г. по т. д. № 2727/15 г. на II т. о., решение № 175/31.10.16 г. по т. д. № 1089/15 г. на I т. о., решение № 131/01.11.16 г. по т. д. № 1320/16 г. на I т. о., решение № 177/01.11.16 г. по т. д. № 2053/15 г. на I т. о., решение № 194/02.11.16 г. по т. д. № 2706/15 г. на II т. о., решение № 170/08.11.16 г. по т. д. № 3012/15 г. на I т. о., решение № 171/08.11.16 г. по т. д. № 3046/15 г. на I т. о., решение № 128/11.11.16 г. по т. д. № 2354/15 г. на II т. о., решение № 178/14.11.16 г. по т. д. № 2543/15 г. на II т. о., решение № 179/15.11.16 г. по т. д. № 2536/15 г. на II т. о., решение № 255/15.12.16 г. по т. д. № 2652/15 г. на I т. о., решение № 214/16.12.16 г. по т. д. № 3425/15 г. на I т. о., решение № 219/16.12.16 г. по т. д. № 2931/15 г. на II т. о., решение № 190/22.12.16 г. по т. д. № 2738/15 г. на II т. о., решение № 191/04.01.17 г. по т. д. № 2457/15 г. на II т. о., решение № 192/04.01.17 г. по т. д. № 2542/15 г. на II т. о., решение № 219/12.01.17 г. по т. д. № 3122/15 г. на I т. о., решение № 195/12.01.17 г. по т. д. № 2441/15 г. на I т. о., решение № 221/12.01.17 г. по т. д. № 3645/15 г. на I т. о. Отговорът на правния въпрос може да се обобщи в смисъл, че: "Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД.". Настоящият състав на Търговска колегия споделя практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, поради което приема, че въззивното решение не съответства на тази практика и следва да се отмени. Основанията за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, въведени от касатора, както и изложените в отговора на касационната жалба възражения, представляват правни доводи във връзка с характера на възникналото правоотношение, действието на решението на ДКЕВР и съответно за последиците от неговата отмяна по съдебен ред, разрешени в отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване. По делото са установени релевантните факти и обстоятелства, поради което ВКС следва да разреши спора по същество, тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени съдопроизводствени действия. Произведената енергия от касатора - ищец по иска за заплащане на цена на продадената електрическа енергия от купувача [фирма] по договор № 198/31.05.12 г., по процесната фактура № 17/30.05.13 г. е на стойност от 226246,86 лв. С протокол № 3/10.06.13 г., подписан от [фирма], [фирма] и [фирма], [фирма] е прехвърлило на [фирма] вземането си към [фирма] в размер на 88234,42 лв., произтичащо от фактура № ФП1102893/05.06.13 г. и представляващо временна цена за достъп на производител на ел. енергия до електроразпределителната мрежа на [фирма] съгласно решение № Ц-33/14.09.12 г. на ДКЕВР. В този протокол е обективирано и изявление за прихващане на двете насрещни вземания, в резултат на което [фирма] дължи на [фирма] сумата от 138012,44 лв., или за погасено следва да се счита вземането на [фирма] в размер на 88234,42 лв. Съобразно с отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване, с отпадане на основанието за начисляване на временни цени за достъп, не следва да се зачетат и последиците на направеното изявление за прихващане. В този смисъл настоящият състав споделя и съображенията в решение по т. д. № 2543/15 г. на II т. о., което препраща към решение по т. д. № 2727/2015 г., II т. о. и решение по т. д. 2956/2014 г., I т. о., според които не е възможно да се извърши прихващане от дружеството - купувач на електрическа енергия с цедирани му от електроразпределителното дружество вземания към ищеца за цена за достъп, поради това, че настъпва с обратна сила конститутивното действие на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решението на регулатора за определяне на временни цени за достъп, както и че извършената цесия не следва да се счита за породила валидно правно действие, тъй като вземанията на електроразпределителното дружество са отпаднали с обратна сила и липсва ликвидно и изискуемо вземане към ищеца. В този смисъл не са налице предпоставките по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, за извършване на валидно прихващане, поради което и изявлението на ответника, основано на чл. 103 ЗЗД, няма за последица погасяване на задължението за заплащане на цена за произведена електрическа енергия. Искът е основателен в предявения размер, като въззивното решение следва да се отмени и се постанови решение, с което се осъди [фирма] да заплати на касатора сумата от 88234,42 лв., представляваща дължима цена за ел. енергия по договор № 198/31.05.12 г. и по фактура № 17/30.05.13 г., ведно със законната лихва от 19.08.14 г. до окончателното изплащане на сумата. По разноските. Ответникът следва да заплати на касатора направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 17724,06 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд