Решение № 7208 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от К. С. К., чрез адв. Г. Сидеров, срещу решение 1332 от 12.02.2025г., постановено по адм. дело 1772/2024г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година 10/31.07.2024 г., издадена от началника на Шесто районно управление - Пловдив. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното съдебното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му е постановяване на решение по същество на спора за отмяна на оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба Началникът на Шесто РУ при ОДМВР - Пловдив не представя отговор и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. В случая в оспорената заповед, противообществената проява, извършена от К. се изразява в предизвикване на сбиване чрез блъскане с ръце и ритане с крака други фенове на ФК "Ботев" - Пловдив, в резултат на което настъпва масово сбиване между привържениците на клуба, което е квалифицирано като нарушение по чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ, поради което и на основание чл. 25, ал.1 от с.з на К. е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година. Неоснователни са изложените доводи в касационната жалба за недоказаност на извършеното нарушение, поради безспорно установената по делото различна фактическа обстановка. Настоящия съдебен състав намира, че както от приетите по делото доказателства, в това число докладна записка, обяснения на полицейски служители при Шесто РУ - Пловдив, протокол за преглед на видеозаписи, представляващи част от административната преписка, така и от събраните от АС - Пловдив в хода на съдебното производство доказателства - показания на свидетели, както и извършен преглед на видеозапис от представено CD на футболната среща между ПФК "Ботев" - Пловдив и ПФК "Локомотив" - Пловдив, проведена на 28.07.2024г. с времеви диапазон 22:48 до 22:49, безспорно на видеозаписа се установява жалбоподателя К. ( посочен от адв. Сидеров и св. А.), който участва в сбиване и е изведен от центъра на сбиването от стюардите на футболната среща. Не се споделят доводите в касационната жалба за липсата на доказателства,че жалбоподателят е предизвикал сбиване, чрез блъскане с ръце и крака. Представените по делото доказателства, докладна записка и писмени обяснения не са оспорени по надлежния ред и съдържанието им не е опровергано от другите събрани в хода на производството доказателства. Напротив в показанията си св. А. изрично заявява: "Разпознах го, защото познавам агитката на Ботев. Видях, че буташе с ръце и накрая колегите, стюардите го изкараха извън публиката, на самия стадион, за да не е в агитката и да участва в мелето". Ето защо правилно първоинстанционният съд приема, че К. е извършил деянието по чл.21, т.10 от закона, даващо основание за налагане на процесната ПАМ. Административният съд е приложил правилно материалния закон като е приел, че оспорената пред него заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Изложените възражения, досежно отмененото наказателно постановление, издадено на основание съставен АУАН, не могат да променят фактическите и правните установявания по делото. В развилите се две съдебни производства предметът на оспорване е различен, като различен е и характерът на производствата. Производството по оспорване на наказателно постановление /НП/ е административно-наказателно. В случая Районният съд е извършил проверка на Наказателно постановление 14/31.07.2024г, издадено от началника на 06 РУ ОДМВР - Пловдив, с което на К. К. Н. К. е наложено административно наказание глоба. Административнонаказателната отговорност е израз на държавна наказателна репресия, налагана по административен ред. Обжалването на наказателното постановление е по реда на ЗАНН. При липса на особени правила относно институтите, посочени в чл. 84 от ЗАНН, се прилагат правилата на НПК. Влязлото в сила решение, постановено в производството по обжалване на наказателно постановление, не се ползва със задължителната сила на влязлата в сила присъда, уредена в чл.300 ГПК, поради което развитието на настоящето производство не е предпоставено от резултата от обжалването на наказателното постановление. Производството адм. дело 1772/2024г. на АС - Пловдив е административно, като в рамките му се осъществява контрол за законосъобразност върху административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка. ПАМ не е наказание, а предвидена в закона административна принуда за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за отстраняване на последиците от тях. Тя защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с диспозицията й на поведение на конкретен правен субект, за който има непосредствена опасност да се отклони, отклонява се или се е отклонил от предписаното. Ето защо с оглед горното, отмяната на посоченото НП е неотносима към настоящия случай. Правилно съдът е счел, че разминаването в датите на протокола за доброволно предаване на CD от футболната среща и процесното сбиване и протокола за преглед на видеозаписа не може да се определи като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не опровергава изводите за извършено деяние именно на тази футболна среща и именно от жалбоподателя. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение