Решение № 1668 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10676/2011 г.

Решение № 1668 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10676/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румяна Събева Димова, от гр. Русе, подадена против решение № 25/15.07.2011 г. по адм. дело № 248/2011 г. на Административен съд - Русе, с което съдът е отхвърлил оспорването срещу решение № ПОВН - 75/9.05.2011 г. на директора на Районно управление "социално осигуряване" - Русе и потвърденото с него разпореждане № 195/5.04.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че след като не се оспорват констатациите, че детето на жалбоподателката е било прието и не е отписано от детското заведение, същото се явява настанено по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО и оспореният съдебен акт е законосъобразен. Без значение за прилагането на материалния закон са обстоятелствата дали детето е посещавало реално детското заведение и за какви периоди е отсъствало. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт ръководителят на ТП на НОИ е потвърдил индивидуалният административен акт на ръководителя по контрола по разходите на ДОО, с който е разпоредено на Румяна Събева Димова, от гр. Русе да възстанови сумата от 3796,29 лева, от които главница 2 654,45 лева, представляваща неоснователно получени обезщетения за отглеждане на малко дете за периода 13.08.2008 г. - 27.07.2009 г. и 1 141,84 лева лихви. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден при спазване на основанията за законосъобразност по чл. 146 АПК и специалния закон. Релевантните по спора факти сочат, че Румяна Събева Димова е майка на детето Ина Владимирова Димова, родено на хх.хх.хххх г. Същата е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) по трудовото си правоотношение с ТД "Саксо" ООД, гр. Русе, считано от 6.05.2008 г. до 27.07.2009 г., за който период е получила съответстващото се парично обезщетение. На 13.08.2008 г. е настанила детето в Детска ясла № 5 - гр. Русе и не е прекратила това фактическо състояние за периода, през който е получавала обезщетения по чл. 53 от КСО. С молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете от 7.05.2008 г., подадена в Районно управление "Социално осигуряване" - Русе майката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение и, че в случай на промяна на декларираните обстоятелства се задължава да представи на работодателя си декларация за промяната. Това свое задължение тя не е изпълнила за периода от 13.08.2008 г. до 27.07.2009 г., твърдейки че въпреки посещенията на нейното дете в детската ясла не е налице настаняване по смисъла на чл. 53 от КСО. За процесния период размерът на изплатените обезщетения възлиза на сумата от 2654,45 лева главница. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно прилагане на материалния закон за неоснователни. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. Родителите са подали необходимата молба за приемането му и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. Детето е записано в дневника на яслената група и е започнало своите посещения. Твърденията, че това е не е било за целия период, за който се изисква връщане на получените обезщетения не игнорират факта на настаняването. По делото липсват доказателства за прекратено настаняване на детето за процесния период. С въведената промяна в текста ДВ, бр. 100/2010 г. е извършено уточнение, посочвайки като детско заведение и детските ясли, който смисъл до този момент се извличаше по тълкувателен път от визираната разпоредба и във връзка с чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. (В този смисъл решение № 7821/11.06.2010 г. по адм. дело № 5637/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 14321/25.11.2010 г. по адм. дело № 8556/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 3864/23.03.2010 г. по адм. дело № 13788/2009 г. на Върховния административен съд, VI отделение). Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се изплаща на майката в случаите, когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правоизключващ юридически факт. Следователно, щом като детето Ина Владимирова Димова е настанено в детско заведение, правото на майката Румяна Събева Димова да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването. Фактът на недеклариране пред своя работодател ТД "Саксо" ООД, гр. Русе и пред органите на НОИ на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетението по чл. 53 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със заявлението - декларация, не подкрепя развитата от нея теза за добросъвестност при получаването му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,