Решение № 11039 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11518/2015 г.

Решение № 11039 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11518/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Резон" ООД, представлявано от управителя - Н. Р. Н., чрез адв. К. против решение № 5564 от 14.08.2015 г., постановено по адм. дело № 1256/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и моли за отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът - К. С. С., в качеството му на орган на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", чрез юрк. Х., оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба, подадена от "Резон" ООД, чрез управителя Н. Р. Н., против разпореждане отразено в протокол от 19.01.2015 г., на органа на ДАНС К. С. С., с правно основание чл. 128, ал. 1 от Закона за Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), с което е разпоредено на физическо лице - административния директор на търговското дружество - К. С. А. да не използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без правно основание и без съгласието на притежателя на изключителното право. Дадено е и обяснение на понятието "използване на търговска дейност", като е посочено, че неспазването на горепосоченото предупреждение е нарушение на българското законодателство и съставлява престъпление от общ характер по чл. 172б НК. С обжалваното решение Административен съд С.-град отхвърля жалбата срещу оспореното разпореждане. В мотивите на съда жалбата е приета за процесуално допустима, като насочена срещу индивидуален административен акт, въз основа на приетото в Определение № 5757 от 20.05.2015 г., постановено по адм. дело № 5306/2015 г. по описа на ВАС, пето отделение. По същество обаче е неоснователна, тъй като оспорваният акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на материалния и процесуалния закон. Решението е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административните актове имат тези граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения, а според чл. 15 от АПК страни в административния процес са тези граждани или организации, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или за които те биха породили права или задължения. Следователно граждани и организации не могат да оспорват административните актове в чужд интерес. В настоящия казус жалбоподателят "Резон" ООД, чрез Управителя - Н. Р. Н. не е адресат на оспореното разпореждане отразено в протокол от 19.01.2015 г. и с него не се засягат пряко негови правно защитени интереси и права. Правният ефект на акта не засяга правната сфера на търговското дружество, което обуславя извода за липса на правен интерес. В. от съдържанието на оспорвания административен акт същият е насочен срещу К. С. А., който не е оспорвал неговата законосъобразност. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена до сумата от 400 (четиристотин) лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е постановено по недопустима жалба, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК същото следва да се обезсили, жалбата да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,