Решение № 619 от 23.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1858/2012 г.

Решение № 619 от 23.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1858/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова В съдебно заседание жалбите се поддържат от защитници, с доводи за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложените наказания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона, а наказанието на всеки един от подсъдимите справедливо.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 5.07.2012 г., постановено по внохд. № 38/2012 г. на Апелативен съд гр. София е изменена присъда по нохд. № С-336/2011 г. на Софийски градски съд, като са намалени наказанията на подсъдимите както следва:

• на подсъдимия П. П. за престъплението по чл. 339 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е определено наказание пробация, със задължителните пробационни мерки за срок от една година и шест месеца;

• за престъплението по чл. 333 НК вр. с чл. 330, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК лишаване от свобода за срок от девет месеца, при лек първоначален режим на основание чл. 23 НК е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, при първоначален лек режим на изтърпяване;

• на подсъдимия Н. П. за престъплението по чл. 339 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание пробация, със задължителните пробационни мерки за срок от две години;

• за престъплението по чл. 333 НК вр. с чл. 330, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца и двадесет и осем дни;

• на основание чл. 23 НК е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца и двадесет и осем дни, при първоначален лек режим на изтърпяване.

В останалата й част, с която подсъдимите са признати за виновни да са извършили престъпленията по чл. 339, ал. 1 НК и това по чл. 333 НК присъдата е потвърдена.

ПО ЖАЛБАТА на двамата подсъдими Н. П. и П. П.:

Доводите за нарушение на закона, според защитата на подсъдимите намират опора в: - "несъставомерно е извършеното по чл. 333 НК вр. с чл. 330, ал. 1 НК, тъй като от взрива на самоделното взривно устройство са пострадали само подсъдимите ... неизясняването на мотивите и целите за извършване на престъплението дава основание да твърдим, че деянието е несъставомерно, поради което подсъдимите следва да бъдат оправдани".

Аргументите са неоснователни и не държат сметка за това, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава ХХVII НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Съобразно ТР № 1/2009 г. на ВКС т. 8.1 - подсъдимият "доброволно и съзнателно, сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания"... "Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт".

В тази връзка не верни са твърденията за "неизяснени мотиви и цели на престъплението по чл. 333 НК" - /виж л. 97 - 102 от мотивите на присъдата/ и това, че "пострадали от взрива на самоделното взривно устройство са само подсъдимите", увреди има и по сградата.

Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно и дори в детайли са ги обсъдили, като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствени основа. Липсват нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, които да са съществени и да не позволяват правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината на подсъдимите и отговорността им са такива по установяване на фактически положения /обстоятелства от значение чл. 102 НПК/.

На инкриминираната дата двамата подсъдими, като съизвършители са направили опит да повредят, чрез взрив сграда на ул. ..... в [населено място] и по този закон са осъдени, т.е. приложен е законът, който е следвало да бъде приложен.

Неоснователни са и доводите за съществени процесуални нарушения, касаещи според защитата "осъждане по несъставомерно обвинение" и това е така по изложените по-горе съображения.

Касационната жалба почти дословно възпроизвежда въззивната такава, която съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК, след обсъждане е получила отговор от Апелативен съд гр. София.

Неоснователно е и основното оплакване на двамата подсъдими за явна несправедливост на наложените им наказания.

Въззивния съд правилно е приел, че в случая наказанията и на двамата подсъдими следва да се определят при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК и последващото изменение на чл. 373, ал. 2 НК и чл. 58а НК. При това въззивния съд е намалил наказанието на подсъдимия Н. П. от две години и четири месеца на единадесет месеца и двадесет и осем дни, а на подсъдимия П. П. от две години на девет месеца.

Незаконосъобразно би било отлагане изтърпяването на наказанието, както се иска от защитата която се позовава на "изключително тежкото здравословно състояние" на двамата подсъдими. Това обстоятелство е взето предвид и от двете инстанционни съдилища, съобразени са и високата степен на обществена опасност на извършеното и на подсъдимите, както и всички останали обстоятелства от значение за определяне размера на наказанията, наказанието на всеки от подсъдимите е съобразено с личния му принос и правилно е отказано приложението на чл. 66, ал. 1 НК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, наказанието и на двамата подсъдими справедливо, а касационната им жалба изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,