Решение № 6773 от 4.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Л. М. срещу решение 366 от 20.01.2021 г. по адм. дело 11310/2019 г. на Административен съд София град. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск от Л. М. против Национална агенция за приходите (НАП) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 15.07.2019 г. до предявяването на исковата молба на 16.09.2019 г. в размер на 1000 лева вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължения по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и по чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (Регламент (ЕС) 2016/679, ОРЗД) да гарантира достатъчно ниво на сигурност на обработваните от него лични данни на ищеца, довело до неразрешено разкриване на личните данни на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Съдът е осъдил Л. М. да заплати на НАП разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът неправилно е приел исковата молба за недоказана. За правилни счита изводите на решаващия съд, че е налице първата предпоставка на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) незаконосъобразно бездействие от страна на НАП, в качеството на държавен орган, да изпълни вменените му от чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД, чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължения. Оспорва изводите на съда, че не са били доказани останалите предпоставки за уважаване на предявения иск претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинна връзка между вредите и незаконосъобразното бездействие на НАП. Сочи, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на разпитания свидетел и неправилно е приел, че липсата на активно поведение от страна на ищеца, противоречало на описаното от свидетеля поведение. Позовавайки се на съдебна практика по приложението на чл. 2 от ЗОДОВ излага съображения, че когато се претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди, не са нужни формални, външни доказателства за тези обичайни вреди. При тези съображения касационният жалбоподател иска да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което се уважи предявеният иск. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител представя писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по предявен иск от Л. М. срещу НАП за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 15.07.2019 г. 16.09.2019 г., в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Неимуществените вреди, изразяващи се в притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с личните му данни, се претендират като настъпили от неправомерно бездействие на НАП да изпълни задължението си да защити по сигурен начин данните му, което е станало причина да бъде допуснат пробив в информационната система на НАП и е довело до публично разкриване на личните му данни. Първоинстанционният съд от фактическа страна е установил, че поради нерегламентиран достъп на неизвестно лице, публично оповестен на 15.07.2019 г., е изтекла информация от информационните масиви на НАП, съдържаща лични данни на над 5 000 000 български граждани. По делото е представена извадка от получен SMS от дати 01.08.2019 г. и 12.08.2019 г. без номер, на който е изпратен, със следното съдържание: "НАП: По заявка номер 4710 ИМА неправомерно разкрити лични данни". От НАП не оспорват факта, че по отношение на Л. М. неправомерно са разкрити лични данни. Ответникът по иск е представил писмени доказателства в подкрепа на позицията си, че е предприел всички необходими мерки за защита, подробно описани от съда в решението. В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства показанията на свидетеля Д. А. който е заявил, че води идентично дело с НАП. От същите е установено, че след като разбрал, че личните му данни са изтекли неправомерно от НАП, ищецът е споделил с него притесненията си във връзка с телефонните измами, фишинг измамите, както и за това, че дебитна му карта се блокира, а при извършена покупка, на касата в магазин му съобщавали, че е изтекъл ПИН кодът му. Двамата разговаряли често, като М. бил променен, притеснявал се от изнудване и нелоялна конкуренция. Свидетелят е посочил, че към момента ищецът не работи, но през 2019 г., при изтичане на личните му данни е изпълнявал длъжността полицай, като се чувствал несигурен и постоянно получавал SMS със съдържание, че са блокирани негови карти. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че искът е допустим, като в тази връзка се е позовал на съдебната практика по аналогичен казус. При разглеждане на спора по същество съдът е изложил съображения, че е налице противоправно бездействие от страна на ответника да изпълни произтичащи от разпоредбите на чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД и чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължения, за да осигури достатъчна надеждност и сигурност на информационната си система, съответно да защити физическите лица във връзка с обработването на личните им данни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД, във връзка с чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, в т. ч. правото на защита на личните им данни. Приел е за неоснователно възражението на ответника, че се касае до неоторизиран достъп, в резултат на престъпление, поради което той не може да носи отговорност по предявената претенция. Извел е извод, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразното бездействие по предприемане на необходимите и ефективни действия, произтичащи от чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД, чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679. По отношение на втората предпоставка претърпени неимуществени вреди от ищеца в резултат на допуснатото нарушение от ответника, съдът е изложил съображения, че преживеният стрес и притеснение следва да са такива, че да доведат до промяна в качеството на живот на ищеца, т.е не просто да са преживени, а да са довели до някаква промяна в поведението на същия. Посочил е, че по делото не било установено, че след като е разбрал за извършения неоторизиран достъп, същият да е извършил проверка кои конкретно негови лични данни са били обект на посегателство, което говори за липса на заинтересованост. Извел е извод, че след като ищецът не е направил справка за уточнение обема на разкритите му лични данни, не може да се говори за някакво сериозно притеснение за същия, което да породи основания за обезвреда на сочените неимуществени вреди. Счел е, че от значение за установяване на наличието на действителна, реално претърпяна вреда от силен стрес е наличието на активно поведение на пострадалото лице да установи кои негови данни са разкрити, за да може да предприеме мерки, с които до известна степен да се защити. В заключение съдът е приел, че не е доказана причинно-следствена връзка между незаконосъобразно бездействие и настъпилите неимуществени вреди. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 82, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, Регламент (ЕС) 2016/679, ОРЗД), във вр. с чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Правилно решаващият съд е посочил, че за да възникне право на иск за обезщетение, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, установено в хода на производство за обезщетение, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда от отменен административен акт, респективно от незаконосъобразно действие или бездействие и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и/или незаконосъобразните действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тук трябва да се посочи, че материалноправните предпоставки на отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, произтичат директно от наднационалния правен ред. В светлината на чл. 82 от ОРЗД предметът на доказване изисква: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 ОРЗД. По делото от ищеца са представени доказателства извадка от получен SMS за неправомерно разпространени негови лични данни. Уточнени са и данните, които се твърди, че са изтекли за лицето имена, ЕГН, документ за самоличност, телефонни номера, данни за доходите на лицето и адрес. Съдът не е указал изрично на ищеца (сега касационен жалбоподател), че следва да представи и друга информация какви точно данни са изтекли. С оглед събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, следва да се приеме, че ищецът е представил доказателства за наличието на нарушено право на защита на личните му данни от администратора на тези лични данни в резултат от неправомерния достъп до тези данни и разпространяването им в интернет пространството. Чл. 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679, и чл. 59 ЗЗЛД задължават администратора на лични данни (какъвто се явява НАП) да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. С оглед чл. 82, параграф 3 от ОРЗД, предвиждащ че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са взети подходящите организационни и технически мерки, е на администратора/обработващия, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки, е претърпяло вреда. Разпоредбата ясно възлага тежестта на доказване върху администратора на лични данни, при възражение от негова страна за освобождаване от отговорност за причинени вреди в резултат на нарушаване на регламента, да установи по несъмнен начин, че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни на ищеца в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП. В своя защита срещу предявения иск, ответникът е представил само писмени доказателства. Те доказват вземането на организационни мерки от страна на НАП, назад във времето, но липсват доказателства, от които да се направи извод, че тези организационни мерки са подходящи, за да гарантират защита на данните, че същите са актуализирани. Липсват доказателства, че предприетите организационни мерки, са били в такава степен подходящи и ефективни, че да гарантират обработването на личните данни в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679. Липсват и доказателства, за това какви технически мерки е взел ответникът, за да защити личните данни, които обработва, от неправомерен достъп. В съображение 74 от ОРЗД е предвидено, че администраторът следва да е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица. А в съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Ответникът не е ангажирал доказателства, за да докаже, че е приложил подходящи технически мерки за осигуряване на нивото на риска, предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица. Не е представил и доказателства, че утвърдените процедури и методики, за които е представил писмени доказателства, са изпълнявани. Тук следва да се отбележи, че не НАП е установил неправомерния достъп, а е разбрал за него от публикации в медиите, което означава, че взетите организационни мерки не гарантират, че администраторът следи за неправомерен достъп и при наличието на такъв, разбира своевременно за това. Представянето на писмени доказателства за наличието на организационни мерки е недостатъчно, за да се приеме, че предприетите от администратора мерки са подходящи. Твърденията и представените доказателства за предприетите от ответника действия след изтичането на данните, са част от задълженията му по регламента и закона, но не доказват, че взетите от него мерки са ефективни и подходящи. Настоящата инстанция не споделя довода на решаващия съд, че обстоятелството, че е извършена хакерска атака, пробита е информационната система на НАП, е неоспоримо доказателство, че не са предприети подходящи технически и организационни мерки за защита обработване личните данни на ищеца, което е достатъчно да бъде направен извод за противоправност на бездействието на НАП. По делото не е доказано, че са взети подходящи и ефективни организационни и технически мерки и въпреки тях се е стигнало до пробив в информационната система на НАП. Житейски нелогично е, с оглед техническото развитие, една информационна система да бъде на 100 % защитена от хакерски атаки, но администраторът на лични данни следва да докаже такова изградено ниво на сигурност, което свежда до минимум риска от неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни. В случая това не е сторено, в каквато насока е крайният извод на решаващия съд.