Решение № 9152 от 25.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9924/2015 г.

Решение № 9152 от 25.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9924/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Искра 21 " АД, ЕИК 121841032, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин" 8, бл. 882-партер, представлявано от изпълнителния директор Божидарка Йорданова, чрез адв. Стайков, против решение № 602 от 31.07.2015 г., постановено по адм. дело № 99/2015 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД), по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 50-1/10.12.2014 г., издаден от главен специалист "ДП"- орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Правец, потвърден с решение № 2/16.01.2015 г. на началник отдел "МДТ" при община Правец. Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по подробно изложени в жалбата доводи. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира направените разноски. Ответникът - началник отдел "Местни данъци и такси" при община Правец, чрез процесуалния си представител - адв. Райчивнова, в писмената си защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Искра 21 " АД, срещу АУЗД, по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 50-1/10.12.2014 г., издаден от главен специалист "ДП"- орган по приходите в отдел МДТ при община Правец, потвърден с решение № 2/16.01.2015 г. на началник отдел "МДТ" при община Правец, с който на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), както следва: ДНИ за 2013 г. - главница в размер на 2395.38 лв. и 296.84 лв. лихва към 10.12.2014 г., ДНИ за 2014 г. - главница в размер на 4790.77 лв. и 136.14 лв. лихва към 10.12.2014 г., ТБО за 2013 г. - главница в размер на 10779.24 лв. и лихва в размер на 1401.73 лв. към 10.12.2014 г., ТБО за 2014 г. главница в размер на 10779.24 лв. и лихва в размер на 306.32 лв. към 10.12.2014 г. или общо в размер на 30885.66 (тридесет хиляди осемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки). За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на ЗМДТ. Въз основа на представените по делото доказателства, както и от допуснатата и приета по делото съдебно- икономическа експертиза, съдът е приел, че имотът на жалбоподателя попада в район, където се извършват услугите по чл. 62 ЗМДТ. За общината по райони има изготвен график, по който се извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и за имота на жалбоподателя се осъществява тази дейност по график. Съдът е изложил доводи, че в хода на съдебното производство е доказано реалното предоставяне на услугите в имота му през периода 2013 г. - 2014 г. В контекста на изложеното първоинстанционния съд е приел, че административния орган при издаване на акта и определяне на размера на непогасените задължения е приложил правилно императивните разпоредби на ЗМДТ. Така мотивиран е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Съгласно чл. 71 ЗМДТ не се събира такса за: 1.сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. По делото е безспорно установено, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на обществени територии са реално предоставяни от общината, както и че в района на общината съществува функциониращо депо. От издадените заповеди на кмета за съответните години са определени районите за сметосъбиране и сметоизвозване и графика за това. Представени са и доказателства относно обстоятелството, че дейностите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ се извършват от фирма, съгласно сключен договор. Представени са и отчетни документи пътни листове и фактури за плащане за месец от страна на общината, както и доказателства за предадените отпадъци в депо. Възражението на касатора, че не е доказано по безспорен начин извършването на услугите е неоснователно. Доводите му, че липсва схема на местоположението на съдовете за отпадъци, от която да се вижда района около процесния имот с какви съдове за отпадъци е захранен, както и маршрути за обслужването им е ирелевантен и неотносим към размера на ТБО. От допусната и приета по делото съдебноикономическа експертиза към която е приложен и снимков материал е видно къде са разположени съдовете за смет. Както правилно е приел първоинстанционния съд от представените по делото доказателства се установява, че има месечен график (л. 273 от делото) за сметоизвозване в община Правец и селата в който е включен и имота на жалбоподателя - хотел "Спарк". Приложени са и пътни листове за процесните периоди, от които е видно, че в района на жалбоподателя е предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. С оглед изложеното първоинстанционния съд в мотивите си правилно е приел, че от представената по делото административна преписка, както и от допуснатата и приета по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че задълженията за процесните периоди са правилно определени по отношение на всеки един от компонентите на ТБО. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - област съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като пред настоящата инстанция не са представени доказателства за направени такива. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение