Решение № 1461 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2021 г.

Решение № 1461 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2021 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. И. срещу решение № 1648/03.08.2021 г., постановено по адм. д. № 987/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив (АС-Пловдив). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде установена извършената спрямо нея дискриминация, както и да бъде наложена глоба на административния орган. Касационната жалба съдържа подробни аргументи относно липсата на критерии за еднакво третиране-оценяване на кандидатите, от което е изведен извод за наличие на нарушение на принципа за недискриминация. Не претендира разноски, но иска да бъде освободена от внасяне на такси и разноски като прави и възражение за прекомерност на разноските на другите страни. Ответникът Комисията за защита от дискриминация (Комисията/КЗД) оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът административният ръководител - председател на Окръжен съд-Пазарджик, редовно призован за открито съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът А. А., редовно призован за открито съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна Г. К., редовно призована за открито съдебно заседание не се е явила, но е изразила писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1648/03.08.2021 г., постановено по адм. д 987/2021 г. по описа на АС-Пловдив е отхвърлена жалбата на Ш. И. против решение № 710/19.11.2020 г. по преписка № 623/2018 г. на петчленен разширен състав на Комисия за защита от дискриминация, с което е установено, че при провеждане на конкурс за назначаване на длъжността старши специалист – управление и стопанисване на съдебно имущество, обявен със Заповед № 87/22.02.2016 г. на председателя на Окръжен съд-Пазарджик спрямо Ш. И. не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗДСискр) по признаци "образование" и "лично положение" от страна на председателят на Окръжен съд гр. Пазарджик и административен ръководител Е. С., А. А. - председател на Комисия за провеждане на конкурса и от Г. К., член на Комисията за провеждане на конкурса и е оставена без уважение жалба с вх. № 44-00-3544/14.09.2018 г., подадена от Ш. И.. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано административният съд е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Административното производство пред КЗД е образувано по жалба, подадена от Ш. И., в която са изложени твърдения за извършена дискриминация по признак "образование" и "лично положение". Преди това производство, КЗД е разгледала предходна жалба на Ш. И., по която е постановено решение № 325/10.08.2018 г. на КЗД, с което е установено, че спрямо нея не е осъществена дискриминация по признак "пол" при провеждане на конкурс за назначаване на длъжността старши специалист - управление и стопанисване на съдебно имущество, обявен със Заповед № 87/22.02.2016 г. на председателя на Окръжен съд-Пазарджик. Втората жалба е разгледана от разширен състав на Комисията, което съответства на изискването на закона при направени оплаквания за неравно третиране по повече от един защитен признак. Първоинстанционният съд е разгледал проведената административна процедура и е обосновал законосъобразен извод за спазване на изискванията на специалния закон, събиране на всички относими към предмета на производството доказателства и установяване на фактическата обстановка, съобразно тях. В касационната жалба се поддържа обсъденото от АС-Пловдив твърдение за осъществено неравно третиране по отношение на Ш. И. по признаци "образование" и "лично положение". Решаващият съд в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че при провеждане на конкурса, включително обявяването му и класирането на участниците не е допуснато дискриминационно отношение спрямо класираната на пето място Ш. И.. Според чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. ЗЗДискр цели санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на изброените признаците. Легално определение на понятието "неблагоприятно третиране" се съдържа в параграф 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр, според който всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от закон или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. В случая, обосновано съдът е приел, че определянето на М. Н. за спечелил конкурса е в резултат от редовно проведена конкурсна процедура, при която не са обявени ограничителни критерии или условия, които да поставят в неблагоприятно положение останалите кандидати. Спечелилият конкурса отговаря на предварително зададените общи и специфични изисквания за заемане на длъжността. Обстоятелството, че е поставено изискване за притежаване на средно образование не поставя в неблагоприятно положение участници, които имат висше образование, доколкото лицата, с по-високо образования притежават и по-ниската степен и не е установено от решаващият съд, че допълнителната квалификация е повлияла при класирането на кандидатите. Липсват каквито и да е било доказателства, които да установяват факт, представляващ основание да се приеме, че петото място в класирането на Ш. И. е резултат от неравно третиране или прилагане на необективни критерии. Обстоятелството, че касационната жалбоподателка не е предпочетения кандидат е в резултат от оценяване на всички кандидати и определяне на първо място на кандидата, който е определен за най-подходящ и притежаващ всички предварително обявени за изискуеми условия за заемане на длъжността. В този смисъл оплакването, че Ш. И. не е предпочетена поради притежаваното от нея образование и нейното лично положение (без да е конкретизирано в какви проявни форми се разбира този защитен признак по националния закон) не е съответства на нито един обективен факт. Различното образование и различните личностни характеристики на отделните кандидати са обстоятелства, които самостоятелно не обуславят дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр, защото при класирането е предпочетен кандидат, който отговаря на всички поставени изисквания, а различното класиране на кандидатите е резултат от обективна конкурсна процедура, а не проява на неблагоприятно отношение към Ш. И. по причина нейното образование или лично положение. Действително работодателят е преценявал образованието на кандидатите, за да определи най-подходящия за заеманата длъжност, но подобна оценка е направена на всички кандидати, а не само по отношение на жалбоподателката и тя не е поставена спрямо останалите в различно или по-неблагоприятно положение въз основа на този признак. Правилно е установено от първостепенния съд, че не е налице неблагоприятно третиране на един кандидат в сравнение с останалите. Касационната жалба е подробна, но на всички оплаквания по същество на спора са изложени подробни мотиви от първата инстанция, които настоящият съдебен състав споделя при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без да са допуснати процесуални нарушения. По водене на делото ответната страна КЗД не е направила разноски, но е представлsвана от юрисконсулт, поради което, с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Ответната страна Г. К. е направила разноски в размера на 600 лв., поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК има право да й бъдат заплатени от касационната жалбоподателка. Касационната жалбоподателка Ш. И. е направила искане да бъде освободена от държавна такса и разноски, но преди това е внесла държавна такса за образуване на касационното производство и липсва разпореждане за внасяне по сметка на съда на разноски, поради което това искане е безпредметно. Касаторката е направила възражение за прекомерност на претендираните от другите страни разноски, което е неоснователно доколкото заплатеното от Г. К. адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което трябва да бъдат присъдени в цялост, а тези в полза на КЗД съдът определя в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В закона не е предвидена друга процесуална възможност за освобождаване от цялата тежест на отговорността за разноските по чл. 143 от АПК, поради което дори да се приеме искането на Ш. И. да бъде освободена от разноски в този смисъл, отново не е възможно да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение