Решение № 13632 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5581/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Й. Д., чрез адв. Будинов, САК, срещу решение 2033 от 28.03.2024 г., постановено по адм. дело 4425/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно е обсъдена действителната фактическа обстановка. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. С молба от 22.10.2024 г. от страна на адв. Будинов се иска даване ход на делото. Претендират се разноски. Ответникът Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, чрез юрк. Кръстева,с молба от 18.10.2024 г. изразява становище за даване ход на делото и оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София - град е образувано по искова молба на Л. Й. Д. против Комисията за защита от дискриминация с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на комисията по преписка 323/2012 г. на комисията за периода декември 2012 г. до 23.12.2023 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, относими към предмета на спора. С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен изцяло. За да постанови този резултат, съдът е приел за установена първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие, което се изразява в непроизнасянето на КЗД по жалбата на ищцата за осъществена спрямо нея дискриминация по признак социален произход, политически убеждения, образование и лично и обществено положение, но наред с това, от исковата молба и направените допълнения към нея е приел, че общо и бланкетно е посочено, че ищцата търпи болки и страдания от непроизнасянето по жалбата ѝ за осъществена дискриминация, без да са представени доказателства, в какво се изразяват тези болки и страдания, както и дали те са в резултат на незаконосъобразното действие или бездействие на КЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на Л. Й. Д., че обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на тази страна не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба, че решението е необосновано. В обжалваното решение е са посочени установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗД/ всяко лице, претърпяло вреди от нарушаване на права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица може да предяви иск по реда на ЗОДОВ. Ищцата в случая основава предявения иск на осъществена спрямо нея дискриминация, произтичаща от административна дейност, довела до неравенство в третирането ѝ. Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 74, ал. 2 от ЗЗД, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността възниква при отменен по надлежния ред акт или установени незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Както правилно е прието с обжалваното решение, първият елемент на фактическия състав е доказан като от Писмо изх. 44-00-4290 от 20.12.2022 г. на КЗД е установено, че образуваната преписка 323 от 2012 г., въз основа на жалбата е върната на ищцата, поради невъзможност да бъде сформиран петчленен заседателен състав, който да разгледа оплакванията ѝ за дискриминация. Това действие на КЗД се явява незаконосъобразно, тъй като в закона не е предвидена процесуална възможност жалбата да бъде връщана на жалбоподателя, поради това че не е възможно да се сформира петчленен заседателен състав, който да се произнесе по оплакванията. Наред с горното следва да се отбележи, че не са от значение причините, поради които членовете на КЗД са се отвели от разглеждане на преписката, а ръководителят на КЗД следва да организира така дейността на комисията, че да осигури изпълнението на целта на закона - да се даде възможност на гражданите да потърсят и съответно да получат защита срещу дискриминационно отношение. Както правилно е приел съда от исковата молба и допълненията към нея, тъй като липсват писмени или гласни доказателства, налице е общо посочване на болките и страданията, причинени на ищцата, без дори да е посочено в какво се изразяват те, както и дали са в резултат на незаконосъобразното действие или бездействие на КЗД. Следа да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на това, по какъв начин се е отразило върху емоционалното и психическото състояние на ищцата бездействието на КЗД. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора неоснователно е искането на ищеца по касационната жалба за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция. С оглед заявеното искане от ответника в касационното производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и предвид изхода на спора пред касационната инстанция, искането следва да бъде уважено в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение