Решение № 7938 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5026/2016 г.

Решение № 7938 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5026/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Ш., в качеството му на управител на "ШЕРБЕТОВ М" ООД ЕИК ********* със седалище гр. Г. Д. срещу Решение № 366 от 14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 662/2015 г. на Административен съд - Б. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Б. (БДЗБР) не представя отговор по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18/13.08.2015 г., издаден от директора на БДЗБР - Б., с който е установено по основание и размер задължение на търговското дружество за заплащане на годишна такса за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 5 518. 80 лева, без начислените лихви върху сумата, въз основа на Разрешително за водовземане на минерална вода № 01610260/17.09.2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите, с което му е предоставено право за водовземане от минерална вода от находище "О. - Г." № 53 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 на Закона за водите (ЗВ), водовземно съоръжение - Каптиран естествен извор № 17 "Тасков гьол", с обект на водоснабдяване хотелски комплекс в поземлен имот № 53326.500.63 по картата на землището на с. О., общ. Г., обл. Б. с разрешен дебит 0,5 л/сек, температура на водата - 39 градуса и разрешен годишен воден обем 15768 куб. м/годишно. За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" и ал. 3 от ЗВ, се заплащат такси за водовземане от минерални води, като таксата се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът на тяхното изчисляване се определят с тарифа на Министерския съвет съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗВ. За процесния период 01.01.2014 до 31.12.2014 г. таксите за водовземане се определят от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила на 01.01.2012 г., изм. бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г. (Тарифата). Съгласно чл. 8, ал. 1 от Тарифата, таксата за водовземане от минерални води се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблиците по чл. 10 (изчислена в лв./куб. м), а W - размерът на разрешения годишен воден обем в куб. м. Според чл. 10, ал. 3 единичният размер на таксата за водовземане от минерални води се определя по изведените критерии - цел на използване на минералната вода (за питейно-битово водоснабдяване; лечебни цели и рехабилитация и всички други цели) и нейната температура (под и равна на 30 градуса; по-висока от 30 градуса, но под 50 градуса и над 50 градуса). В процесното разрешително за водовземане от минерална вода от 2009 г., ползващо търговското дружество, категорията мин. вода е "първа" съгласно чл. 3, ал. 2 от Тарифата; при температура 39 градуса; целта - "за отдих"; обекта на водоснабдяване - хотелски комплекс. Именно при съобразяване на посочените нормативни правила е определено задължението на касатора за 2014 г. (15 768 куб. м - разрешен годишен воден обем - умножен със сумата от 0.35 лв/куб. м - "за всички други цели" = 5 518. 80 лева годишна такса). Таксата за водовземане от минерални води се дължи за всяка година от издаденото разрешение, а заплащането й не зависи от това дали водовземането е реализирано или не. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ таксата за водовземане се дължи за правото на използване на водите. Това право е придобито от "ШЕРБЕТОВ М" ООД, гр. Г. Делчев с Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610260 от 17.09.2009 г. Съгласно т. 23 от условията, при които е разрешено водовземането, неговият титуляр следва ежегодно да заплаща такса за водовземане за разрешения обем, като същата се дължи считано от началния срок на разрешителното съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифата на Министерския съвет по чл. 194 от ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата. Видно от доказателствата по делото, разрешителното не е оспорено от адресата му изцяло или относно отделни негови части, не е изменено, отменено или с прекратено действие. Спирането на производството по произнасяне на административния орган по искането за изменение на разрешителното е правноирелевантно при преценката относно съществуването на процесното задължение. Висящото производство по изменение на издаденото разрешение до приключването му с влязъл в сила акт не е сред основанията, които имат за правна последица прекратяване на задължението за заплащане на годишна такса. Представеното пред първоинстанционния съд Решение № 5 от 17.02.2015 г. на кмета на О. Г., с което се отнема Разрешително № 01610260/17.09.2009 г. за водовземане на минерална вода, е издадено в период, последващ процесния период 01.01.2014 - 31.12.2014 г., поради което е неотносимо към предмета на настоящия спор (в този смисъл Решение № 13306 от 09.12.2015 г. по адм. дело № 15636/2014 г. на ВАС, III отд. и Решение № 3630 от 30.03.2016 г. по адм. дело № 4790/2015 г. на ВАС, III отд.). Следователно правилен е изводът на решаващия съд, че с АУПДВ законосъобразно е определен размерът на дължимата за водовземане такса за посочения в него период, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение