Решение № 15754 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1030/2012 г.

Решение № 15754 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1030/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция "Земеделие" гр. Сливен против решение № 124 от 25.11.2011 г., постановено по адм. д. № 202/2010 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Елена Александрова Трашлиева, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба настоящият състав на Върховния административен съд, взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Областна дирекция "Земеделие" гр. Сливен да заплати на Елена Александрова Трашлиева сумата 3260.07 лв., представляваща обезщетение за времето, което е останала без работа поради незаконното й уволнение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 14.07.2011 г. до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски. От фактическа страна съдът приел за установено, че с влязло в сила решение на 30.05.2011 г. е отменена заповед от 24.02.2010 г., с която служебното правоотношение на Елена Александрова Трашлиева е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). В срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. същата се явила да заеме предишната длъжност, за което органът по назначаването издал заповед от 03.06.2011 г. По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение относно размера на дължимото обезщетение, определен в няколко варианта, а именно: към датата на прекратяване на служебното правоотношение 24.02.2010 г. в размер на 495.95 лв.; към 30.05.2011 г. - датата на влизане на решението в сила - 505.05 лв.; към датата на възстановяването на държавната служителка на длъжността, заемана до прекратяване на служебното й правоотношение - в размер на 596.07 лв., като такъв е и размерът на обезщетението към 30.05.2011 г., изчислен съгласно изискванията на чл. 5, ал. 5 вр. ал. 4 от ПМС № 67 от 14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности. Съдът е възприел варианта, при който като база за определяне на обезщетението е взето възнаграждението от 596.07 лв., определено към момента на възстановяване на държавната служителка на длъжност. При така установената фактическа обстановка съдът направил извод за основателност на предявения иск и е уважил същия. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно правилото на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. (в редакцията му към датата на постановяване на решението) държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но не за повече от 10 месеца, а брутната заплата за определяне на обезщетението е определената брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на държавния служител да заеме службата. Следователно релевантния момент за определяне размера на обезщетението в случая е момента на признаване на уволнението за незаконно, а именно 30.05.2011 г. Неправилно съдът е приел, че размера на обезщетението следва да се определи към момента на възстановяване на държавния служител на заеманата длъжност. Нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. определя момента на неявяване на държавния служител да заеме службата, в определения от закона преклузивен срок, като релевантен при определяне размера на обезщетението му в хипотеза, при която служителят не желае да бъде възстановен на служба. Това обстоятелство обаче не се е отразило върху правилността на обжалваното съдебно решение, тъй като вещото лице е дало еднакъв размер на обезщетението и към момента на влизане на решението в сила и към момента на възстановяване на служителката на длъжност, като са взети предвид и изискванията на ПМС № 67 от 14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности. Следователно решението е постановено в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора за неприложимост на цитираното постановление са неоснователни. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4 вр. ал. 5 регламентира, че индивидуалните размери на основните месечни заплати на постъпващите в съответната администрация служители и на постъпващите за първи път на държавна служба служители се определят до размера на средната основна месечна заплата, изчислена въз основа на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответната длъжност като това се отнася и за размера на индивидуалните основни месечни заплати на възстановените служители, които не могат да бъдат по-ниски от получаваните към момента на прекратяването на правоотношението. Вещото лице се е съобразило с тези изисквания при определяне размера на обезщетението към момента на влизане на решението в сила, като така определения размер не е оспорен от страните. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърденията на касатора в тази насока са декларативни и не сочат конкретни нарушения, допуснати от първоинстанционния съд. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,