Решение № 296 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5265/2007 г.

Решение № 296 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5265/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 50/20.07.2008 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от Д. А. Д., постоянен адрес гр. В., ж. к. "М", бл. 138а, вх. 2, ет. 4, ап. 8 против въззивно решение на Варненски окръжен съд № 637/12.06.2007 г., постановено по гр. д. № 2120/2006 г. С въззивното решение е отменено решение на Варненски районен съд от 19.07.2006 г. по гр. д. № 3632/2005 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от П. Р. П. против Д. А. Д. иск за предаване владението върху реална част от имот пл. № 1* по КП на местността "Т", с площ от 925 кв. м, при посочени граници на частта от имота, обозначена графично на представената с исковата молба скица на л. 23 от делото на ВРС и вместо него е постановено друго решение, с което искът с правно основание чл. 108 ЗС е уважен - Д. А. Д. е осъден да предаде на П. Р. П. владението върху собствения му недвижим имот, придобит на основание реституция по ЗСПЗЗ съгласно решение на ПЗ-Варна № 511/1.06.1998 г., а именно: реална част от описания по-горе имот, означена графично с червен контур на скицата на вещото лице /л. 74 от делото на ВРС/, приподписана от съда и обявена за неразделна част от решението. С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 218б, ал.1, б. "в" ГПК. За ответника по касация П. Р. П. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмено възражение от процесуален представител адвокат Д. В хода на касационното производство на 16.10.2008 г. ответникът по касация П. Р. П. е починал и на негово място в качеството на ответници по касация са конституирани законните му наследници-съпруга П. Х. Р. и пълнолетните им синове Р. П. Р. и К. П. Р. Ответниците по касация П. Х. Р., Р. и К. П. Р. не са изразили становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да уважи иска с правно основание чл. 108 ЗС въззивният съд е приел за установени всички елементи от фактическия състав на ревандикацията - ищецът се е легитимирал по делото като собственик на имота с реституционно решение на ПК № 511/1.06.1998 г.; процесният имот е във владение на ответника; ответникът не владее имота на правното основание, на което се е позовал-придобиване на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. За установяване изискванията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ ответникът е представил удостоверение № 65/25.03.1980 г. на ОбНС-Варна /решение № 3/5/13.02.1980 г./, видно от което на основание ПМС № 76 му е било предоставено право на ползване върху хавра с площ от 0.6 дка в м. "Ф", при граници: Лефтер С. Д., Д. М. и дере. Документът е оспорен от ищеца по реда на чл. 154 ГПК, но поради липса на ангажирани доказателства за опровергаване съдържанието му съдът е зачел доказателствената сила на официалния удостоверителен документ и правилно е приел, че действително на ответника е било предоставено правото на ползване върху описания в удостоверението недвижим имот, който според заключението на вещото лице е идентичен с процесния. Видно от помощния план на м. "Т" предоставеният за ползване на ответника имот и имота на ползвателя Лефтер Д. са заснети като един общ имот /пл. № 1775/. В частта от имот пл. № 1* предоставена за ползване на ответника са изградени само масивни стопански постройки и навеси /не са нанесени по никой от изработените за местността кадастрални планове/. А нанесената по кадастралния план от 1987 г. масивна жилищна сграда /не се спори, че е изградена преди 1.03.1991 г./ е разположена в частта от имот пл. № 1* предоставена за ползване на Лефтер Д. имот. Ответникът не оспорва, че сградата е построена от Лефтер Д. /в този смисъл е издаденото 1979 г. строително разрешение в полза на последния/, но твърди, че сградата е обща за двете предоставени за ползване места /неговото и на Лефтер Д. /. Позовава се на факта, че двата предоставени за ползване имоти в помощния кадастрален план, респ. невлезлия в сила план на новообразуваните имоти, са заснети като един общ имот. Правилно доводът на ответника е отхвърлен от въззивния съд, като е прието за безспорно установено със заключението на вещото лице и показанията на разпитаните свидетели, че масивната жилищна сграда не е построена в предоставената за ползване от ответника част от имота и не е построена от него. При положение, че в предоставения за ползване на ответника имот липсва извършено строителство, което да представлява "сграда" по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, не са налице предпоставките на закона за изкупуване на имота. Следователно, осъществяването от него владение върху процесния имот е без правно основание. Доводите в касационната жалба са обсъдени от въззивния съд и им е даден законосъобразен отговор. Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на III г. о.