Решение № 102 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13705/2009 г.

ВАСVII отделение05.01.2010 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

Отхвърля жалбата на ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова", ЕТ "АСА - А. С." и "АСА" ЕООД - и тримата със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. "Кюстенджа" № 14а, срещу решение № 910 от 15.09.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-336/2009 г. Осъжда ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова", ЕТ "АСА - А. С." и "АСА" ЕООД да заплатят на Комисията за защита на конкуренцията направените деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението от страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 102 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13705/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалба на ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова", ЕТ "АСА - А. С." и "АСА" ЕООД - и тримата със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. "Кюстенджа" № 14а, подадена чрез пълномощниците им - адв. Виденова и адв. Никифорова, срещу решение № 910 от 15.09.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-336/2009 г. С оплаквания за нищожност на оспореното решение поради незаконност на постановилия го състав и неподписването му от един от членовете, посочен като докладчик, съответно - за незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост, се иска отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне от друг състав на комисията. Прави се искане за присъждане на деловодните разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК/Комисията), чрез процесуалния си представител - юрк. Велчева, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересуваните страни - "Финтех" ЕООД, гр. Разград и П. Г. Т. от гр. Търговище, не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗК е образувано по молба на ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова", ЕТ "АСА - А. С." и "АСА" ЕООД, в която се съдържат твърдения за извършени от "Костов - К. К." ЕООД - с. Гецово, "Финтех" ЕООД - гр. Разград и П. Г. Т. нарушения по чл. 30, чл. 31, ал. 1, чл. 32, чл. 34, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 от ЗЗК (отм.). Според молителите дейността на ЕТ "Финтех - Коци Костов", респ. - на "Костов - К. К." ЕООД и на "Финтех" ЕООД като правоприемници на едноличния търговец, изразяваща се в сключени в периода 2005 г. - 2007 г. договори за абонаментна поддръжка на касови апарати и за сервизно обслужване на тип ФУ, чрез бившия служител на молителя П. Г. Т., представлява нелоялна конкуренция. Твърди се, че за посочения период 87 фирми от Търговищка област са прекратили договорите си за абонаментна поддръжка на касови апарати с ЕТ "АСА - А. С.", гр. Търговище и са сключили такива с ЕТ "Финтех - Коци Костов", гр. Разград. Молителите считат, че всички 270 броя договори, които ЕТ "Финтех - Коци Костов" е сключил, са недействителни, т. к. в периода на сключването им ответникът вече не е притежавал лиценз. Сочи се, че между ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова" и физическото лице П. Т. са съществували трудовоправни отношения, по силата на които Тодоров е бил назначен за сервизен техник, като след прекратяване на трудовото му правоотношение служителят вече като представител на ЕТ "Финтех - Коци Костов", а в последствие на "Финтех" ЕООД, използувайки връзките, контактите и позициите на бившия си работодател, е привличал негови клиенти с обещания за по-ниски абонаментни такси и цени на услугите. В молбата до КЗК се поддържа становище, че с описаното поведение ответните предприятия и физическото лице П. Г. Т. увреждат интересите, доброто име и престиж на молителите като търговци с дългогодишен авторитет в бранша, въвеждат в заблуждение и нелоялно привличат всеки потенциален клиент на молителите, като по отношение на бившия служител П. Т. се изтъква, че същият разгласява производствени и търговски тайни. За установяване на релевантните факти е извършено проучване съгласно, съгласно чл. 44 и сл., във вр. с чл. 94 ЗЗК, след приключване на което на страните е предоставена възможност да се запознаят с материалите по преписката. В хода на производството участниците са представили становища и доказателства, описани и обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение. Информация по случая е получена и от ТД на НАП - гр. Търговище, ТД на НАП - гр. Разград, "Лео" ООД, ЕТ "Алекс - 92 Радостина Стефанова", "Медицински център д-р Тасков" ЕООД, "Оптик Б и Д" ООД, Държавна агенция за метрология и технически надзор, данните от която са приобщени към преписката и съобразени при произнасяне на КЗК по съществото на спора. В изпълнение на чл. 58 ЗЗК Комисията е разгледала случая на проведено открито заседание, за участие в което дружествата са редовно призовани. Административното производство е завършило с решение № 910 от 15.09.2009 г., с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 ЗЗК, във връзка с чл. 60, т. 5 ЗЗК Комисията е установила, че от страна на "Финтех" ЕООД не е извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК (т. 1), по чл. 30 ЗЗК (т. 2), по чл. 31 ЗЗК (т. 3), по чл. 36, ал. 1 ЗЗК (т. 4) и по чл. 37, ал. 1 ЗЗК (т. 5). Със същото решение КЗК е установила, че П. Г. Т., в качеството му на физическо лице не е извършил нарушение по чл. 2, ал. 4 ЗЗК, във връзка с чл. 29 ЗЗК (т. 6), чл. 30 ЗЗК (т. 7), чл. 31 ЗЗК (т. 8), чл. 36, ал. 1 ЗЗК (т. 9) и чл. 37, ал. 1 ЗЗК (т. 10). За да постанови този резултат, Комисията е установила от фактическа страна, че "АСА" ЕООД извършва стопанска дейност по ремонт и абонаментно сервизно обслужване на фискални устройства; ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова" и ЕТ "АСА - А. С." извършват стопанска дейност по ремонт, сервиз и абонаментна поддръжка и обслужване на ЕКАФП, като последните развиват тази дейност и към месец април 2009 година. Със заповеди на главния директор на ГД "Метрологичен надзор" от 9.02.2009 г. и двамата еднолични търговци са заличени от регистъра на фирмите, извършващи ремонт и сервиз на фискални устройства, а издадените им удостоверения за регистрация са обезсилени. По отношение на "Финтех" ЕООД, регистрирано с първоначално фирмено наименование "Костов - К. К." ЕООД, явяващо се правоприемник на ЕТ "Финтех - Коци Костов" по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие № 8037/11.09.2007 г., КЗК е констатирала, че ответното дружество осъществява стопанска дейност свързана с ремонт и абонаментна поддръжка на касови апарати, видно от приложените договори, фактури и удостоверения № У11-0086 от 26.09.2007 г. и № У11-0120/1.12.2008 г., издадени от ДАМТН. По преписката е установено, че ЕТ "Финтех - Коци Костов" има издадени валидни удостоверения за регистрация в регистъра на фирмите, извършващи ремонт и сервиз на фискални устройства (№ 01470/28.06.1999 г., № 01657/2.11.1999 г., № 02704/30.01.2002 г., № 02861/2.12.2002 г. и № А11-0056/10.08.2006 г.). Между страните няма спор, че П. Г. Т. е работил като сервизен техник от 18.10.1982 г. към ОТПК "Дружба" в продължение на 7 години, осем месеца и дванадесет дни до 1.07.1990 г., към ЕТ "АСА - А. С." - 3 години и три месеца на длъжност сервизен техник (от 1.07.1997 г. до 01.10.2000 г.), а към ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова" - 4 години, десет месеца и двадесет и един дни на длъжност сервизен техник и монтьор електронна техника (от 1.10.2000 г. до 22.08.2005 г.). След прекратяване на трудовото му правоотношение, с трудов договор № 12/12.09.2005 г. Тодоров е бил назначен на длъжност монтьор на електронна техника към ЕТ "Финтех - Коци Костов". От съпоставка на представените списъци с абонати на страните Комисията е приела за установено, че от прекратените с ЕТ "АСА - А. С." 84 договора за абонаментна поддръжка, 53 от клиентите присъстват като абонати на "Финтех" ЕООД; ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова" има 67 прекратени договора за абонаментна поддръжка, като 36 от търговците присъстват като абонати на "Финтех" ЕООД, а "АСА" ЕООД е с 4 прекратени договора за абонаментна поддръжка, като и четиримата търговци са абонати на "Финтех" ЕООД. В решението на КЗК се сочи, че от изброените абонати, 53-ма са прекратили договорите си с ЕТ "АСА - А. С.", ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова" и "АСА" ЕООД и са сключили договори с ЕТ "Финтех - Коци Костов", като след заличаването на едноличния търговец са продължили договорните си отношения с "Финтех" ЕООД като негов правоприемник. С оглед получената от потребители на предлаганите от страните услуги информация, Комисията е обобщила причините, поради които търговците са прекратили договорите си с молителите, респ. - са станали клиенти на ответника, а именно: дългогодишни близки отношения на търговците с П. Т., предшестващи контактите им с молителите, на които отношения се дължи и търговското партньорство с последните; по-ниска цена и по-добро обслужване от страна на "Финтех" ЕООД; отстраняването на П. Т. от ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова"; лошото отношение от страна на колегите на П. Т. в ЕТ "АСА - А. С.", както и личното отношение от страна на А. С.; доверието в П. Т.; липса на необходимия лиценз на ЕТ "АСА - А. С." и ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова" за сервизиране на ЕКАФП с конкретна марка, които се използват в дейността на някои дружества. Абонатите, предпочели услугите на търговеца-ответник, изтъкват, че нито Тодоров, нито който и да е друг представител на "Финтех" ЕООД, са правили негативни изказвания по адрес на конкурентите, уронващи доброто име и доверието към тях, за разлика от А. С. А. действащ като ЕТ и като управител и представляващ "АСА" ЕООД. В хода на проучването е констатирано, че от 1.04.2002 г. действа Правилник за вътрешния трудов ред на ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова", в чиито чл. 18, т. 8 се въвежда задължение за работниците и служителите да не разпространяват поверителни сведения за работодателя, както и да пазят доброто му име. От данните в приложена по преписката декларация, подписана от работещите за периода 2005 г. - 2009 г. в ЕТ "АСА - А. С." и ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова", Комисията е приела за установено, че на П. Г. Т. е възлагано поддържането в техническа изправност на ЕКАФП и събирането на абонаментни такси от клиенти, поради което той е имал възможност да получи информация за цените и адресите на клиентите, като въпросът за опазването на тази информация, третирана от молителите като фирмена тайна, е бил поставян на събрания на работниците и служителите на молителите. Съгласно събраните писмени доказателства в ТД на НАП - гр. Търговище е било образувано АНП № 0163606/11.12.2007 г. срещу ЕТ "Финтех - Коци Костов" и на същия е наложена имуществена санкция с АНП № 0163606/21.01.2008 г. за нарушение на разпоредбите на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 44 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. С оглед така установената фактическа обстановка, Комисията е заключила, че поведението на "Финтех" ЕООД и П. Т. не осъществява състав на нарушение на нелоялна конкуренция. Досежно приложимия материален закон, с оглед процесния период (2005 г. - 2009 г.), административният орган е счел, че твърдяното нарушение е продължавано по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗЗК, като продължава да се осъществява и след влизане в сила на новия ЗЗК (обн., ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г.), поради което поведението на "Финтех" ЕООД е преценено на плоскостта на разпоредбите на чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от действащия ЗЗК. Предвид изложените в молбата твърдения за извършено нарушение от страна на ЕТ "Финтех - Коци Костов" в периода 2005 г. - 2007 г. преди прехвърлянето на търговското предприятие на "Финтех" ЕООД, Комисията е разгледала поведението на ответното дружество и в качеството му на правоприемник на ЕТ "Финтех - Коци Костов" независимо, че към момента на образуване на административното производство последният е заличен. Що се отнася до оплакването за недействителност на сключените от ЕТ "Финтех - Коци Костов" 270 броя договори за сервизна дейност на фискални устройства, без търговецът да е притежавал надлежно удостоверение за това, КЗК е посочила, че в случая се касае за извършено административно нарушение на специалния ЗДДС, във връзка с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за което на търговеца е издадено наказателно постановление и му е наложена глоба в размер на 500 лева, поради което действията му в тази насока са изключени от обхвата на процесното административно производство. При изследване на елементите на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК Комисията е приела, че ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова", ЕТ "АСА - А. С.", "АСА" ЕООД и "Финтех" ЕООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, чиято дейност, свързана с ремонт и абонаментно сервизно обслужване на фискални устройства (ФУ) и електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП) ги поставя в конкурентни отношения. За да прецени дали дейността на ответника е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им, поведението му е анализирано от гледна точка на специалните разпоредби по Глава VII от ЗЗК. Националният орган по конкуренция е счел, че в хода на производството не са събрани доказателства в подкрепа на общите твърдения на молителите за нарушаване на забраната за увреждането на доброто име и доверие към конкурентите. Обосновал е заключение за липса на каквито и да било данни за водене на писмена кореспонденция или устни разговори от страна на ответното дружество, респ. от ЕТ "Финтех - Коци Костов", с трети страни, в които да се сочи името или дейността на молителите, още по-малко такива с уронващо името или авторитета на молителите съдържание. Позовавайки се на информацията, предоставена от третите страни, съгласно която ответното дружество не е разпространявало каквито и да било сведения, свързани с молителите, Комисията е приела, че от страна "Финтех" ЕООД не е извършено нарушение на чл. 30 от ЗЗК. КЗК е счела, че не са налице данни ответното дружество да е рекламирало или разпространявало рекламни материали във връзка с дейността си, които да са достигнали до потенциални клиенти, поради което няма основание за ангажиране отговорността на "Финтех" ЕООД за въвеждане в заблуждение потребителите относно съществени свойства или начина на предоставяне на услугите на дружеството по смисъла на чл. 31 от ЗЗК. Във връзка с твърденията на молителите за нелоялна конкуренция от страна на ответното дружество, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което са прекратени сключени договори с ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова", ЕТ "АСА - А. С." и "АСА" ЕООД, в производството пред КЗК безспорно е установено, че десетки търговци са прекратили договорните си отношения с молителите и част от тях са сключили договори с ответното дружество, съответно - с едноличния търговец. Комисията е съобразила обаче, че самото прекратяване на търговски отношения не води автоматично до нарушение на забраната по чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Счела е, че в случая не е доказано наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, която да сочи, че настъпилите правни последици (прекратяването на договорите) са в резултат на несъвместими с добросъвестната търговска практика действия на ответника. Отчитайки наличието на определени специфики при предлагането на процесната услуга по предоставяне на сервизно обслужване и посочените от третите страни причини, мотивирали ги да прекратят търговските си отношения с молителите, Комисията е навела извод, че наличието на личен контакт с П. Т. като сервизен техник, създаденото доверие между него и абонатите, предлагането на сходни цени и по-добро обслужване са обективна предпоставка при избора на оператора, с който да се сключи договор за процесната услуга, поради което не са осъществени недобросъвестни действия от страна на ответното дружество. При това положение Комисията е заключила, че не е извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на "Финтех" ЕООД. За неоснователни и недоказани са приети твърденията в молбата, че информацията за цените и адресите на клиентите на молителите, до която П. Т. е имал достъп за времето на работата си при тях, е предадена от бившия служител на управителя на конкурента "Финтех" ЕООД, като по този начин ответното дружество е узнало и използвало фирмена тайна на молителите в нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗЗК. Комисията е посочила, че липсват данни за контакти с лицето П. Г. Т. при извършване на дейността на "Финтех" ЕООД, а преди това като едноличен търговец, като назначаването му на работа в ответното предприятие е по инициатива на Тодоров, поради прекратяване на трудовото му правоотношение с ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова". Отчетено е и обстоятелството, че дружеството развива своята дейност (вкл. като едноличен търговец) много преди постъпването на Тодоров на работа във "Финтех" ЕООД (ЕТ "Финтех - Коци Костов"), което е дало възможност на предприятието да изгради своя ценова листа за предоставяните от него услуги. Според административния орган установяването на абонаментната такса в конкретния случай не може да се определи като носеща някакво конкурентно предимство на молителя информация, обосноваваща изискването за опазването й в тайна и обуславяща защита по ЗЗК. По отношение на оплакването за използване от ответното дружество на списък с имена и адреси на клиентите на молителите, предоставен от Тодоров, Комисията е посочила, че инициативата за сключване на абонаментен договор е била на третите лица, а не на ответника, позовавайки се на становищата на третите лица - потребители, видно от които единствената причина да сключат договор с "Финтех" ЕООД (ЕТ "Финтех - Коци Костов") е, че към търговеца е започнал работа П. Г. Т., както и на липсата на доказателства ответното предприятие да е изпращало оферти на клиенти, още повече на определен техен адрес, поради което КЗК е приела, че то не е извършило нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗЗК. Комисията е счела, че не са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК, обуславящи ангажиране на отговорността на П. Т. като физическо лице, с оглед безспорните данни, че същият е работил през целия си трудов стаж като сервизен техник и монтьор на електронна техника по трудово правоотношение и не е осъществявал самостоятелно дейност, от една страна, а от друга - в административното производство не са установени нарушения на специалните състави на чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗЗК от страна на "Финтех" ЕООД, поради което не би могло физическото лице П. Т. да е съдействало за осъществяване на нелоялна конкуренция. Настоящият тричленен състав на ВАС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК, намира жалбата за неоснователна. Атакуваното решение е издадено от компетентен орган и в надлежна форма. Неоснователни са оплакванията за нищожност на административния акт с оглед постановилия го състав и положените след диспозитива на акта подписи на членовете на Комисията. Решението е постановено при спазване на изискуемите по чл. 59 ЗЗК кворум и мнозинство на състава на колективния административен орган. Жалбоподателите се позовават единствено на обстоятелството, че в титулната част на решението е отразен като докладчик по преписката членът на Комисията Д. Х., която обаче не е подписала решението. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2, изр. 2 ЗЗК, решението се мотивира и се подписва от членовете на Комисията, гласували в закритото заседание. Видно от структурата и съдържанието на акта, в същия е изброен поименно съставът на КЗК, присъствал на проведеното на 15.09.2009 г. закрито заседание, на което е разгледано и гласувано процесното решение: П. Н. (председател), Ал. А. и Р. М. (заместник-председатели) и В. А., Ев. И. и Н. Т. (членове), като именно тези лица, участвали в закритото заседание при постановяване на решението, са го и подписали. Името на Д. Х. не присъства нито при посочването на състава на Комисията в титулната част на решението, нито в частта след диспозитива, където са положени подписите на членовете от състава. С други думи членовете на Комисията, подписали акта, са точно тези, изброени като постановилия го в закритото заседание състав, което води на извод за липса на нарушение на разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗЗК. Цитираната в жалбата извадка от титулната част на акта е изолирана от общия контекст на съдържанието на решението, т. к. след отразяването на името на Хитова като докладчик (за каквато безспорно е определена със заповед на председателя на КЗК) в същата титулна част изрично е посочено, че преписката е докладвана от члена на Комисията и неин заместник председател - Ал. Александров. Следователно след като Д. Х. не е присъствала на закритото заседание, на което колективният орган е взел решението, последното не би могло да бъде подписано от нея (виж чл. 60, ал. 2 ЗЗК). Разпоредбите на чл. 235 и чл. 236, ал. 3 ГПК, на които се позовават жалбоподателите, са неотносими към спора, т. к. в случая се касае за административно, а не за съдебно, производство, регламентирано в специален закон, в който не е предвидено субсидиарно прилагане на ГПК. Не се споделят оплакванията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените фактически обстоятелства в решението на КЗК кореспондират с данните по административната преписка и се възприемат изцяло от съда. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че в административното производство не са събрани достатъчно доказателства за изясняване на броя на прекратените с молителите договори и на причините за това. Видно от материалите по делото, Комисията е извършила всестранно, пълно и обективно проучване по случая, в резултат на което са изяснени релевантните за спора факти, с което са изпълнени изискванията на чл. 7 и чл. 35 АПК. В рамките на предоставените му от закона процесуални правомощия административният орган е събрал достатъчно доказателства съобразно обхвата на производството, които еднозначно и безпротиворечиво сочат на постановения от него правен резултат. Следва да се отбележи, че количеството на прекратените договори е без значение за съставомерността на деянието, поради което спорът относно техния брой е безпредметен. От значение в случая е безспорно установеният процес на прекратяване на договори с молителите и преминаване на абонатите към ползване услугите на ответното дружество. С оглед изясняване на причините за преустановяване на договорните отношения с молителите КЗК е изискала информация от ЕТ "Екзотик - БМ - Джемил Мехмедов", ЕТ "Скобар - Красимир Костов", ЕТ "Екра - Емил Ангелов", ЕТ "Роко - Тодор Тодоров", ЕТ "Еверест - Дончо Дончев", "Лео" ООД, ЕТ "Алекс - 92 Радостина Стефанова", "Медицински център д-р Тасков" ЕООД, "Оптик Б и Д" ООД, като получената такава от последните четири лица е достатъчна, за да се формират обосновани и верни правни изводи по съществото на спора. В този аспект не би могло да се квалифицира като процесуално нарушение обстоятелството, че административният орган не е изискал сведения от абсолютно всички клиенти на молителите, които са прекратили договорите си с тях, т. к. са налице достатъчно доказателства, удостоверяващи спорните факти, от една страна, а от друга - липсват каквито и да било данни в подкрепа на твърденията на молителите. Съдържанието на акта сочи, че КЗК е проверила и преценила всички събрани по преписката доказателства в тяхната съвкупност. Решението на Комисията е надлежно мотивирано, като са обсъдени наведените от страните доводи. Обстоятелствата, на които се позовават жалбоподателите, не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни квалификации. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства, да се запознават с материалите по преписката, поради което съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Направените от Комисията правни изводи съответстват на събраните доказателства, установените фактически констатации и приложимите материалноправни норми, поради което се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Няма спор, че страните по делото се явяват предприятия - преки конкуренти на един и същ продуктов и географски пазар, поради което дейността им се подчинява на правилата на специалния закон и подлежи на контрол от страна на специализирания държавен орган в областта на защитата на конкуренцията. За да прецени доколко действията на ответното дружество, обхващащи и дейността му като едноличен търговец, са били в противоречие с добросъвестната търговска практика по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, във връзка с чл. 29 ЗЗК, Комисията е изследвала съставомерността на установените факти на плоскостта на специалните хипотези на чл. 30, чл. 31, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗЗК. Заключението й, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 30 ЗЗК е законосъобразно. С цитираната норма се забранява увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. Твърдението на неверни сведения предполага изрично посочване на факти, каквито не съществуват в обективната действителност или изцяло не отговарят на действителното положение (факти, противоположни на обективната истината), а представянето на факти в изопачен вид се свежда до такова интерпретиране на обективно съществуващи факти, при което същите придобиват съдържание, смисъл или внушение, различен от действителните. Разпространяването на невярна или изопачена информация представлява действия по довеждането й до знанието на трети лица. При всички случаи за съставомерността на деянието е необходимо неверните или изопачените факти да са насочени към конкретен конкурент (чрез идентификация на конкурента, предприятието му или на стоките или услугите, които предлага), в резултат на което се причинява действително увреждане на репутацията или възниква заплаха от злепоставяне на доброто име на същия или подкопаване на доверието в него. Анализът на доказателствения материал по делото налага извод, че не са осъществени елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 30 ЗЗК. В самата молба до КЗК, както и в жалбата до съда, не се съдържат конкретни данни за представяне на невярна информация или факти в изопачен вид досежно жалбоподателите или предлаганите от тях стоки или услуги с цел преднамерено формиране на негативно отношение към дейността им и уронване на техния престиж с оглед демотивиране на клиентите и отклоняването им от ползването на услугите им, а само общи, необосновани твърдения за увреждане на доброто име на конкурентните предприятия, които не са скрепени с доказателства. Събраните по делото писмени доказателства обосновават извод, обратен на поддържаното от жалбоподателите становище, т. к. съдържат сведения от трети страни, че разследваното дружество и неговите представители никога не са разпространявали под каквато и да е форма злепоставяща информация или неверни и изопачени твърдения по адрес на молителите с цел да им се навреди. Доказателствата по преписката опровергават и оплакването на жалбоподателите за нарушение на разпоредбата на чл. 31 ЗЗК, с която се забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. Правилно е заключението на Комисията, че липсват каквито и да било доказателства (оферти, рекламни съобщения и т. н.), за да се квалифицират действията на ответното предприятие като нарушение на посочената забрана. От данните по делото се установява, че не е налице предоставяне на неверни сведения или изопачаване на факти относно предлаганите от ответника услуги, които да подвеждат потребителя за съществени техни свойства или начин на предоставяне, в резултат на което да влияят върху неговото поведение на пазара. Противно на доводите на жалбоподателите, фактът на преориентиране на голям брой клиенти от едно предприятие към друго, явяващо се конкурент на първото, сам по себе си не обуславя извод за нелоялна конкуренция под формата на въвеждане в заблуждение чрез разпространяване на невярна или подвеждаща информация за качествата на продукта на конкурента; нито причините за прекратяване на договорните отношения с молителите, които се извличат от информацията на третите лица-потребители на процесните услуги сочат, че изборът им на друг търговец за извършване на ремонт и абонаментно и сервизно обслужване на ФУ и ЕКАФП е продиктуван от подвеждащи сведения по смисъла на чл. 31 ЗЗК; поради което преценката на Комисията за липса на нарушение на забраната по чл. 31 ЗЗК е законосъобразна. В съответствие с материалния закон КЗК е приела, че ответното предприятие не е извършило нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. С цитираната разпоредба се забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. Разглежданият специален състав включва елементи от обективна и от субективна страна, а именно: неправомерното деяние следва да е извършено с цел привличане на клиенти и да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договорите на конкурент. Между деянието и последиците следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. По делото е безспорно установен фактът на прекратяване на договори с молителите от страна на техни клиенти, които са станали абонати на ответното дружество. Това прекратяване обаче не е последица от нелоялно привличане на клиенти. В хода на съдебното производство по несъмнен начин е установено, че "Финтех" ЕООД, включително при дейността му като ЕТ, не е извършило каквито и да било действия, в резултат на които да са прекратени или нарушени договори с клиенти на жалбоподателите. Данните в преписката сочат еднозначно, че прекратяването на отношенията между ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова", ЕТ "АСА - А. С." и "АСА" ЕООД и техни клиенти не е свързано с неправомерно поведение на ответника, а произтича пряко от волята на потребителите и е обусловено от икономическите им интереси, от по-доброто обслужване на конкурента и преди всичко от познанството, дългогодишната съвместна работа и доверието към работещия в конкурентното предприятие П. Т., на когото са се дължали и търговските им отношения с молителите. В тази връзка липсват доказателства ответното дружество да е мотивирало и да е съдействало за формиране избора на потребителите чрез непазарни механизми и нелоялни методи и средства. При отсъствие на действия на нелоялна конкуренция на ответното предприятие (причина) обективно е невъзможно и наличие на причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите неблагоприятни последици за конкурентите-жалбоподатели. При това положение не са изпълнени елементите, както от обективна, така и от субективна страна, поради което изводът, че не е осъществен съставът на нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК се споделя напълно от настоящата инстанция. На следващо място: юридически обосновани и съобразени с доказателствата по делото са мотивите на КЗК за отсъствие на нарушение по чл. 37, ал. 1 ЗЗК. С този текст се забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на същия закон "производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. Настоящият състав счита, че данните за абонатите на молителите и за цените на предлаганите от тях услуги не попадат в хипотезата на § 1, т. 9 от ДР от ЗЗК. Позоваването в жалбата на приет Правилник за вътрешния трудов ред на ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова", при чието действие Тодоров е бил служител на молителя, не е достатъчно, за да се приеме, че търговецът е взел необходимите организационни мерки по осигуряване защита на тази информация. Видно от формулировката на чл. 18, т. 8 на Правилника, с който се въвежда задължение за работниците и служителите да не разпространяват поверителни сведения за работодателя, както и да пазят доброто му име, същата е обща, бланкетна и неопределена, като не идентифицира кои сведения следва да се квалифицират като поверителни и чието опазване се дължи от работещите, т. е. жалбоподателят не е определил изрично информацията и данните, които следва да се считат за производствена и търговска тайна за търговеца и за които е наложил забрана за разгласяване и/или предоставяне на трети лица. Сочената от жалбоподателите декларация, подписана от работещи през периода август 2005 г. - април 2009 г. в ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова" и ЕТ "АСА - А. С.", удостоверява само факта, че в хода на изпълнение на трудовите му задължения Тодоров като служител при молителите е имал достъп до информация за клиентите и за цените по договорите, но не и елементите по чл. 37, ал. 1 ЗЗК. Следва да се отбележи, че декларацията, изхождаща от жалбоподателите и съдържаща твърдения в тяхна полза, е подписана от лица, работещи при молителите в период след напускането на Тодоров, поради прекратяване на трудовото му правоотношение и назначаването му на работа в конкурентното предприятие (август 2005 г.), поради което тези лица не биха могли да потвърдят истинността на факти, касаещи действията на Тодоров преди напускането му. Дори да се приеме, че данните за цени и клиенти са търговска тайна съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК, до която за времето на работата си при жалбоподателите Тодоров е имал достъп, за да е налице укоримо поведение по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗЗК е необходимо узнаване, използване или разпространяване на конфиденциалната информация от конкурентното предприятие в противоречие с правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. В конкретния случай липсват доказателства, сочещи на неправомерно узнаване, използване или разпространяване на производствена или търговска тайна от страна ответното дружество. Както се посочи по-горе, клиентите на жалбоподателите са прекратили договорите си с тях и са предпочели друг доставчик на услугата по тяхна инициатива и собствени съображения, поради което Комисията законосъобразно е счела, че не е осъществен съставът на нарушение по чл. 37, ал. 1 ЗЗК. Що се отнася до прилагането на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК спрямо действията на физическото лице П. Т., Комисията правилно е установила, че същият не е извършил претендираното нарушение. Съгласно горепосочената разпоредба, отговорност за нарушаване на правилата на ЗЗК носят и физическите лица, които извършват или съдействат за извършване на нарушения по този закон. Следователно условие за реализиране отговорността на Тодоров по ЗЗК като физическо лице е осъществяването на самостоятелна дейност, резултатите от която са предназначении за пазара или установяването на извършено нарушение по Глава седма от ЗЗК от страна на "Финтех" ЕООД (или ЕТ "Финтех - Коци Костов"). Предвид липсата на данни за развиване от Тодоров на самостоятелна дейност от стопански характер и отсъствието на осъществен състав на нелоялна конкуренция от конкурентното предприятие, съдът намира за обосновани изводите на КЗК, че не са налице основания за ангажиране на личната отговорност на ответника - физическо лице по реда на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК. По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото в настоящата фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника по жалбата - КЗК искане за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, в полза на административния орган се дължат направените в това производство такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателите ЕТ "АСА - 2 - Дарина Михайлова", ЕТ "АСА - А. С." и "АСА" ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят на КЗК юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

8