Решение № 15048 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6299/2016 г.

Решение № 15048 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6299/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуалния й представител Г. Т., упълномощен от представляващия комисията председател, против решение № 6127 от 16.10.2015 г., постановено по адм. дело № 5540/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отменено нейно решение № Ж-194/2013 г. от 05.08.2013 г., по жалба на Министерството на правосъдието. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че в съдебното решение не е посочено какво конкретно нарушение на административнопроизводствените правила е допуснато, поради което изводът е необоснован. Немотивиран е и изводът на съда за допуснато нарушение на изискванията на чл. 36 от АПК. Не е налице приетата от съда липса на описание на нарушението, дата и място на извършването му, обстоятелства, при които е извършено, даказателства за това. Нарушението е ясно и точно индивидуализирано, за което е наложено едно наказание. По изложените съображения се иска отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Министерството на правосъдието, в представен писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 6127 от 16.10.2015 г. по адм. дело № 5540/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град е отменено решение № Ж-194/2013 г. от 05.08.2013 г. на КЗЛД, с което е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер 2500 лева на Министерство на правосъдието на основание чл. 42, ал. 9, във връзка с чл. 18, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), за нарушение, изразяващо се в неуведомяване на КЗЛД, респективно незаявяване на регистър "Видеонаблюдение". Решението на Административен съд - С.-град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд, в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, обстойно и подробно е преценил законосъобразността на на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с правомощията й по чл. 38, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. С правилен и обстоен анализ съда е обосновал извода си за несъответствие на приетата от КЗЛД фактическа обстановка и приложимия материален закон. Производството пред КЗЛД е образувано по жалба на Я. Л. Н., а отговорността на министерството е ангажирана за незаявяването за регистрация на регистър "Видеонаблюдение". Липсва и индивидуализация на конкретното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на Министерство на правосъдието. Възраженията в касационната жалба в тази посока са неоснователни. Правилен и обоснован е и извода на съда за липсата на причинно-следствена връзка между жалбата на Н., с която е сезирана КЗЛД и наложеното административно наказание. Предвид липсата на разграничение, за кое от посочените нарушения – това, че са обработвани лични данни на Я. Н. чрез видеонаблюдение и прилагания от ГД "Охрана" пропускателен режим или за това, че за регистър "Видеонаблюдение" не е депозирано заявление от министерството пред КЗЛД – чл. 18, ал. 3, във връзка с чл. 17 от ЗЗЛД, то за наложеното наказание не може да се направи извод, че е приложена правилната санкционна норма. Освен това правилно е прието, че не са събрани и доказателства, от които безспорно да се установи извършване на административното нарушение. Не е установено дали предписание № П-6367 от 28.11.2012 г. издадено след проверка на ГД "Охрана", за заявяване на регистър "Видеонаблюдение", за изпълнението на което е поискано удължаване на предоставения срок, не е изпълнено, както се твърди от КЗЛД. Установено е, че министерството е поискало от КЗЛД становище, чие е задължението за заявяване на регистъра. Изготвено е становище на КЗЛД от 02.04.2013 г., че задължението е на администратора на лични данни - министерството, а не на обработващия личните данни - ГД "Охрана", но това становище няма данни дали е връчено. Освен това е установено, че ГД "Охрана" е заявила вписване на регистъра, но едва при последващата проверка, МП е уведомено, че производството по това заявление е прекратено. Правилен е изводът на съда, че процедурата по издаване на задължителното предписание е опорочена, съответно този въпрос като преюдициален по отношение оспореното решение се е отразил и на неговата законосъобразност, като го е опорочил. Обосновано съдът е приел, че липсват доказателства и изводи дали действително е осъществено нарушение при обработката на личните данни на жалбоподателя, по чиято жалба е започнало производството. Комисията е допуснала смешение на произнасянето по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД и правомощията по ЗАНН за ангажиране на административно-наказателна отговорност. Не на последно място, правилни са изводите на съда относно липсата на мотиви и събрани доказателства относно отношенията между Министерството на правосъдието и ГД "Охрана". От КЗЛД не е анализирана нормативната уредба относно статута на ГД "Охрана", предоставените й със Закона за съдебната власт и подзаконовите актове правомощия, съответно дали има качеството само на обработващ лични данни, от името на министерството като администратор или притежава своя компетентност на администратор на лични данни. Посоченото е особено важно, с оглед носенето на задължението за вписване в съответния регистър на КЗЛД. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на приложимата законова и подзаконова нормативна уредба, като е извел правилния извод, че КЗЛД е постановила незаконосъобразно решение, в резултат на неизясняване на релевантните за спора факти и неправилно приложение на закона. Решението на Комисията не съдържа мотиви и относно размера на административното наказание. Правилно оспорения акт е отменен като незаконосъобразен като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Неоснователно е и възражението за прекомерност на присъдените с първоинстанционното решение разноски. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК, към която препраща нормата на чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Следователно, за да се присъди юрисконсултско възнаграждение в по-нисък размер, освен посочените обективни предпоставки - прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, е необходимо да е било направено и съответно искане от насрещната страна преди обявяването на делото за решаване. В настоящия случай е направено искане за намаляване на юрисконсултското възнаграждение не пред решаващия съд, а едва с касационната жалба. По изложените съображения решението на първоинстанционния съда е правилно и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно е искането на Министерство на правосъдието за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и КЗЛД следва да се осъди да заплати сумата 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,