Решение № 10482 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2012 г.

Решение № 10482 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба срещу решението от 22.03.2012 г. по адм. дело № 14575/2011 г. по описа на Върховния административен съд, с което е било отменено издаденото от комисията решение № Ж-111/17.10.2011 г. и преписката е била върната за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът Максим Събинов Шойгов, едноличен търговец с наименование ЕТ "Макс 95" със седалище София е оспорил жалбата. Ответникът "Софийска вода" АД със седалище и адрес на управление София не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна Тричленният състав на Върховния административен съд е установил, че Максим Събинов Шойгов, едноличен търговец с наименование ЕТ "Макс 95" със седалище София подал до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране жалба № В-11-М-0037/31.03.2011 г., с която оспорил отказа на дружеството "Софийска вода" АД да направи намаление на задължението му за ползване на питейна вода в наетия от него магазин за авточасти на адрес: София, ул. "Цар Симеон" № 107 за времето от 25.03.2009 г. - 13.08.2010 г. При извършени от оператора проверки на водомера в наетото от търговеца помещение било констатирано намаление на показанията за изминалия период, макар че при изправен измервателен уред би следвало да се отчитат нарастващи показания. На 25.03.2009 г. от "Софийска вода" АД бил съставен контролен лист, в който било записано, че пластмасовата гривна на корпуса на водомера, свързващ го с чешма, е счупена и било дадено предписание за тестване на водомера или за смяната му с нов и пломбирането му. Тъй като едноличният търговец монтирал нов водомер едва на 13.08.2010 г., за периода 1.09.2009 г. - 13.08.2010 г. задължението му за вода било изчислено на база в размер на 10 куб м месечно и достигнало сумата 293,95 лева. С писма от 8.04.2011 г. и 23.08.2011 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране поискала становище от "Софийска вода" АД. Според оператора, начислението на задължението на Максим Шойгов било извършено на основание чл. 23, ал. 5, т. 3 от Общите условия. На заседание на 17.10.2011 г., на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетика, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране взела решение за прекратяване на преписката по жалбата на Максим Шойгов поради липсата на нарушение от страна на оператора "Софийска вода " АД на Общите условия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите от ВиК оператора "Софийска вода" АД ( Общите условия ). Комисията посочила, че потребителят не изпълнил в срок предписанието на оператора да тества или подмени измервателния уред, поради което "Софийска вода" АД основателно приложила начина на изчисляване на потреблението на вода по чл. 23, ал. 5, т. 3 от Общите условия. Тричленният състав на Върховния административен съд приел, че решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е взето в нарушение на административнопроизводствените правила. Според мотивите на първоинстанционния съд, приложимата правна норма е тази на чл. 39, ал. 4, т. 3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги. Съгласно предписанието на чл. 39, ал. 4, т. 3, възпроизведено в чл. 23, ал. 5, т. 3 от Общите условия, изразходваното количество вода след общия водомер на потребител без индивидуален водомер се определя по реда на ал. 5 и 6 на същата разпоредба. В тези случаи се начислява 0,1 куб м вода за всеки куб м застроен обем от сградата. В решението се посочва, че изчислението на задължението не може да бъде проверено при липсата на данни за застроения обем на помещението, заемано от потребителя. Поради това, че въпросът останал неизяснен в нарушение на задълженията на административния орган за пълно и всестранно изследване на случая, съдът отменил оспорения административен акт и върнал преписката за ново разглеждане. В касационната жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се прави оплакване за допуснато от съда противоречие с материалния закон при преценката на законосъобразността на оспореното решение. Органът предприел всички действия и събрал всички доказателства, в съответствие с които приложил точно материалноправните разпоредби. Всъщност, имало бездействие не от страна на комисията, от страна на жалбоподателя, който представил съответните доказателства едва пред съда. Петчленният състав на Върховния административен съд споделя направения в решението на тричленния състав основен правен извод. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не е дала обоснован отговор на жалбата на едноличния търговец и е прекратила преписката без да изясни всички релевантни за решаването на спора факти. Не е било съобразено, че подателят на жалбата е възразил не само срещу начина за изчисляване на сметката, а и срещу нейния размер. За определяне на точния размер на задължението за консумираната в обекта вода за периода 1.09.2009 г. - 13.08.2010 г. е необходимо да се установи основния елемент от използваната при изчислението формула, а именно - застроеният обем на помещението. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която е опровомощена да се произнесе по спора, не е разгледала оплакването в пълнота, което опорочава приетото накрая решение. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, поради което съдът законосъобразно е отменил издадения от комисията акт. Решението на тричленния състав е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК петчленният състав на Върховния административен съд