Решение № 1657 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2013 г.

Решение № 1657 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Стефан Георгиев Панайотов, чрез адв. М. Иванов, против решение № 593/11.03.2013 г. постановено по адм. д. № 4902/2012 г. на Административен съд Варна, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Кметът на община Варна, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил искането на Стефан Георгиев Панайотов срещу неоснователни действия и бездействия на Кмета на Община Варна изразяващи се в неизвършване на заверка на молба - декларация. Съдът е изложил съображения, че искането на Панайотов за заверка на молба - декларация не обективира защитата по реда на Глава петнадесета АПК. Решението е правилно. Административният съд е направил подробен и задълбочен анализ, който се подкрепя от настоящата инстанция. Както бе посочено по-горе, производството по делото е започнало по искане на Стефан Георгиев Панайотов АС Варна да задължи кмета на общината да изпълни съдебно решение. В настоящия случай е приложима нормата на чл. 268, т. 2 от АПК, която гласи, че изпълнителни основания по АПК са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение решения, определения и разпореждания на административните съдилища, от където следва и че изпълнението му е съгласно чл. 271, ал. 1, т. 2 от АПК, където е посочено, че органът по изпълнението срещу административен орган е съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Правилни са изводите на съда, че не се касае до разпоредбата на чл. 250 АПК. Защитата по тази глава от АПК е такава срещу фактически действия на администрацията, които не са основани на административен акт или закона и които увреждат или застрашават права, свободи или законни интереси на граждани и организации, както и срещу фактическо бездействие на административния орган, който е сезиран да извърши фактически действия, които са неговото задължение по силата на закона и бездейства в продължение на 14 дни. Правилно е посочено и че не са приложими и разпоредбите на чл. 256 и чл. 257 АПК. Разликата в двете хипотези е, че при първата административният орган следва да бъде сезиран да извърши фактически действия, а при втората хипотеза задължението произтича пряко от нормативен акт, а конкретният случай не попада в нито една от двете хипотези. Приемайки изводите за неприложимост в конкретния случай на разпоредбите на чл. 250, чл. 256 и чл. 257 от АПК, съдът е постановил решението в съответствие със закона. Изводите му кореспондират с приетите за установени доказателства по делото, поради което същото е обосновано. На основание казаното дотук обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,