Решение № 3801 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Сайбър Моушън“ ЕООД, ЕИК 131255562, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Б. Н. А., подадена чрез адв. Казанлиев, срещу Решение № 2587/21.01.2026 г., постановено по адм. дело № 8710/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22220224001443-091-001/21.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, поправен с РА за поправка на РА (РАПРА) № П-22220224193249-003-001/12.11.2024 г., в частта, потвърдена с Решение № 727/07.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на административния съд, според който дружеството не е съумяло да докаже, че извършените разходи за СМР и рекламни услуги са реално сторени и са свързани с икономическата му дейност. Намира, че приходните органи не са установили относимата фактическа обстановка, като констатациите им са свързани изцяло със сочените за доставчици дружества, което е игнорирано от решаващия съд. Твърди се, че са ангажирани достатъчно и относими доказателства относно получените услуги, по отношение на които не е извършен дължимият анализ – нито от съда, нито от ревизиващите органи. В касационната жалба се съдържа и искане за изменение на присъдените в полза на приходната администрация разноски, като се оспорва техният размер. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния РА да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Волянова, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е бил РА № Р-22220224001443-091-001/21.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, поправен с РАПРА № П-22220224193249-003-001/12.11.2024 г., в частта, потвърдена с Решение № 727/07.07.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който на „Сайбър Моушън“ ЕООД са установени задължения по ЗКПО за данъчния период 2022 г. в размер на 19 734,23лв. главница, ведно с 3 922,17 лв. лихви, както и за лихви върху задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 02.2022 г., м. 06.2023 г. и м. 07.2023 г. в общ размер на 25,78 лв. Основната дейност на дружеството през ревизираните периоди е ресторантьорство, като е извършвана в обект – индийски ресторант „Кохинор“, находящ се в гр. София, [улица]. В хода на ревизията е установено, че дружеството е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2022 г., в която са декларирани приходи в размер на 715 910,25 лв., разходи в размер на 600 728,2 лв., счетоводен финансов резултат – 115 182 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 11 571,00 лв. За периода са декларирани разходи за външни услуги в общ размер на 323 000 лв., сред които такива по фактури, издадени от: 1. „Сиджи – 7“ ЕООД за поддръжка на интернет, безжични мрежи и видеонаблюдение на стойност 6 000,00 лв.; 2. „Антън Транс 2008“ ЕООД за ремонти и подмяна на покрив на стойност 45 271,60 лв.; 3. „СКС 17“ ЕООД за подмяна на абсорбатори, филтри, въздухопроводи, ремонт и подмяна на покрив за общо 61 067,86 лв.; 4. „МД Кап Еуропе“ ЕООД за гугъл оптимизация, профилактика, интернет реклами на стойност 25 478,61 лв. Фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“, която е приключена (кредитирана) със сметка 611 „Разходи за основна дейност“. На ревизираното дружество са връчени 2 броя искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ), с първото от които от „Сайбър Моушън“ ЕООД са изискани обяснения за всяка от фактурите – какъв е видът и количеството на услугите, в какво се състоят, как, къде и от кого са осигурени материалите. В отговор са представени 16 броя фактури с фискални бонове, като в писмени обяснения е посочено, че дружеството не разполага с капацитет да изпрати копия на всички протоколи, договори и други относими документи. С второто ИПДПОЗЛ са изискани конкретни обяснения и документи за всяка от получените услуги, като такива не са представени. На основание чл. 45 ДОПК на „Сиджи – 7“ ЕООД, „Антън Транс 2008“ ЕООД, „СКС 17“ ЕООД и „МД Кап Еуропе“ ЕООД са извършени насрещни проверки, като техен представител не е открит, както и не са представени изисканите документи във връзка с доставените към „Сайбър Моушън“ ЕООД услуги. Констатирано е, че по отношение на дружествата има множество извършвани контролни производства, като е налице еднотипно поведение – не оказват съдействие и не представят доказателства за наличие на доставки на стоки или извършени услуги. Установено е, че дружествата са с рисков профил, като имат задължения към бюджета и не се установява да извършват реална дейност. В заключение е прието, че в случая липсват доказателства, удостоверяващи получаване на услуги от посочените доставчици, като разходите са необосновани. Приходните органи са изложили съображения, според които е налице формално документиране на сделки и „движение на документи“, без да е извършено фактическо изпълнение на доставки. Отчетените по фактурите раходи в размер на 137 818,07 лв. не са признати за данъчни цели, като счетоводният финансов резултат е увеличен с посочената стойност на основание чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10 ЗКПО. След корекцията е установен данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 253 529,00 лв. От следващия се корпоративен данък за 2022 г. в размер на 25 352,90 лв. е извършено приспадане на внесен данък в размер на 5 618,67 лв., като е установена разлика за довнасяне в размер на 19 734,23 лв. От посочената сума с РА е прихванат ДДС в размер на 1 971,49 лв., като остатъкът за довнасяне е в размер на 17 788,75 лв., върху която сума са установени лихви в размер на 3 922,17 лв. По отношение на установените задължения за ДДС, за период м. 02.2022 г. е установено, че на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16,87 лв. по дублирана фактура, което обстоятелство не е оспорено, като на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС му е отказано право на данъчен кредит. В резултат на корекцията с РА е установен ДДС за внасяне в размер на 1 345,13 лв. при деклариран 1 328,26 лв. По този начин е установен ДДС за довнасяне е в размер на 16,87 лв. и е начислена лихва в размер на 5,37лв. Също така на „Сайбър Моушън“ ЕООД с процесния РА са установени и задължения за лихва в размер на 20,41 лв. за данъчни периоди м. 06.2023 г. и м. 07.2023 г., произтичащи от начислен, но невнесен ДДС за посочените периоди. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. За да отхвърли жалбата, съдът е споделил изводите на ревизиращите органи, според които отчетените разходи не следва да се признават за данъчни цели поради документална необоснованост. Изтъкнато е, че не са представени никакви доказателства относно получените СМР и рекламни услуги, както от ревизираното дружество, така и от контрагентите му. РА е потвърден и в частта относно установени задължения за лихви за невнесен в срок данък по ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите спрямо предмета на спора факти и обстоятелства, извършил е дължимия анализ на представените по делото доказателства и е приложил правилно приложимия материален закон, като е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящия касационен състав. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Правилно и обосновано административният съд е приел, че ревизираното дружество, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, респ. чл. 144 АПК, както и според чл. 170 АПК, не е съумяло да установи положителните факти от обективната действителност, от които черпи права, а именно – реалното получаване на услуги от „Сиджи – 7“ ЕООД, „Антън Транс 2008“ ЕООД, „СКС 17“ ЕООД и „МД Кап Еуропе“ ЕООД. Противно на твърденията, изложени в касационната жалба, разходите не са признати за данъчни цели поради липсата на доказателства относно действителното им получаване, а не единствено с мотиви относно нередовности, установени при доставчиците. Както е приел и първоинстанционният съд, независимо от проявената от приходните органи процесуална активност (връчени са 2 броя ИПДПОЗЛ, с които са изискани конкретни доказателства) и зачитане принципа за служебното начало, по делото от дружеството са ангажирани единствено фактурите. Законосъобразно, при липса на доказателства относно действителното получаване на СМР и рекламни услуги, първоинстанционният съд е приел, че документираните с фактурите стопански операции не са осъществени, което е довело до отчитане на разходите по тях в нарушение на данъчното законодателство. Доколкото разходите по фактурите, издадени от „Сиджи – 7“ ЕООД, „Антън Транс 2008“ ЕООД, „СКС 17“ ЕООД и „МД Кап Еуропе“ ЕООД, са документално необосновани по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО, същите съставляват данъчна постоянна разлика съобразно чл. 23, ал. 1 ЗКПО, като правилно с тях е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството и е установен допълнителен корпоративен данък. Решението на административния съд е правилно и в частта относно установените лихви за невнесени в срок задължения по ЗДДС, които са дължими на основание чл. 175 ДОПК, за което, впрочем, касаторът не излага конкретни възражения. С оглед изложеното, решението на административния съд, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. По отношение на искането за изменение на решението в частта му за разноските за юрисконсултско възнаграждение, присъдени в полза на НАП, е дължимо произнасяне от настоящия касационен състав съгласно чл. 176а АПК. Съгласно действалата към момента редакция на чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК (ДВ, бр. 94 от 04.12.2015 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С решението в полза на приходната агенция е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 233,00 лв., което е под предвидения минимум и е в по-малък размер от претендираното от адвоката на дружеството. Настоящият касационен състав счита, че присъдената сума не е явно прекомерна и кореспондира с правната и фактическа сложност на делото, включително при съобразяване на Решение по дело 438/22 на СЕС и зададените с него критерии за справедливост. Следва да се посочи също, че страната не е направила своевременно възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, за чийто размер е била уведомена в открито съдебно заседание по делото от 09.12.2025 г., в което е взела участие чрез процесуалния си представител – адв. Казанлиев. По изложените съображения, искането за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. При този изход на спора и навременна претенция в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК (редакция към ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г.) във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възлизащи на 200 лв. с оглед направеното възражение за прекомерност и обема на извършените процесуални действия и предоставена от юрисконсулта правна защита – явяване в съдебно заседание по делото. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлиза на 102,26 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 176а АПК и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,