Решение № 4891 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11767/2017 г.

Решение № 4891 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11767/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.", гр. С., ул. "У. Г." №... срещу Решение № 122 от 16.05.2017 г. и Решение № 201 от 7.07.2017 г. на Административен съд, гр. С. Загора, постановени по административно дело № 344/2016 г.

С обжалваните решения съдът отменя акт, рег. № 08-00-248 от 15.06.2016 г., на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2103 г." в частта, с която не са верифицирани разходи в размер на 342 216,00 лв. по договор № Д-507 от 11.06.2015 г.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.", счита обжалваните решения за недопустими, алтернативно - за неправилни, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

По отношение на Решение № 122 касаторът сочи, че е трудно да бъде разбрано, съдържа неверни факти и противоречащи си твърдения. Прави анализ на отменителното Определение № 2719 от 6.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 2179/2017 г., с което е отменено прекратителното определение на съда и делото е върнато за продължаване на съдебното производство. Сочи, че с Решение № 122 се отменя "писмо, изх. № 08-00-912 от 15.06.2016 г.", но такъв акт не съществува. Актът, който се оспорва, е с рег. № 08-00-248 от 15.06.2016 г. В този контекст сочи, че напълно неясен е произходът на отменената с решението сума от 86 111,36 лв. Съдът не е отчел, че това е размера от определената на бенефициера (по смисъла на чл. 2 (4) от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юни 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (Регламент № 1083/2006) - О. Я., финансова корекция, която остава за сметка на оперативната програма.

Сочи, че съдът неправилно приема, че с оспорения акт се "налага" финансова корекция. Излага фактите във връзка с финансовата корекция, определена на бенефициера - О. Я., и сочи, че спорът между органа и бенефициера относно финансовата корекция е приключил. Излага подробно разбирането си за приетото от съда нарушение на формата и в частност на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Счита за абсолютно неотносими доводите свързани с липсата на доказателства за дейността на сертифициращия орган.

По отношение на Решение № 201 счита, че съдът фактически, в производството по чл. 175, ал. 1 АПК, е променил вече формираната и отразена в Решение № 122 своя воля, след като е бил сезиран с касационна жалба. За сочената сума 342 216,00 лв. не се налице мотиви в обжалваното решение, поради което няма формирана воля.

Моли съда да обезсили обжалваните решения, алтернативно - да ги отмени. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от пълномощник А. Т.

2. Ответникът по касационните жалби - О. С., счита същите за недопустими и неоснователни.

Сочи, че ако се обжалва първоначалното съдебно решение, касационната жалба е недопустима, тъй като не съдържа касационни основания, а само основания за допуснати технически грешки.

Ако се обжалва второто по делото решение, касационната жалба е неоснователна. Второто решение е постановено в производство по чл. 175, ал. 1 АПК като с него са отстранени допуснатите технически грешки.

Моли съда да остави касационните жалби без разглеждане, съответно да ги отхвърли като неоснователни. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. А. К., Адвокатска колегия, гр. Я.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С Решение № 201 съдът е отстранил допуснатите технически грешки в Решение № 122, поради което доводите на касатора досежно Решение № 122 са неоснователни. Неоснователно касаторът твърди, че не е ясен произхода на сумата 86 111,36 лв. Същата фигурира в оспореното писмо като финансова корекция. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

II. По допустимостта на касационните жалби:

Върховният административен съд счита касационните жалба за допустими - подадени са от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Съдът счита за неоснователно твърдението на ответника за недопустимост на касационните жалби. Това твърдение не е подкрепено с абсолютно никакъв довод, а при извършената служебно проверка за допустимостта на касационните жалби съдът не намира наличие на каквато и да било процесуална пречка за тяхното разглеждане.

Разгледани по същество касационните жалби са основателни.

III. Фактите по делото:

1. На 17.09.2012 г., с Решение № 298, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 -2013 г." решава да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на проект "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Я. - първа фаза" с бенефициер (бенефициент по националната терминология) О. Я.. Проектът е финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от националния бюджет.

2. На 17.12.2012 г., между О. Я. - качеството на бенефициер и Министерството на околната среда и водите е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ за проект "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Я. - първа фаза". Партньори на О. Я. по договора са О. С., О. Н. З., О. Т. и О. С. Неразделна част от договора са общите условия, специалните условия, сключените анекси.

3. На 11.06.2015 г. О. С., в качеството си на партньор по проекта, сключва договор № Д-507 с ДЗЗД "К. М. - 2015" за "Проектиране и извършване на закриване и рекултивация на депото с преустановена експлоатация на О. С.".

4. На неустановена по делото дата О. Я. отправя искане за окончателно плащане по проекта.

5. На 15.06.2016 г., с акт, рег. № 08-00-248, ръководителят на управляващия орган уведомява О. Я. за резултата от приключилия процес на верификация. В акта са посочени, финансови корекции за сметка на оперативната програма, в т. ч. 86 111,36 лв. по Договор № Д-507 от 11.06.2015 г., финансови корекции за сметка на О. Я. и общ размер на верифицираните и на неверифицираните разходи, приспаднатия аванс и сумата за плащане.

6. На 27.06.2016 г. О. Я. изпраща на общините - партньори, в т. ч. и на О. С., получения отказ за верификация, рег. № 08-00-248 от 15.06.2016 г.

7. На 27.06.2016 г. О. Я. представя на ръководителя на Управляващия орган възражение по представения акт за отказ от верификация.

8. На 06.07.2016 г. О. Я. представя на ръководителя на Управляващия орган допълнително възражение по представения отказ за верификация.

9. На 08.07.2016 г. О. Я. подава жалба до съда срещу "писмо, изх. № 08-00-248/15.06.2016 г." на ръководителя на Управляващия орган, като оспорва и неверифицирания разход в размер на 342 216,00 лв. по Договор № Д-507 от 11.06.2015 г. и финансовата корекция в размер на 86 111,36 лв. по Договор № Д-507 от 11.06.2015 г. По жалбата е образувано административно дело № 491/2016 г. на Административен съд, гр. С. Загора.

11. На 08.07.2016 г. О. С. подава жалба до съда срещу "писмо, изх. № 08-00-248/15.06.2016 г." на ръководителя на Управляващия орган в "частта, касаеща О. С." - относно неверифицирания разход в "размер на 342 216,86 лв." В петитума на жалбата сочи "моля да отмените атакувания акт като незаконосъобразен и постановите верифициране на всички разходи по искане за окончателно плащане в частта, касаеща извършените правомерно разходи от О. С.". По жалбата е образувано административно дело № 344/2016 г. на Административен съд, гр. С. Загора.

12. На 26.07.2016 г. ръководителят на управляващия орган, с акт № 08-00-248, приключва процеса на окончателна верификация на искане за средства № 12 за окончателно плащане по проекта като определя неверифицирани разходи в размер на 3 718 744,72 лв., в т.ч. 342 216,00 лв. по Договор № Д-507 от 11.06.2015 г. поради надвишаване на планираните в бюджетно перо 3.1.36. разходи - поръчката за възлагане на дейностите за проектиране и рекултивиране на депо за О. С. е обявена, без да са включени 10% непредвидени разходи. В акта е посочено, че финансова корекция в размер на 86 111,36 лв. по Договор № Д0507 от 11.06.2015 г. е за сметка на оперативната програма. Копие от акта е изпратен и на О. С.

13. На 20.12.2016 г., с Определение № 338, Административен съд, гр. С. Загора, оставя без разглеждане жалбата на О. С. срещу "писмо, изх. № 08-00-248/15.06.2016 г. " и прекратява съдебното производство.

14. На 14.02.2017 г., по административно дело № 491/2016 г. на Административен съд, гр. С. Загора, е сключено споразумение между О. Я. и ръководителя на Управляващия орган, с което страните постигат договореност досежно размера на верифицираните разходи по проекта като жалбоподателят - О. Я., оттегля жалбата си досежно отказа на ответника да верифицира сумата от 342 216,00 лв. по Договор № Д-507. Съдът одобрява споразумението, обезсилва "писмо, изх. № 08-00-248/15.06.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г." и прекратява съдебното производство. Определението е влязло в сила на 21.02.2017 г.

15. На 6.03.2017 г., с Определение № 2719, постановено по административно дело № 2179/2017 г., Върховният административен съд отменя Определение № 338 и връща делото на съда за продължаване на съдебното производство.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти и задължителното за него Определение № 2719, съдът приема от правна страна, че жалбата на О. С. е допустима, макар общината да не е адресат на акта, а партньор на бенефициера. Приема, че за О. С. отказа от верификация на 342 216,00 лв. ще породи правно действие, поради което е налице право на оспорване.

Съдът приема, че "оспореното писмо" е издадено от компетентен орган, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - органът не е посочил правни и фактически основания за издаване на акта. В преписката и в акта няма никакви доказателства, които да установяват защо органът е приел налагането на финансова корекция в размер на 342 216,00 лв. и е отказал верификация на 86 111,36 лв. Налице е и противоречие в самото "писмо", тъй като не е ясно дали това е процедура по верификация или по налагане на финансова корекция.

Въз основа на това прави извод за незаконосъобразност на оспореното "писмо" и го отменя в "частта, с която не са верифицирани разходи в размер на 86 111,36 лв., представляващи финансова корекция в размер на 5% по договор № Д-507/11.06.2015 г." и изпраща преписката на органа за ново произнасяне.

След постановяване на решението - № 122, съдът е сезиран с искане от О. С. по чл. 176 АПК, алтернативно по чл. 175 АПК, за допълване, съответно поправка на очевидна фактическа грешка, на решението със сумата 342 216,00 лв., която представлява неверифициран разход, а сумата 86 111,36 лв. представлява финансова корекция.

Съдът приема, че е налице очевидна фактическа грешка, но не и непроизнасяне по цялото оспорване, тъй като общината е "поискала отмяна на писмото в частта, в която не са верифицирани разходи в размер на 342 216,86 лв. (sic), но не и отмяна на решението в частта, в която е наложена финансова корекция в размер на 86 111,36 лв., представляващи 5% от финансова корекция по Договор № 507/15.06.2015 г."

Въз основа на горното съдът постановява Решение № 201, с което допуска поправка на очевидна фактичeска грешка като решението следва да се чете, че отменя "писмо, изх. № 08-00-248/15.06.2016 г." в "частта, в която не са верифицирани разходи в размер на 342 216,00 лв. по Договор № Д-507/11.06.2015 г."

Решение № 122 и решение № 201 са недопустими.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваните решения са недопустими. Не сочи конкретни доводи в подкрепа на този порок. Независимо от това и с оглед на чл. 218, ал. 2 АПК съдът е длъжен да извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваните решения. Алтернативно касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните три порока са относими за пороците нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила не сочи. Налице е бланкетно твърдение за порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да се произнася по него.

1. По валидността на съдебните решения:

За да бъде валидно едно съдебно решение трябва да бъде постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, да е в писмена форма и подписано, както и да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. В случая, двете решения са постановени от надлежен орган в надлежен състав - чл. 128, ал. 1, т. 1 и чл. 164 АПК, в пределите на правораздавателната власт на съда. И двете решения са в писмена форма и са надлежно подписани от постановилия ги съдия. Волята на съда е ясно изразена.

С оглед на горното обжалваните решения са валидни.

2. По допустимостта на съдебните решения:

За да бъде едно съдебно решение допустимо е необходимо да отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Това значи, че трябва да са налице всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата и да липсват отрицателни процесуални предпоставки. За да бъде допустимо едно съдебно производство по оспорване на индивидуален административен акт първо е необходимо оспореният акт да е индивидуален административен.

Кога един акт е индивидуален административен установява чл. 21, ал. 1 АПК. Един акт е индивидуален административен, когато е едностранно властническо волеизявление на административен орган, издадено въз основа на закона, което пряко предизвиква правни последици.

В случая, оспореното "писмо" е издадено безспорно от административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК. Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г. " е административен орган - част от системата на изпълнителната власт, комуто по надлежния ред са възложени властнически правомощия по управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове предназначени за Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г." Ръководителят на Управляващия орган е главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" в Министерството на околната среда и водите, което безспорно е част от системата на изпълнителната власт.

Главната дирекция, съгласно чл. 33, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите, изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда" за програмния период 2007 - 2013 г. Съгласно чл. 9, ал. 5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган. В случая, администрацията е Министерството на околната среда и водите, а неин ръководител е министърът на околната среда и водите. С оглед на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ, редакция към процесния период, правомощията на ръководител на управляващия орган са надлежно предоставени от министъра на главния директор на главната дирекция.

Актът е едностранно властническо волеизявление, защото чрез него органът упражнява властническата си компетентност по управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, установена в закона - чл. 56 (4) и чл. 98 (2) Регламент № 1083/2006 във вр. с чл. 60, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Актът, в частта, с която се определя финансова корекция е индивидуален административен акт и с оглед на изричната разпоредба на чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ. Актът, в частта, с която се отказва верификация на разход също е индивидуален административен, независимо от факта, че в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не е посочен изрично като такъв и не е посочено изрично, че подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Факта, че с акта едновременно се прави отказ от верификация и се определя финансова корекция по никакъв начин не променя характера му на индивидуален административен акт. Обстоятелството, че верификацията и финансовата корекция са два различни способа за гарантиране на законосъобразното разходване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове по никакъв начин не преклудира възможността органът да се произнесе и по двата способа с един общ акт. Основен принцип в административното производство е бързината и процесуалната икономия - чл. 11 АПК. Поради това, и с оглед на обективната едновременност, в случая, на производството по верификация и на процедурата (по израза на закона) на установяване на финансова корекция, органът е в правомощието си да обедини двата акта в един писмен документ.

Актът безспорно поражда пряко правни последици, защото въз основа на него не се верифицират разходи и се определя финансова корекция на бенефициера. Именно въз основа на този акт бенефициерът ще дължи възстановяване, респективно няма да получи финансиране, в рамките на определената финансова корекция и няма да получи възстановяване на неверифицираните разходи.

С оглед на горното оспореният акт, рег. № 08-00-248 от 15.06.2016 г., е индивидуален административен акт. Следва да се посочи, че ако органът бе изпълнил задължението си по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК - да посочи пред кой орган и в какъв срок актът му подлежи на оспорване, то, първо, адресатът на акта не би бил поставен в състояние да оспорва и пред органа, и пред съда акта и това не би довело до издаването на втори акт от органа, който фактически е оспорен пред съда с оглед на съдържанието на жалбите на О. С. и на О. Я., и с оглед на сключеното споразумение между О. Я. и органа.

За да е допустимо съдебното производство освен, че оспореният акт трябва да е индивидуален административен, трябва и оспорващият да има право на оспорване. Правото на оспорване е конституционно установено - чл. 120, ал. 2 от Конституцията, и доразвито в чл. 147, ал. 1 АПК. Съгласно двете разпоредби право на оспорване имат лицата, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати (застрашени или нарушени) и за които той поражда задължения.

Съдържанието на понятието "засягане" е установено от Конституционния съд в Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. - то се изяснява в контекста на чл. 56 от Конституцията като "Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси".

Засягането трябва да е правно, т. е. на установени в правото субективни права и законни интереси. Засягането трябва да е лично, т. е. обектите на закрила са лични за носителя на правото на оспорване. И засягането трябва да е пряко, т. е. засягането (и в двете му форми - нарушава или застрашава) трябва да е пряк резултат на действието на административния акт.

Какво показват тези законови изисквания отнесени към фактите по делото досежно ответникът - О. С.?

По делото е безспорно, че О. С. е партньор на бенефициер - О. Я., по договор за безвъзмездна финансова помощ. Получаването на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни програми е субективно право, породено от надлежно одобрен проект за финансиране. Тогава, когато един проект е одобрен от ръководителя на управляващия орган за финансиране, когато е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за бенефициера възниква субективното право, разбира си, при спазване на законовите и договорените изисквания, да получи определената безвъзмездна помощ.

С оглед на предмета на договора и релевантната нормативна уредба е видно, че отказа от верификация и определянето на финансова корекция засягат субективното право на бенефициера да получи договорената финансова помощ.

О. С. обаче не е бенефициер по договора за безвъзмездна финансова помощ. Тя е партньор на бенефициера.

Видно от съдържанието на договора за безвъзмездна финансова помощ, в т. ч. и от общите и специалните условия към него, бенефициер по договора е само и единствено О. Я.. Само и единствено на бенефициера договорът и условията по него възлагат задължения и права: съгласно чл. 2 от договора именно бенефициерът получава безвъзмездната помощ по проекта в размера, сроковете и условията на договора; съгласно чл. 5, ал. 1 именно бенефициерът се задължава да изпълни всички дейности, включени в одобреното за финансиране проектно предложение; съгласно чл. 6 от договора на бенефициера става възстановяването на суми по регистрирани нередности и други неправомерно изплатени средства; само бенефициера визират правата и задълженията, регламентирани в общите и в специалните условия на договора, в т.ч. само по банковата сметка на бенефициера стават плащанията по договора и той осигурява обезпеченията - чл. 3, 4 и 7 от специалните условия, само бенефициерът прави искане за извършване на плащане - чл. 30, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от общите условия.

Следователно, въз основа на одобрения проект за финансиране - Решение № 298 от 17.09.2012 г., и на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ качеството на бенефициер има само и единствено О. Я.

Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не регламентира правната фигура "партньор" на бенефициера. Регламентация на тази правна фигура няма и в Регламент № 1083/2006. Наред с това, съгласно чл. 37, ал. 3 ЗУСЕСИФ административният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се сключва между ръководителя на управляващия орган и бенефициера - именно той е адресат на помощта.

При така съществуващата нормативна регламентация и при липсата в договора за безвъзмездна финансова помощ между О. Я. и Министерството на околната среда и водите на изрично договорени права и задължения на партньорите на бенефициера качеството на партньор не превръща О. С. в бенефициер и не му дава нито право да встъпи в правата на бенефициера, нито да упражнява някакви права във връзка с финансови корекции и отказ от верификация по договора.

Видно и от жалбата на бенефициера - О. Я., той е оспорил и отказа за верификация, и финансовата корекция по договора, сключен от партньор - О. С. Нещо повече, именно той е постигнал споразумение с ръководителя на управляващия орган, одобрено от съда и влязло в сила, като О. С. не го е обжалвала на основание чл. 178, ал. 5 АПК.

Безспорно е, че непризнаването на даден разход за недопустим и определянето на финансова корекция е факт, който засяга лично партньора - О. С.

От доказателствата по делото е безспорно, че създаденото на основание чл. 19б от Закона за управление на отпадъците (ЗУО, отм.) Регионално сдружение за управление на отпадъците - Я., включващо общините Я., Тунджа, С., С., Н. З., със свои решения от 30.03.2011 г. е: 1) определило О. Я. да отговаря за подготовката и управлението на проект "Изграждане на регионален център за управление на отпадъците, регион Я." по Оперативна програма "Околна среда"; 2) определило метод за разпределение на собствения финансов принос на всяка от общините; 3) определило разпределението на финансовата тежест за покриване на първоначално допустимите разходи по проекта; 4) приело изготвянето на споразумение за поетите ангажименти.

От доказателствата по делото е безспорно също, че с решения от 27.02.2012 г. регионалното сдружение е определило за възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки на дейностите по закриване и рекултивация на съществуващите в общините депа, които дейности са част от предмета на проекта, финансиран с процесния договор, съответните компетентни органи на общината, на територията на която се намира депото, както и е извършило промяна в разчетите за финансовото участие и финансовите отговорности на общините в проекта.

Следователно, с оглед на механизма на предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, на установеното в договора за безвъзмездна финансова помощ, на решенията на регионалното сдружение и на Договор № Д-507 от 11.06.2015 г. между О. С. и ДЗЗД "К. М. - 2015" е безспорно, че О. С. е възложител по този договор и че безвъзмездната финансова помощ за изпълнението на този договор би следвало като краен резултат да бъде предоставена на нея.

Поради това невъзстановяването на средствата - поради отказ от верификация на даден разход като недопустим и поради финансова корекция, която също е недопустим разход, значи лично засягане на общината - нейни средства, за които е имала очаквания да бъдат възстановени, няма да бъдат получени от нея.

Но това лично засягане не е на субективно право, което е регламентирано от договора за безвъзмездна финансова помощ или от нормативната уредба, свързана с договора за безвъзмездна финансова помощ. Това субективно право е породено от съществуващите между бенефициера и партньора други правоотношения - постигнатото между общините, членове на регионалното сдружение, споразумение за начина на извършване на дейността по процесния проект.

Следователно, това, което правото гарантира на партньора, е защита на субективното му право породено от правоотношенията, които има с бенефициера по повод на договора за безвъзмездна финансова помощ, но не и от договора за безвъзмездна финансова помощ.

Средствата за защита на правата на партньора са или по реда на чл. 19г, ал. 6 ЗУО (отм.), съответно чл. 26, ал. 6 ЗУО, т.е. чрез обжалване на решенията на сдружението по реда на Административнопроцесуалния кодекс, или гражданскоправни, но не и чрез упражняване на право на оспорване на акт на ръководителя на управляващия орган за отказ от верификация или за определяне на финансова корекция по договора за безвъзмездна финансова помощ.

Следователно, макар оспорените актове да имат като правна последица засягане на субективни права на О. С. - чрез отказа за верификация и определената финансова корекция - доколкото се отразява на размера на собствения принос, тъй като е за сметка на оперативната програма, то общината няма субективно право на оспорване на този акт в частта, която касае сключения от нея договор, защото засягането не е пряко и непосредствено от акта, а е опосредено от съществуващите между бенефициера и партньора правоотношения установени с друг акт и по друг ред.

Видно от изложеното оспореният акт безспорно е индивидуален административен акт, но О. С. не е негов адресат и той не засяга пряко нейни субективни права. Факта, че актът е адресиран и до О. С. сам по себе си не може да породи права. Засягането е опосредено от съществуващите между О. С. и бенефициера - О. Я. други правоотношения. Това значи, че за О. С. не е налице право на оспорване на този акт.

С оглед на горното налице е абсолютна процесуална пречка за решаване на делото по същество. Съдът, с оглед на задължителното за него отменително определение на Върховния административен съд, като е разгледал жалбата и е решил спора по същество е постановил недопустимо съдебно решение - при наличие на процесуални пречки. Недопустими са и двете съдебни решения, тъй като второто е постановено на основание чл. 175 АПК. Като недопустими съдебните решения следва да бъдат обезсилени.

3. По неправилността на съдебното решение:

Тъй като съдебните решения са недопустими няма как да бъдат проверявани за съответствие с материалния закон и за необоснованост, поради което съдът не обсъжда всички доводи на касатора за тези пороци.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди О. С. да заплати на Министерството на околната среда и водите - юридическото лице, в чиито структура е органът - касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 200,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд