Решение № 1363 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8215/2009 г.

Решение № 1363 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8215/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Григор Димитров Григоров от гр. Монтана срещу решение от 25.03.2009 г. по адм. дело № 613/2008 г. на Административен съд - Монтана, II състав, с което е отменена заповед № 1449 от 5.07.2007 г. на кмета на Община - Монтана, издадена на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излага, че решението е неправилно, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че неправилно съда е приел, че заповедта, с която му е признато право на собственост не е съобщена на заинтересованите лица и не е била влязла в сила. Твърди, че заповедта, с която му е признато право на ползване върху процесния имот е влязла в сила, като е представил решение № 16212 от 30.12.2009 г. на ВАС в тази връзка. Моли, да се отмени обжалваното решение . Ответникът - Зоя Ангелова Кузманова с писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Смята, че след като не е влязла в сила заповедта за признаване на права по § 4 от ЗСПЗЗ на жалбоподателя за процесния имот, издаването на заповед за приемане на оценка за обезщетение е в нарушение на закона. Освен това смята, че оценката е крайно занижена и не е извършена от лицензиран оценител. Моли, да се остави в сила обжалваното решение. Ответникът - кметът на Община - Монтана, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни - Борка Борисова Димова, Иванка Димова Малешкова, Екатерина Маринова Стоянова, Светланка Маринова Дончева, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е основателна, поради това, че съдът не е съобразил, дали по отношение на процесния имот има влязла в сила заповед за признаване права на жалбоподателя като е допуснал съществено процесуално нарушение и не е спрял производството по делото, след като са били налице данни за преюдициален спор, който е решен с влязло в сила решение на ВАС, от което следва извод, че заповедта за признаване на права на ползвателя е влязла в сила. Смята, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С решение от 25.03.2009 г. по адм. дело № 613/2008 г. на Административен съд - Монтана, II състав, е отменена заповед № 1449 от 5.07.2007 г. на кмета на Община - Монтана, издадена на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрена оценка в размер на 1025 лева за предоставена за ползване на Григор Димитров Григоров земеделска земя - имот № 018176 по плана на новообразуваните имоти, с площ от 1000 кв. м в зона "Парта", землище Монтана. Първоинстанционният съд е приел, че след като не е влязла в сила заповедта за признаване права на ползвателя по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./, не може да се приема план на новообразуваните имоти и да се включва имотът в този план, както и административният орган не може да издава заповед за одобряване на оценката на имота след като не е придобит от ползвателя. Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № 1449 от 5.07.2007 г. на кмета на Община - Монтана е одобрена оценка на предоставен за ползване на касатора Григор Димитров Григоров земеделска земя от 1000 кв. м в зона "Парта", землище на гр. Монтана, представляващ поземлен имот № 018176 в размер на 1025 лева. Заповедта е издадена на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 234/1999 г./ и влязъл в сила план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в зона "Парта", землище гр. Монтана, одобрен със заповед № 30 от 7.02.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Монтана, след като компетентният административен орган - кметът на Община - Монтана е съобразил влязла в сила заповед № 2264 от 26.05.2006 г., с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./ е признато право на касатора да придобие собствеността върху имот № 1454, местност "Сулимагина ливада", землище Монтана с площ от 1429 кв. м и е възложено извършването на оценка. Със заявление вх. № 94-Д-171 от 27.02.2007 г. Димитър Григоров Димитров - син на касатора поискал издаване на експертна оценка за поземлен имот № 018176 по плана на новообразуваните имоти м. "Парта". Към преписката е приложена оценка за земеделска земя по § 4 от ЗСПЗЗ от 2.05.2007 г. за имот № 018176 по ПНИ на зона "Парта", извършена от лицензиран оценител, съгласно която имота с площ от 1,000 дка е оценен на 1025 лева. С процесната заповед № 1449 от 05.07.2007 г. на кмета на Община - Монтана е одобрена оценката за имота и е разпоредено да се изплати на собствениците: наследници на Иванка Генчева Георгиева - 592 лева и наследници на Мария Генчева Георгиева - 433 лева. Заповедта е обжалвана от Зоя Ангелова Кузманова, като наследница на Мария Генчева Георгиева, поч. на хх.хх.хххх г., с доводи, че заповед № 2264 от 26.05.2006 г. на кмета на общината, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е признато право на касатора да придобие собствеността върху имота като ползвател не е влязла в сила. В производството по обжалване на заповед № 1449 от 05.07.2007 г. на кмета на Община - Монтана административният съд не е съобразил, че е имало висящо производство по обжалване на заповед № 2264 от 26.05.2006 г. на кмета на общината от Екатерина Маринова Стоянова и не е спрял производството по делото, след като има висящ спор, изходът по който е от значение за производството по обжалване на заповед № 1449 от 05.07.2007 г., с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Незаконосъобразно и необосновано съдът е приел, че заповед № 2264 от 26.05.2006 г. на кмета на общината не е влязла в сила, след като е налице висящ спор по нея и поради което липсва законно основание за издаване на заповед № 1449 от 05.07.2007 г. на кмета на Община - Монтана, с която е одобрена оценка на имот предоставен за ползване на касатора Григор Димитров Григоров . Видно от представеното в касационното производство решение № 16212 от 30.12.2009 г. по адм. д. № 3782/2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е обезсилено като недопустимо решение от 18. 12. 2008 г. по адм. д. № 602/2008 г. на Административния съд - Монтана и е оставена без разглеждане жалбата на Екатерина Маринова Стоянова от гр. Монтана срещу заповед № 2264/26.05.2006 г. на кмета на Община Монтана, както и е прекратено производството по адм. д. № 602/2008 г. по описа на Административен съд Монтана. Върховният административен съд е приел, че заповед № 2264/26.05.2006 г. е била връчена на Зоя Ангелова Кузманова като наследница на Мария Генчева Георгиева, б. ж. на гр. Монтана, която е получила заповедта за наследниците на Мария Георгиева, в това число и за наследницата - жалбоподателка Екатерина Стоянова. ВАС е приел, че жалбата е просрочена и производството пред административния съд е недопустимо. При този краен резултат са налице данни, че заповед № 2264/26.05.2006 г. на кмета на общината, с която са признати права на касатора е влязла в сила. Административният съд не е съобразил относимия към производството висящ спор по оспорване на заповед № 2264/26.05.2006 г. и като е приел, че не е влязла в сила е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. Съдът не е разгледал спора по същество по отношение на обжалвания административен акт - заповед № 1449 от 5.07.2007 г., не е обсъдил възраженията относно основанието за издаване, оценяването от лицензиран оценител и законосъобразността на определения размер. От данните по делото се установява, че не е била приключила процедурата по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а административният орган е издал заповедта по § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като правно основание относимо към производство след влизане в сила на ПНИ. Административният съд не е разграничил процедурата по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./ и § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 234/1999 г./, както и че процесната заповед е издадена въз основа на § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, по заявление вх. № 94-Д-171 от 27.02.2007 г. на Димитър Григоров Димитров - син на касатора и предвид влязъл в сила ПНИ. От значение за правилното решаване на административноправния спор е наличието на влязъл в сила ПНИ по отношение на процесния имот и дали по него касаторът е придобил права, освен придобитите по заповед № 2264/26.05.2006 г. на кмета на Община - Монтана, предвид, че е оспорен административен акт, постановен на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, при незавършено производство по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Относим към преценката на законосъобразността на административните актове и по двете производства е въпросът за размера на одобрената оценка в съответствие с нормативно установените изисквания, по който жалбоподателката е направила възражения и по който съдът е задължен и служебно да се произнесе по чл. 168 от АПК. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е с изведени незаконосъобразни правни изводи въз основа на неправилно установени фактически обстоятелства, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за установяване на фактическите обстоятелства по делото при спазване на дадените по-горе указания относими към производството по оспорения административен акт, при съобразяване на задълженията по чл. 168 и чл. 171, ал. 2 от АПК, както и съобразяване с изискванията за производствата по § 62, ал. 4 и § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,