Решение № 4726 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8669/2020 г.

Решение № 4726 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8669/2020 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Хасково чрез председателя си Т. З., приподписана от адв. Т. С. срещу решение № 249/26.06.2020 г., постановено по адм. дело № 130/2020 г. на Административен съд – гр. Хасково, с което по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Хасково е отменена разпоредбата на чл. 7, ал. 1, 2, 8 и 9 от Наредба за определяне размера на местните данъци в Община Хасково (Наредбата), приета с решение № 30 по протокол № 4 от заседание на Общински съвет Хасково, проведено на 25.01.2008 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател административният съд неправилно е определил оспорваните разпоредби като незаконосъобразни поради неспазване на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Твърди се, че въпреки обективната невъзможност за Общински съвет Хасково да представи писмено доказателство (заверен препис от разпечатка на интернет–страницата, установяващ спазването на законовите изисквания по чл. 26, ал. 2 ЗНА), видно от друго писмено доказателство, прието по делото и неоспорено от ответната страна – протокол № 4/25.01.2008 г. проектът на Наредбата е публикуван на сайта на Община Хасково. Касаторът излага оплакване, че неправилно съдът е приел материална незаконосъобразност на оспорените разпоредби, тъй като към момента на приемане на решението от 25.01.2008 г. Общински съвет Хасково е действал законосъобразно, както и че дори към момента съгласно ЗМДТ един от компонентите за определяне на данък върху превозните средства е мощност на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост на годината на производство. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на протеста на прокурора от Окръжна прокуратура – гр. Хасково. С молба от 19.01.2021 г. касационният жалбоподател е поискал съдът да прекрати производството по делото поради приемане на решение № 157 от 28.08.2020 г. на председателя на Общински съвет Хасково, което е влязло в сила на 1.01.2021 г. и с което е приета нова редакция на чл. 7, ал. 1, ал. 2, 8 и 9 от Наредбата за определяне на годишния данък върху превозните средства в съответствие с изискванията на ЗМДТ като нормативен акт от по-висока степен. Ответникът по касационната жалба прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Хасково, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е депозирал писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено поради следните съображения: За да отмени разпоредбата на чл. 7, ал. 1, ал. 2, ал. 8 и ал. 9 от Наредба за определяне размера на местните данъци в Община Хасково, приета с решение № 30 по протокол № 4 от заседание на Общински съвет Хасково, проведено на 25.01.2008 г., първоинстанционният съд е приел, че Общински съвет Хасково не е спазил разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА, тъй като проектът на Наредбата не е публикуван на интернет-страницата на съвета, като така на заинтересованите лица не е предоставена възможност за предложения и становища по проекта, което е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 196 АПК. Според съда е налице и друго основание за отмяна, а именно – това по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Изложени са мотиви в обжалваното решение, че в оспорената разпоредба от Наредбата е установено, че начинът на определяне на данък върху превозните средства за леки автомобили се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производството, както следва: 1. До 55 kw включително – 0, 65 лв. за 1 kw; 2. Над 55 kw до 74 kw включително – 0, 65 лв. за 1 kw; 3. Над 74 kw до 110 kw включително - 1, 45 лв. за 1 kw; 4. Над 110 kw до 150 kw включително - 1, 80 лв. за 1 kw; 5. Над 150 kw до 245 kw включително – 1, 80 лв. за 1 kw; 6. Над 245 kw – 2, 10 лв. за 1 kw. /изм. с Решение № 825 от 25.01.2019 г. / В зависимост от годината на производството данъкът се умножава със следните коефициенти - 1. Коефициент за годината на производство на автомобила "Кгп": Брой на годините от годината на производство включително годината на производство - Над 20 години, Коефициент - 1, 1; Над 15 до 20 години включително – 1, 0; Над 10 до 15 години включително – 1, 3; Над 5 до 10 години включително – 1, 5; До 5 години включително – 2, 3; 2. Коефициент за екологична категория"ЕК" - Без екологична категория, с екологични категории "Евро 1" и "Евро 2" – 1, 10; Екологична категория"Евро 3" – 1, 0; Екологична категория "Евро 4" – 0, 80; Екологична категория "Евро 5"- 0, 60; Екологична категория "Евро 6" и "EEV" - 0, 40 /изм. с Решение № 825 от 25.01.2019 г. /. В съдебното решение се сочи, че съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ /изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. / за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3, 5 т годишният данък се състои от два компонента – имуществен и екологичен, и се определя по следната формула: ГДПС = ИмК x ЕК, където: ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3, 5 т; ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда на т. 1; ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда на т. 2; 1. имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула: ИмК = СkW x Кгп, където: СkW е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя от мощността на двигателя и размера на данъка, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници: а) до 55 kW включително – от 0, 34 до 1, 20 лв. за 1 kW; б) над 55 kW до 74 kW включително – от 0, 54 до 1, 62 лв. за 1 kW; в) над 74 kW до 110 kW включително – от 1, 10 до 3, 30 лв. за 1 kW; г) над 110 kW до 150 kW включително – от 1, 23 до 3, 69 лв. за 1 kW; д) над 150 kW до 245 kW включително – от 1, 60 до 4, 80 лв. за 1 kW; е) над 245 kW – от 2, 10 до 6, 30 лв. за 1 kW; Кгп е коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила в размери съобразно брой на годините от годината на производство, включително годината на производство и коефициент, а по т. 2. екологичният компонент се определя от общинския съвет в зависимост от екологичната категория на автомобила с наредбата по чл. 1, ал. 2 в посочени граници по екологична категория и коефициент за всяка от категориите. При внимателен прочит на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата според съда се установява, че данъкът е определен само за леките автомобили, като изрично е посочено, че той се определя съобразно мощността на двигателя и коефициент за годината на производство, като коефициентът за година на производство е определен в т. 1, но съществува предвиден и коефициент в т. 2 – за екологична категория ЕК, за които не е посочено, че се включва в данъка върху превозните средства, както и ако се включва каква е формулата, по която това следва да стане. Съдът е приел, че в чл. 55 ЗМДТ включването на екологичния компонент е въз основа на изричната формула, по която той се изчислява. Съдът е посочил, че в Наредбата се посочват двата компонента на годишния данък по чл. 55 от ЗМДТ (имуществен и екологичен), като екологичният не е ясно как се включва в определянето на данъка. Поради тези мотиви съдът е приел, че при непосочване на екологичния компонент в данъка за превозните средства, определен в оспорената Наредба, данъкът за превозни средства, определен в нормативния акт, който е протестиран, включва само първия компонент, предвиден в закона – имуществения, но не и екологичния. Посочено е в обжалваното решение, че с посочването на екологичния коефициент в спорната Наредба не става ясно по какъв начин или формула се включва в данъка за превозните средства. С изричното посочване в Наредбата на посочения коефициент съдът е приел, че по този начин не се отстранява пропуска да бъде посочен начинът, по който той се включва в данъка. Относно ал. 8 и ал. 9 на чл. 7 за данък за специализираните машини (бетоновози, бетон-помпи и др.) съдът е посочил, че данъкът за тях е определен съобразно тонажа на машините, като по този начин общинският съвет не е привел в съответствие с определените от закона граници – чл. 55, ал. 8 ЗМДТ. Съдът е приел в съдебния си акт, че с § 50, т. 2, б. "б" и "в" от ЗИД на ЗДДС са направени изменения в ЗМДТ, като в чл. 55, ал. 8 думите "специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари" се заличават, както и в ал. 9 думите "специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона" също се заличават. Прието е също така в решението на съда, че за разлика от предходния текст на закона в актуалната редакция липсва посочване на изрично определени превозни средства, а това са именно специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари, но последните обаче понастоящем са включени в предмета на протестираните разпоредби на чл. 7, ал. 8 и ал. 9. Съдът е възприел като краен извод доводите на прокурора, протестирал посочените разпоредби за противоречие на разпоредбите на. чл. 7, ал. 1, 2, 8 и 9 от Наредбата - последните две в частта на данък за специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари, със закона – съответно с чл. 55, ал. 1, чл. 55, ал. 2 и чл. 55, ал. 8 от ЗМДТ, поради което оспорените разпоредби е счел, че те са материално незаконосъобразни и като такива, ги е отменил. Предвид установеното от съда нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на Наредбата, тъй като проектът не е бил публикуван на интернет страницата на Общински съвет Хасково, то искането на прокурора от Окръжна прокуратура – гр. Хасково е прието за основателно и са отменени разпоредбите на чл. 7, ал. 8 и 9 от Наредбата изцяло, а не само в частта на включените незаконосъобразно пътнопревозни средства. С молба от 19.01.2021 г. касационният жалбоподател е поискал съдът да прекрати производството по делото поради приемане на решение № 157 от 28.08.2020 г. на председателя на Общински съвет Хасково, което е влязло в сила на 1.01.2021 г. и с което е приета нова редакция на чл. 7, ал. 2, 8 и 9 от Наредбата за определяне на годишния данък върху превозните средства, която е в съответствие с изискванията на ЗМДТ като нормативен акт от по-висока степен с оглед разпоредбите на чл. 55, ал. 8 във връзка с § 50, т. 2, б. "б" и "в" от ЗИД на ЗДДС, с който са направени промени в ЗМДТ. По това искане настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение счита, че с новата редакция на чл. 7 от Наредбата в годишния данък върху превозните средства е включен и екологичния коефициент с изрична препратка към т. 2, в който се определя редът и начинът като част от данъка. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата е изменена предвид посоченото решение на общинския съвет, като "Данък за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима маса не повече от 3, 5, т. в размер, както следва: 1. Товарно ремарке – 10 лв. и 2. Къмпинг ремарке – 20 лв. В ал. 7 на чл. 7 от Наредбата новата редакция е, че данък за седлови влекач и влекач за ремарке в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, като и в тази са посочени брой оси на влекача и ремаркето, допустима максимална маса на състава на влекача, посочени в свидетелството за регистрация и определеният данък, подробно посочени размери в същата разпоредба от Наредбата. Относно ал. 8 е определен данъкът за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и др.), автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите – в определените размери и по ал. 9 е посочен данъкът за автокранове с товароподемност над 40 тона, като е определен размер на 300 лв. От така извършените от общинския съвет промени в Наредбата е видно, че така приетите изменения в общинската Нардеба на чл. 7, ал. 1, 2, 8 и 9, са различни от оспорваните, поради което е налице хипотезата на чл. 156, ал. 1 АПК. Тази правна норма предвижда при всяко положение на делото административният орган да може да оттегли изцяло или частично оспорения акт. Има се предвид разбира се при висящност на съдебния процес, т. е. преди влизане в сила на решение по същество. В случая при приемане на решение № 157 от 28.08.2020 г. на Общински съвет Хасково, административният орган е оттеглил акта в оспорените му части, поради което е отпаднал поради липса на предмет. В процесния случай оспорените разпоредби са изменени от административния орган, то те вече не са част от позитивното право. Предвид изложеното при липса на предмет, първоинстанционното решение на основание чл. 209, т. 2 АПК следва да се обезсили, а делото да се прекрати. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение на основание чл. 221, ал. 3 АПК