Решение № 8256 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2016 г.

Решение № 8256 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Г. С., подадена чрез адв. А. против решение № 609 от 09.06.2016 г., постановено по адм. дело № 37/2016 г. на Административен съд С.-област /АССО/. С същото е отхвърлена жалбата на С. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-230-6500/8066 от 05.11.2015 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" /ДФЗ/, с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП и по НР1 по заявление за кампания 2014 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на С. С. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-230-6500/8066 от 05.11.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП и по НР1 за кампания 2014 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган –зам. изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби и е спазена целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16 г, ал. 4 /в конкретния случай с № РД–46–287 от 06.03.2015 г. – неправилно посочена в решението като заповед № РД-46-288 от 06.03.2015 г. /, с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16 а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16 г ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. В този смисъл заповед № РД –46–287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. /вж. Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС/. В настоящия случай е установено по безспорен начин, че жалбоподателят не е подал възражение срещу обхвата на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, одобрен със заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, нито е подал жалба срещу последващата заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014. Предвид факта, че не е подадено и възражение, което да бъде разгледано, то в случая не са извършени и корекции в допустимите площи спрямо определените с първоначалната заповед от 2014 година и границите на слоя са одобрени в същия вид. Съгласно трайната съдебна практика на ВАС, в конкретния случай е недопустимо административния съд да упражни инцидентен /косвен/ контрол за законосъобразност по отношение на Заповед № РД –46–287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой, тъй като тази заповед е влязла в сила по отношение на бенефициента. В случая, разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на лицето не е включен в заповедта по чл. 16 г, ал. 4 от Наредба 105. В тази връзка всички наведени доводи в касационната жалба относно допустимостта на заявените площи и състоянието им са неоснователни. Фактът, че при защитата на съдебно-техническата експертиза в съдебно заседание, вещото лице е заявило процесните имоти не попадат в Зони за отдих и спорт, и земите са останали земеделски площи, т. е. обработваеми и необработваеми земи в добро земеделско състояние, е неотносим към спора тъй като както беше казано по-горе в изложението, жалбоподателят не е обжалвал Заповед № РД –46–287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните с която е одобрен окончателния слой, а Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на лицето не е включен в заповедта. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение приема, че първоинстанционния съд правилно е кредитирал изготвеното и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно-техническа експертиза. Видно от същото, вещото лице е потвърдило фактическите констатации в административния акт относно недопустимите за подпомагане площи като е достигнал до извод, че в случая наддекларирането е 24. 99 ха или 100 % по СЕПП, СПП и НР1. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай административния орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., съгласно която в случаите на свръхдекларирана площ в размер над 50%, санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ и съответно следва редукция на финансовото подпомагане и налагане на санкция за бъдещ период. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение