Решение № 8919 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4325/2011 г.

Решение № 8919 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4325/2011 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от община Ямбол срещу решение № 31 от 18.02.2011 г., постановено по адм. дело № 373/2010 г. на Административния съд - гр. Ямбол в частта, в която е осъдена да заплати обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответната страна - Пепа Васкова Василева - не се явява. По делото е представен писмен отговор, в който се твърди за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Пепа Васкова Василева против община Ямбол с доводи, че на 29.12.2009 г. е нападната от безстопанствено куче в гр. Ямбол, което се нахвърлило върху нея и я ухапало за задната част на дясното бедро. Последвало и второ ухапване в същата част на тялото, като от болките и проявените допълнителни усложнения, възстановяването е продължило около три месеца. Тъй като общината не е изпълнила задължението си по чл. 41, чл. 47, ал. 3 и чл. 50, т. 2 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) да осигури приюти, за да стопанисва и контролира безстопанствените животни, а длъжностните лица не са спазили задълженията си по чл. 20 от Наредбата за регистриране, разплод и стопанисване на кучетата на територията на община Ямбол (наредбата), ищцата е поискала присъждане на обезщетение в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел, че искът е доказан и основателен до размера от 2000 лв. за неимуществени вреди, с оглед възрастта на пострадалата и пълната възможност за възстановяване на психическото и емоционално състояние. Развил е мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, кучетата са под надзора и грижите на общините, като последните са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивното им поведение към хората (чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ). Нормата на чл. 41 от ЗЗЖ установява задължение на общините за изграждат приюти за безстопанствените кучета, да ги стопанисват и да осъществяват контрол над дейността им, а разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗЗЖ вменява като задължение на кметовете на общините да осигурят настаняването на безстопанствените животни в такива приюти. Съдът е приел, че независимо от сключения договор с "Три Д" ЕООД за осъществяване на дейността по залавяне, кастриране, обезпаразитяване, лечение, ваксиниране, маркиране и евтаназиране на безстопанствените животни, общината не е освободена от отговорността, вменена й по ЗЗЖ. Решението е незаконосъобразно. По реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде ангажирана отговорността на общината за обезщетяване на вреди, настъпили от ухапвания от безстопанствено куче на територията на съответната община. Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на административна дейност. Съгласно чл. 4 от цитирания закон, държавата и общините дължат обезщетение само за тези имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради тази причина е необходимо да се прецени дали между гражданите и общината възникват обществени отношения във връзка с безстопанствените кучета. Увреждането на ищцата не е в резултат на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице от общинската администрация, а е в резултат на липсата на надзор върху безстопанствени кучета, което задължение е по силата на ЗЗЖ. Подадената искова молба от Пепа Василева срещу община Ямбол не следва да се преценява като предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като претърпяното увреждане на ищцата не е в резултат на незаконосъобразно бездействие на административни органи или длъжностни лица на общината при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбите на глава пета "Безстопанствени животни" от ЗЗЖ безстопанствените кучета са под надзора и грижите на кметовете на общини, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, както и за залавянето им, обезпаразитяване и настаняване на животните в изградени и стопанисвани от общините приюти. От посочените задължения следва, че за вреди причинени от безстопанствените животни отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, както и в случаите, когато животното е избягало или се е изгубило. Касае се за дейност по осъществяване на надзор и грижа от страна на кметовете на общини за бездомните кучета, в т. ч. агресивните, и предприемане на мерки за залавяне, обезпаразитяване и ограничаване на популацията им. Тази дейност не е административна, не е проява на властнически компетенции. Тя е дейност, която общините са длъжни по закон да упражняват в качеството им на лица, под чийто надзор са безстопанствените животни. Ето защо и отговорността на общините следва да се ангажира по реда на чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. Неизпълнението на задължението за поетапно настаняване в приюти по програми за намиране на собственик или в приют за доживотно отглеждане - чл. 55 от ЗЗЖ, в тригодишен срок от влизане на ЗЗЖ в сила на 31.01.2008 г., има за правна последица на основание § 5 от ПЗР на ЗЗЖ ангажиране на административнонаказателната отговорност на кмета с налагане на глоба в размер от 1000 лв. до 2000 лв. По отношение на безстопанствените кучета на територията на съответната община общинската администрация не осъществява властническа, публична или управленска дейност, за да отговаря по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетения за вреди, причинени от административно увреждане, следствие на незаконосъобразни действия или бездействия на общинската администрация. Отношенията обаче между пострадало лице и общината, като осъществяваща надзор над такова куче, са отношения между равнопоставени лица, които не се регламентират с властнически метод и принуда на едната страна спрямо другата. Община Ямбол, чрез процесуалния си представител - адв. Данкова, претендира разноски в касационното производство, поради което такива следва да се присъдят в размер на 350 лева, с оглед представеното адвокатско пълномощно. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,