Решение № 15650 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6732/2013 г.

Решение № 15650 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6732/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационните жалби на "Център за Градска мобилност" ЕАД, Пенчо Петров Пенчев (с адвокат Иванов), Александър Антонов Мишев, Руслан Петров Велчев ( представляван от адвокат Попов), Константин Василев Николов, Сдружение "Гражданско движение Днес - Общество срещу произвола" (представлявано от Галина Николова и адвокат Кумпикова), Сдружение "Гражданско движение Днес" (представлявано от Анжелика Цокова и адвокат Кумпикова), Иван Митов Петров, Константин Христов Каракостов, Румен Иванов Недялков, Маргарита Александрова Бояджиева, Столичен общински съвет (представляван от юрисконсулт Семра Якуб и адвокат Пачаманов) срещу решение № 1321 от 25.02.2013 г. по адм. д. № 5765/2012 г. по описа на Административен съд София- град.

Касационните жалбоподатели "Център за Градска мобилност" ЕАД и Столичен общински съвет са недоволни от решението в отменителната му част. Столичен общински съвет намира решението за недопустимо, тъй като по делото липсват доказателства за правния интерес на жалбоподателите физически лица за засегнато тяхно право да паркират върху общински имот като водачи на превозни средства. Жалбоподателите юридически лица с нестопанска цел също не са доказали правен интерес за обжалване на наредбата, защото нямат някакво особено качество, което да им позволява да предявяват права на свои членове. Позовават се на съдебна практика по адм. д. № 4742/2011 г., адм. д. № 4744/2011 г. по описа на ВАС. Касационните жалбоподатели твърдят, че решението е неправилно като материално незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалния закон. Неправилно съдът отменя всички текстове отнасящи се до цялата дейност на търговското дружество като нарушаващи Закона за общинската собственост, тъй като разпоредбата на чл. 54 от ЗОС е публикувана в ДВ на 15.06.2012 г. и § 6 от ДР влиза в сила на 1.01.2013 г., поради което не е спазен чл. 142, ал. 1 от АПК. Съгласно ЗМСМА общината има право да възлага изпълнение на дейности, произтичащи от техни правомощия на трети лица, каквото е "Център за Градска мобилност" ЕАД. Неправилно съдът е тълкувал дейността на дружеството като административна принуда при преместване на МПС и поставянето на "скоба". Принудителните административни мерки се прилагат по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП на територията на Столична община от полицаи при Столична дирекция на вътрешните работи, а служителите на търговското дружество само технически осъществяват действия, които са разпоредени от полицаите. Поставянето на "скоба" не е принудителна административна мярка, а временна мярка от друг характер. Неправилно е отменен чл. 44, ал. 10 от Наредбата, отнасящ се за оперативни действия по премахване на поставени в нарушения подвижни и неподвижни прегради, знаци, табели, съоръжения- вр. с чл. 44, ал. 9 от НОДТСО, които нямат публичноправен характер. Неправилно е отменен целия чл. 50а от Наредбата, тъй като не е налице дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Последиците от отмяната на тази разпоредба ще е заплащане на пълна такса за паркиране от живеещите в рамките на зоните за почасово паркиране (каквато плащат всички), което не е справедливо и излиза извън политиката, която следва общината. По силата на чл. 8, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, чл. 21, т. 8 от ЗМСМА и чл. 99, ал. 1 от ЗДвП общините имат право да въвеждат различен режим по силата на закона като установи зони за паркиране. Не е нарушено отменителното решение по адм. д. № 6988/2009 г., на ВАС, I отд., не е налице дискриминация, а съдът извън предмета на спора е приел, че трябва да се предостави право на преференциално паркиране на по-широк кръг лица. Право на паркиране не съществува и следователно не е признак, по който може да се извърши проверка по такъв критерий. Не е ясно на какво основание съдът е приел, че и лицата с настоящ адрес трябва да попадат в кръга на ползващите се с преференции. Разпоредбата на чл. 50б от Наредбата не е незаконосъобразна, а с приемането й е търсена финансова икономия. Няма причина да се събират пари от звена на бюджетна издръжка, за да бъдат платени отново от общината, търсена е социална справедливост, защото тук влизат колите на социалния патронаж, здравните служби и др. Действията на "ЦГМ" ЕАД не са административни актове, възложената на дружеството дейност е от техническо естество, за което няма забрана. Дейността относно паркирането в града не влиза в обхвата на чл. 52 - чл. 54 от ЗОС. Поради това неправилно е отменен чл. 44, ал. 10, чл. 54, ал. 4, чл. 55, ал. 2 и § 1, т. 3 от ДР на Наредбата.

В съдебно заседание Столичен общински съвет иска прекратяване на съдебното производство, като твърди, че всички искания на жалбоподателите са удовлетворени с изменение на оспорените текстове в Наредбата след постановяване на първоинстанционното съдебно решение, за което представя Решение № 521/26.09.2013 г. на Столичен общински съвет. Оспорените пред АССГ текстове вече не съществуват и няма предмет на делото.

Касационните жалбоподатели физически лица са недоволни от решението в отхвърлителната му част по искане за отмяна на чл. 45 до чл. 50 от Наредбата. Недоволни са и от мотивите на съда в отменителната част относно чл. 50а, ал. 1, за липсата на дискриминация. Адвокат Иванов твърди, че съдът е нарушил свое служебно задължение да изложи правни доводи по незаконосъобразността на цялата наредба. Цената на таксата трябва да бъде установена със закон, едва след това може да се определя по какъвто й да било начин. Изменението на Наредбата не е влязло в сила, поради което съдебното производство не следва да се прекратява. Няма яснота какъв е разходът на общината, за да е определена тази цена на такса паркиране. Пенчо Пенчев твърди, че съдът е пропуснал да се мотивира относно размера на таксата. Според адвокат Попов събирането на приходи за общината от търговско дружество е незаконно. Налице е дискриминация между жителите, които живеят в центъра и паркират срещу заплащане до домовете си в сравнение с гражданите от ж. к. "Люлин", които паркират безплатно пред своите домове. Константин Николов твърди, че съдът не е отчел обстоятелството, че общината събира такса за паркиране, но не гарантира право на паркиране до домовете на жителите от центъра. Иван Петров е недоволен от липсата на уредба относно притежателите на велосипеди. Константин Каракостов също е недоволен от мотивите на решението, с които съдът приема, че няма дискриминация, принципно не следва да има зони за паркиране. Румен Недялков намира за неоснователно искането за прекратяване на делото, защото изменението на Наредбата не е влязло в сила.

Сдружение "Гражданско движение днес - Общество срещу произвола" и Сдружение "Гражданско движение Днес" обжалват решението в отхвърлителната му част. Процесуалните представители на двете сдружения не намират изменението на Наредбата за основание за прекратяване на делото, защото всъщност са преповторени отменени от първоинстанционния съд разпоредби. Касационните жалбоподатели не изразяват становище по довода за недоказан правен интерес.

Ответниците физически лица не оспорват касационните жалби на физическите лица.

Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационните жалби за допустими, но неоснователни. Налице е правен интерес за жалбоподателите физически лица. От събраните доказателства е видно, че с въведените от Общината ограничения на правото за паркиране се въвеждат и задължения за заплащането на определени суми, които обстоятелства в достатъчна степен обосновават наличието на правен интерес у първоначалните жалбоподатели. Блокирането на автомобили чрез поставянето на скоби по своята същност представлява принудителна административна мярка, която се налага от служители на търговско дружество, което не е овластено от закона да осъществява такава дейност и което търговско дружество получава приходи, които не му се полагат. Неоснователни са касационните жалби на физическите лица и на двете сдружения "Гражданско движение Днес общество срещу произвола" и "Гражданско движение Днес". Административен съд София- град е изложил подробни и законосъобразни мотиви за материална законосъобразност на разпоредбите на чл. 45 - 49 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община, като правилно е приложил разпоредбите на чл. 99, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Неоснователни са възраженията на касаторите относно разпоредбите на чл. 50 от Раздел II - ри от Наредбата. В настоящия случай не е налице твърдяното от жалбоподателите, че режим служебен абонамент и синя зона, представлява облигационно отношение между Столична община и абоната, поради което не били спазени изискванията на ЗОС - чл. 14, ал. 7 и на ЗОП. В случая се касае за временно почасово ползване на зони от пътища, които са публична общинска собственост, а не за отдаване под наем на имоти, които са частна общинска собственост по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗОС. Неоснователни са и другите възражения развити в касационните жалби, поради което същите следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. По същество намира постановеното съдебно решение за недопустимо в частта, в която са отхвърлени жалби срещу чл. 45 - чл. 50 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, приета с Решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г. и с Решение № 148 по протокол № 12 от 22.03.2012 г., влязло в сила от 1.09.2012 г. и в частта, в която са отменени чл. 44, ал. 10, чл. 50а, чл. 50 б, чл. 54, ал. 4, чл. 55, ал. 2 и § 1, т. 3 от ДР ( в частта общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД) от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, приета с Решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г. и с Решение № 148 по протокол № 12 от 22.03.2012 г., влязло в сила от 1.09.2012 г., по следните съображения:

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по жалбите на Сдружение "Видовден"- сега "Гражданско движение Днес" и Сдружение "Гражданско движение днес- Общество срещу произвола" с искане за отмяна на чл. 44, ал. 10, чл. 45- чл. 50б, чл. 54, ал. 4, чл. 55, ал. 2 и § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, приета с Решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г. и с Решение № 148 по протокол № 12 от 22.03.2012 г. влязло в сила от 1.09.2012 г.

По реда на чл. 189, ал. 2 от АПК са конституирани като оспорващи въз основа на молби за присъединяване към жалбата на двете сдружения жалбоподателите Маргарита Александрова Бояджиева, Пенчо Петров Пенчев, Иван Митов Петров, Константин Василев Николов и Руслан Петров Велчев. Изредените физически лица изцяло поддържат жалбите на сдруженията.

С отделни жалби са конституирани като оспорващи Орлин Карл Кандулков, Валентина Здравкова Стоянова, Красимир Иванов Илиев, Румен Иванов Недялков, Александър Антонов Мишев, Константин Христов Каракостов, които искат отмяна на чл. 50, чл. 50а, чл. 50б, чл. 54, ал. 4, чл. 55, ал. 2 и § 1, т. 3 от ДР на Наредбата.

Жалбоподателят "Златен Меркурий" ЕООД е поискал с подадената от него жалба отмяна само на чл. 50 и Приложението към него. Обоснова правния си интерес с обстоятелството, че извършва търговската си дейност в офис в централната градска част, разпоредбата го поставя в по-неблагоприятно положение от търговците в други части на града..

Жалбоподателката Милена Димитрова Петкова е поискала отмяна само на чл. 50а, с който е въведен режим на локално платено паркиране на ППС на собственици на жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране и Приложение № 15 от Наредбата.

Всички жалбоподатели физически лица твърдят в жалбите си до Административен съд София- град, че живеят в централните части на гр. София, а оспорените разпоредбите засягат тяхно право да паркират автомобилите си до домовете, където живеят. Недоволни са от режима на преференциално паркиране на ППС по "постоянен адрес" като въвеждащ дискриминация по местоживеене, въведено незаконно финансово задължение. Оспорват разпоредбите относно въведения режим за служебен абонамент, който ги засягал, защото също им пречи да паркират свободно автомобилите си, недоволни са от незаконно възложени правомощия на търговското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД, въз основа на които гражданите биват санкционирани при неспазване на създадения режим.

От жалбоподателите само Милена Димитрова Петкова е представила пред Административен съд София- град по адм. д. № 8300/2012 г. по описа на АССГ доказателства за притежаване на превозно средство (л. 8) и удостоверение за настоящ адрес на ул. "Генерал Скобелев" в централната част на гр. София. Образуваното по жалбата й дело е присъединено с определение към адм. д. № 5765/2012 г. по описа на АССГ, вече образувано по жалбите на двете сдружения и други физически лица.

Към жалбата на Иван Митов Петров до АССГ срещу Наредбата са приложени четири констативни актове за установяване на нарушения по ЗДвП с велосипед. Пред настоящата съдебна инстанция с молба от 6.06.2013 г. Александър Антонов Мишев е представил фискален бон за платена сума от 32 лева на "Център за градска мобилност" ЕАД автомобил ДК № С-6848" МТ. И пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателите физически лица не са представили доказателства за местоживеенето си и за управление на автомобили, техни или чужди.

С решение № 1321 от 25.02.2013 г. по адм. д. № 5765/2012 г. по описа на Административен съд София- град по жалбите на "Сдружение "Видовден", Сдружение "Гражданско движение ДНЕС- общество срещу произвола, Маргарита Александрова Бояджиева, Красимир Иванов Илиев, Милена Димитрова Миткова, Александър Антонов Мишев, Румен Иванов Недялков, Пенчо Петров Пенчев, Руслан Петров Велчев, Орлин Карл Кандулков, Константин Василев Николов, Валентина Здравкова Стоянова, Константин Христов Каракостов, Иван Митов Петров, "Златен Меркурий ЕООД, Георги Деспотов са отменени като незаконосъобразни чл. 44, ал. 10, чл. 50а, чл. 50б, чл. 54, ал. 4, чл. 55, ал. 2 и § 1, т. 3 в частта й относно "общинско дружество "Център за градска мобилност" от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община, приета с Решение № 332 по протокол № 48 от 19.05.2005 г. на Столичен общински съвет, в редакция с изм. с решение № 634 по Протокол № 32 от 20.12.2012 г. Отхвърлени са жалбите в останалата им част срещу чл. 45 - 50 от Наредбата. Съдът при произнасянето е съобразил настъпилите в хода на първоинстанционното съдебно производство изменения на оспорени разпоредби с решение № 634 по протокол № 32 от 20.12.2012 г. на Столичен общински съвет.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд са следните разпоредби от глава IV "Паркиране" от НАРЕДБА за организация на движението на територията на Столична община, редакция изм. с Решение № 457 по Протокол № 22 от 13.09.2012 г на Столичен общински съвет:

"глава IV

Паркиране

Раздел 2.1 "Режим на почасово платено паркиране"

Чл. 44. (Изм. - Решение № 457 по Протокол № 22 от 13.09.2012 г.)

10) Оперативните действия по предходната алинея се организират и осъществяват от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД, по ред и при условия определени с писмена заповед на кмета на Столична община.

Раздел 2

Режим на платено паркиране на ППС

Раздел 2.1

Режим почасово платено паркиране

Чл. 45. (Доп. - Решение № 457 по Протокол № 22 от 13.09.2012 г.) (1) На улици, булеварди, площади и паркинги - публична общинска собственост, съобразно схеми, за местоположението и обхвата, приети от Столичния общински съвет, със заповед на кмета на Столична община, съгласно предоставените му по закон правомощия, се въвежда режим за почасово платено паркиране за ППС с допустима максимална маса до 2,5 тона и на микробуси и автобуси с до 12 пътнически места.

(2) Режимът на почасово платено паркиране е обособен в две зони: "Синя зона"- валиден в работни дни в часовия диапазон от 08.00 до 19.00 часа, събота - в часовия диапазон от 08.00 до 14.00 часа и "Зелена зона" - валиден в работни дни в часовия диапазон от 08.00 до 19.00 часа. Зоните са за самотаксуване от водачите на ППС, при заемане на място в същите и се различават по граници на обхват и условия за престой и паркиране, указани в "Приложение № 9А" - неразделна част от настоящата Наредба.

(3) (Нова) Режим на почасово платено паркиране "Зелена зона" може да се въведе извън границите определени в "Приложение № 9А", буква "б", когато е налице някое от следните условия:

• проблеми с паркирането;

• проблеми с организация на движението;

• голям брой нарушения на ЗДвП;

• предложение от районната администрация, общински съветници, граждани, стопански субекти и др.

(4) Изменения на списъка на улици, булеварди, площади и паркинги общинска собственост, както и на схемите за местоположението и обхвата на зоните, на които е въведен режим за почасово платено паркиране, обхвата на зоните, както и продължителността им на действие, се извършват с решение на Столичен общински съвет.

(5) Цената за 1 час паркиране в зоните за почасово платено паркиране, се определя с решение на столичния общински съвет.

(6) (Нова) Общинският съвет може да определи цени за паркиране в зоните за платено почасово паркиране за месец, шест месеца или дванадесет месеца. Заплащането на цената се удостоверява с винетен стикер от вида, указан в Приложение № 14а

Чл. 46. (Доп. - Решение № 148 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г.) (1) (Предишен текст на чл. 46) Удостоверяването на заплащането и контрола на действителното време на паркирането на автомобили в зоните за почасово платено паркиране се регламентира в заповедта по чл. 45, ал. 1 от настоящата наредба.

(2) (Нова) Задължителното информационно съдържание на талоните за паркиране в зоните за почасово платено паркиране е указано в "Приложение № 9" - неразделна част от настоящата наредба.

Чл. 47. (Изм. - Решение № 301 по Протокол № 14 от 12.06.2008 г.) Със заповедта по чл. 45, ал. 1 от настоящата наредба кметът на Столична община може да въведе временни и постоянни ограничения при паркиране в зоните за почасово платено паркиране.

Чл. 48. (Изм. - Решение № 148 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г.) Кметът на Столична община, в случаи на провеждане на заявени по съответен ред мероприятия от частен или обществен характер, може със заповед да закрива временно, частично или цялостно участъци от зоните за почасово платено паркиране.

Чл. 49. (Изм. - Решение № 148 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г.) Началото и края на действие на зоните за паркиране в режим на почасово платено паркиране се сигнализират с пътни знаци и табели, чрез които на водачите на ППС се указват условията за паркиране, като могат да се оборудват с камери за видео наблюдение, апарати за фото заснемане

Раздел 2.2

Режим на платено паркиране на ППС-служебен абонамент

Чл. 50. (Изм. и доп. - Решение № 457 по Протокол № 22 от 13.09.2012 г.) (1) На улици, булеварди, площади и паркинги - общинска собственост, на специално обозначени за това места, може да се въвежда режим на платено паркиране "Служебен абонамент".

(2) Редът и условията за определяне на местата с режим на платено паркиране "Служебен абонамент" се утвърждава със заповед на кмета на Столична община.

(3) Административни и обслужващи звена, които изцяло се издържат от столичния общински бюджет, ползват за служебни нужди безплатно места за паркиране, означени по съответния начин.

(4) Редът и условията за използване на местата за служебни нужди, посочени в ал. 3, се определят със заповед на кмета на Столична община.

(5) Временно закриване на места за паркиране в режим "Служебен абонамент", с цел провеждането на заявени по съответния ред в Столична община мероприятия от частен характер, се допуска единствено в неработни дни, а в работни дни за времето след 19.00 часа, но не по-късно от 08.00 часа.

(6) Режимът на паркиране по ал. 1 е валиден в работни дни в часовия диапазон от 08.00 до 19.00 часа, в събота от 08.00 до 14.00 ч.

(7) Режим на платено паркиране "Служебен абонамент" се допуска само за собственици, ползватели и/или наематели на нежилищни имоти.

50а. (Изм. - Решение № 457 по Протокол № 22 от 13.09.2012 г.) (1) На улици, булеварди и площади - общинска собственост, с въведен режим на почасово платено паркиране, кметът на Столична община със заповед въвежда режим на локално платено паркиране на ППС, чийто ползуватели са собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот. (2) Лицата по ал. 1 имат право да паркират ППС, в границите на конкретна подзона, от зоните за почасово платено паркиране (в която попада адресът на жилищния имот), определени съгласно Приложение № 15А.

(3) Правото на локално платено паркиране се установява с надлежно издаден винетен стикер, залепен на предното стъкло на превозното средство. Винетният стикер е от вида, указан в текста на Приложение № 14 към настоящата наредба. Същият се издава след заплащане еднократно от лицето по ал. 1 за една година на сума в размер, определен с решение на Столичен общински съвет. Винетният стикер се залепва на видно място в долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила по начин, незатрудняващ осъществяването на контрол. Незалепването на винетния стикер по посочения начин води до налагане на санкция по общия ред.

(4) Правата по предходните алинеи се прилагат за един автомобил на жилище. За всеки следващ автомобил лицата по ал. 1 заплащат еднократно, за година, тройния размер на сумата, определен с решението на Столичен общински съвет.

(5) Редът и условията за издаване на винетен стикер са определени в приложение № 15.

(6) Винетните стикери по ал. 3 се издават, активират, анулират и контролират оперативно от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община.

(7) Паркирането на ППС с винетен стикер извън границите на неговата валидност по време и/или по място подлежат на административно отношение за почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на територията на Столична община е извършено при спазване на нормативните изисквания, както и да изискват доказателства от водача на съответното ППС, за това, че е паркирано при и по повод обслужване на лицето притежател на картата, с която същото ППС е обозначено.

Чл. 50б. (Изм. - Решение № 480 по Протокол № 24 от 20.09.2012 г.) (1) (Отм. )

(2) Режимът на паркиране на ППС за служебни нужди може да се приложи и по отношение на ППС, които са собственост на Столична община и/или се ползват от административни, здравни и обслужващи звена, които изцяло се издържат от бюджета на Столична община.

(З) Не се допуска преотстъпване на трети лица на правата по ал. 2, както безплатно, така и срещу заплащане.

(4) Списъкът на ППС по ал. 2 се изготвя, изменя и актуализира от кмета на СО.

(5) Списъкът по предходната алинея, както и актуалната информация за внасяните промени в същия, се предоставя текущо на общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД, което организира и осъществява оперативната дейност по изработването, активирането и контрола на картите за паркиране на ППС за служебни нужди на територията на Столична община.

(6) Задължителното информационно съдържание на картите за паркиране на ППС за служебни нужди, задължителната информация съдържаща се в тях и начинът за обозначаване на ППС, обслужващи служебни лица при паркиране в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на територията на Столична община са указани в "Приложение № 13" - неразделна част от настоящата наредба.

(7) Служителите на общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД могат да извършват контролни проверки, доколко паркирането на ППС за служебни нужди в зоните

Раздел 5

Принудително преместване на неправилно паркирани ППС

1. (Изм. - Решение № 457 по Протокол № 22 от 13.09.2012 г.)

(4) Оперативната дейност по принудително преместване на ППС на територията на Столична община се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД, по ред и при условия определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона за движението по пътищата.

Раздел 6

Блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС чрез използване на техническо средство "скоба"

Чл. 55. (Изм. - Решение № 457 по Протокол № 22 от 13.09.2012 г.)

(2) Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство ("скоба"), таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на блокираните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона за движението по пътищата

Допълнителни разпоредби

пар. 1

т. 3 "Служебен абонамент" е режим на платено паркиране върху определени

от Столична община и съгласувани с отдел "Пътна полиция" при СДВР

(ОПП-СДВР), фиксирани и обозначени за тази цел места на улици, булеварди,

площади и паркинги общинска собственост на територията на Столична община, на ППС на физически

или юридически лица, на основание сключени от същите лица договори за

временно и възмездно ползване на съответните паркинг-места с общинското

дружество "Център за градска мобилност" ЕООД.

В хода на касационното производство, след подаване на касационните жалби, образуване на адм. д. № 6732/2013 г. по описа на ВАС, VII отделение, и след насрочване на съдебното заседание за 7.10.2013 г, без дочака резултата по касационното дело, Столичен общински съвет с Решение № 521 от 26.09.2013 г. е приел Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община и с § 2 е отменил чл. 44 до чл. 67 от Наредбата, с § 7 отменил Приложенията към чл. 45, чл. 50а и чл. 50б, а с § 3 е приел разпоредби от чл. 44 до чл. 153 от Наредбата. Към решението са изложени мотиви наложили отмяната на разпоредби и приемането на нови: посочена е целта на Наредбата за намаляване трафика на автомобили преминаващи през или достигащи до централната градска част на гр. София, подобряване организацията на движението, осигуряване на достатъчен брой места за паркиране, облекчаване на трафика по основните пътни артерии на града, изисквания към лицата, на които е предоставено право на локално платено паркиране, ограничаване на възможностите за паркиране върху тротоари, осигуряване на реална възможност на гражданите да използват режима на почасово платено паркиране, улесняване на гражданите и "бизнеса" чрез въвеждане на граници на подзони от зоната за почасово паркиране, разширяване кръга на правоимащи лица, изменение размера на таксата за втори автомобил упражняване на ефективен контрол относно паркирането. Мотивирано е въвеждане на режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране, право на режим на безплатно паркиране на ППС със специален режим на движение, както и на ППС към ОП "Социален патронаж" и др. осигуряващи социалните услуги на общината, изложени са мотиви относно задълженията на "Център за градска мобилност" ЕАД, включително контролът върху паркирането в зоните за платено паркиране. Въз основа на такива мотиви с § 2 са отменени всички "членове от 44 до 67", като са създадени с § 3 новите разпоредби.

При извършената справка съдът установи, че съдържанието на част от оспорените разпоредби са възпроизведени в новите разпоредби, други са променени съществено:

1. новосъздаденият чл. 53 възпроизвежда изцяло текста на чл. 44, ал. 10, (редакция Решение № 457 от Протокол № 22 от 13.09.2012 г.),

1. чл. 55 за въвеждане на "Синя зона" и "Зелена зона" има различно съдържание в сравнение с чл. 45 от Наредбата (Решение № 457 от Протокол № 22 от 13.09.2012 г,

1. чл. 58, ал. 1 възпроизвежда изцяло чл. 46, ал. 1 (редакция Решение № 457 от Протокол № 22 от 13.09.2012 г.), но чл. 59 не възпроизвежда дословно 46, ал. 2, (редакция Решение № 457 от Протокол № 22 от 13.09.2012 г.),

4.съдържанието на чл. 60 възпроизвежда изцяло чл. 47 (редакция Решение № 457 от Протокол № 22 от 13.09.2012 г.),

1. чл. 61 възпроизвежда изцяло чл. 48 (редакция Решение № 148 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г.)

1. чл. 62 възпроизвежда изцяло чл. 49 (редакция Решение № 148 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г.).

1. чл. 63, чл. 64, чл. 66 и чл. 67 възпроизвеждат чл. 50, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5, но разпоредбата на чл. 65 е различна от тази на чл. 50, ал. 3 ( редакция Решение № 457 от Протокол № 22 от 13.09.2012 г.),

1. чл. 71- чл. 79 има различно съдържание от чл. 50а ( редакция Решение № 457 от Протокол № 22 от 13.09.2012 г.).

1. разпоредбите на чл. 81, чл. 82, възпроизвеждат чл. 50б, ал. 3 и ал. 4, но чл. 80, чл. 83 и чл. 84 се различат от останалите разпоредби на чл. 50б от Наредбата (редакция Решение № 457 от Протокол № 22 от 13.09.2012 г.)

1. чл. 99 е различен от чл. 54, ал. 4 от Наредбата (редакция Решение № 457 от Протокол № 22 от 13.09.2012 г.) относно участието на "Център за градска мобилност" ЕАД в контролните проверки за спазване на правилата за преференциално паркиране).

1. чл. 124 изцяло възпроизвежда чл. 55, ал. 2 от Наредбата (редакция Решение № 457 от Протокол № 22 от 13.09.2012 г.)

1. § 1, т. 3 от ДР не е изменена.

По допустимостта на решението.

1.Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция е длъжна да осъществи служебна проверка по допустимостта на постановения първоинстанционен съдебен акт и без да са направени оплаквания в тази насока.

В случая касационният жалбоподател Столичен общински съвет твърди, че съдебното производство пред Административен съд София-град е образувано при липсата на правен интерес за двете сдружения и физическите лица. Тази защитната теза е развита в писмената защита пред първоинстанционния съд и отново с касационната жалба.

За да приеме, че жалбите на двете сдружения са допустими, съдът се обосновал с ТР № 2/12.02.2010 г. на АС на съдиите при ВАС по т. д. № 2009 г. и предмета и целите на учредяването им. За физическите лица жалбоподатели е посочено, че имат правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК, без да са изложени съображения за направения извод.

Процесуалните представители на двете сдружения обосновават правния интерес с предмета на дейност за защита на поставените в по-неблагоприятно положение граждани живущи в центъра на града, които са засегнати с режима на почасово паркиране, дискриминация на гражданите на базата създаване на право за преференциално паркиране само за един автомобил на едно жилище, немотивирано стеснен кръг на лицата с право на локално платено паркиране на ППС в зони с режим на почасово паркиране, незаконно предоставени властнически правомощия на търговско дружество.

Правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за което съдът следи във всяко положение на делото служебно дори да не е направено възражение. Подаване на жалба срещу подзаконов нормативен акт принципно в интерес на обществото и правната сигурност е недопустимо, тъй като това разбиране е изоставено от законодателя, от правната теория и съдебната практика. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК правото да оспорват подзаконов нормативен акт имат само гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к. д. № 11/2006 г. Конституционният съд приема, че тази разпоредба е конституционосъобразна, защото легитимация без да се обосновава правен интерес и без нарушаване или застрашаване на лични права на жалбоподателя, би могла да има нежелан ефект по отношение на различни правни субекти, затова заинтересоваността следва да е "правомерна, лична и обоснована". Не може всеки правен субект да оспорва всеки подзаконов нормативен акт. Допустимо е обжалване само на този подзаконов нормативен акт, който засяга правната сфера на жалбоподателя като правен субект. Конституционният съд приема, че не е достатъчно само да се твърди, че оспорените пред съд разпоредби на подзаконов нормативен акт засягат правната сфера на жалбоподателя, защото това трябва да се докаже и провери от съда.

Не е налице правен интерес за двете сдружения с нестопанска цел, поради което по отношение на двамата жалбоподатели решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Сдруженията нито твърдят, нито доказват, че с оспорените разпоредби са засегнати или застрашени от засягане техни законни интереси и права. Липсват данни за ползване на превозни средства от двете сдружения. Представени са удостоверение по ф. д. № 353/2008 г. на СГС за предмета на дейност на "Гражданско движение Днес - Общество срещу произвола" и удостоверение от 31.05.2013 г. по ф. д. № 424/2008 г. за Сдружение " Гражданско движение Днес "предишно Сдружение "Видовден"). Сдруженията са посочили като предмет на дейност осъществяване на контрол върху актове на органите на държавната и местна власт, консултантска дейност, организиране на семинари, участие в обсъждане на законопроекти и т. н. От съдържанието на жалбите до съда се установява, че търсената от съда защита е в интерес на граждани на столицата, а не в личен интерес на сдруженията. Разпоредбата обаче на чл. 186, ал. 1 от АПК изисква пряк и непосредствен правен интерес, а не абстрактен такъв. Недопустимо е да се подава жалба в защита на чужди права и чужди законови интереси при липса на пълномощие и мандат за такава защита. Процесуална субституция е допустима само в случаите, предвидени със закон. Посочените в удостоверенията за регистрация цели не могат да създадат мандат за защита на чужди субективни права, нито да породят правен интерес за оспорването на всички видове административни актове, които не засягат и не застрашават правната сфера на сдружението жалбоподател. Никой не може сам да се упълномощи, включително под формата на приемане на устав, да извършва процесуално представителство пред съда в защита на други правни субекти. Правото на жалба до съда е средство за предотвратяване настъпването на неблагоприятни правни последици или за постигане на благоприятни правни резултати в правната сфера на жалбоподателя чрез премахване на административен акт, независимо от вида му, от правния мир. Позоваването на Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г. на ОС на ВАС по т. д. № 4/2010 г. от страна на първоинстанционния съд е неправилно. Само в някои случаи сдружения с нестопанска цел могат да обосноват правен интерес за оспорване на административни актове с предмета си на дейност, като например браншови, съсловни организации създадени със закон, природозащитни организации за защита на природата (в какъвто смисъл е ТР № 2/2010 г. на ОС на ВАС). Случаят обаче не е такъв и жалбите са подадени в защита на чужди права на граждани, като неправилно правният интерес е търсен в устава и предмета на дейност. Тъй като двете сдружения не сочат засягане на лични права като правни субекти, жалбите до съда са недопустими и е следвало да се оставят без разглеждане. Като недопустимо в тази част решението подлежи на обезсилване.

1. Недопустими са жалбите до Административен съд София- град на Маргарита Александрова Бояджиева, Пенчо Петров Пенчев, Иван Митов Петров, Константин Василев Николов, Руслан Петров Велчев, Орлин Карл Кандулков, Валентина Здравкова Стоянова, Красимир Иванов Илиев, Румен Иванов Недялков, Александър Антонов Мишев, Константин Христов Каракостов и "Златен Меркурий" ЕООД.

Посочените жалбоподатели физически лица твърдят в жалбите си, че живеят в централната част на гр. София, а търговското дружество твърди, че има седалище и осъществява дейност в централната част на града. Като адреси за призоваване в жалбите са посочили улици, намиращи се в "Синя" и "Зелена" зони на гр. София. В отговора си по касационната жалба на Столичен общински съвет пред настоящата съдебна инстанция Маргарита Ал. Бояджиева твърди, че нейният правен интерес да търси защита произтича от нарушеното й право да паркира пред дома си, като посочва, че всички други жалбоподатели също са адресно регистрирани в "Синя" и "Зелена" зони.

В писмените отговори по касационните жалби на Столичен общински съвет и "Център за градска мобилност" ЕАД представени от Румен И. Недялков, Пенчо Петров Пенчев, Иван Митов Петров, Константин Христов Каракостов, Константин Василев Николов и Руслан Петров Велчев също се твърди, че оспорените пред АССГ разпоредби накърняват правата им като "жители на центъра на гр. София", принудени да плащат такси за паркиране пред домовете си, каквито жителите на останалите райони в града не дължат.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбите на посочените по-горе лица са подадени при недоказани и непроверени от първоинстанционния съд факти, които обуславят правен интерес за търсената съдебна защита. Поради това съдебното производство в тази част също е недопустимо и решението следва да бъде обезсилено. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 от АПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Следователно не е достатъчно жалбоподателите да твърдят без докажат, че живеят в централната част на града и управляват автомобили като собственици или на друго правно основание. Възражението за липса на правен интерес за посочените по-горе жалбоподатели е направено от Столичен общински съвет и пред първоинстанционния съд и с касационната жалба. Първоинстанционният съд не се е мотивирал защо приема жалбите за допустими. И пред настоящата съдебна инстанция не са представени доказателства относно местоживеенето на жалбоподателите и притежаването или ползването на пътни превозни средства.

Не са такива доказателства представеният от Александър Антонов Мишев фискален бон за платена сума от 32 лева на "Център за градска мобилност" ЕАД, нито представените констативни актове от Иван Митов Петров за установяване на допуснати от него нарушения на правилата за движение с велосипед. Режимът на платено паркиране въобще не се отнася за електромобили и двуколесни ППС, които паркират безплатно, поради което за жалбоподателя Иван Митов Петров не може да се изведе правен интерес за оспорване на посочените по-горе разпоредби от Наредбата. Липсата на правна уредба относно "триколесни" превозни средства не може да бъде предмет на съдебен контрол, както правилно посочва представителя на Върховната административна прокуратура. Както отбелязва Конституционният съд в Определение № 4 от 14.08.2007 г. по к. д. № 9/2007 г. съдът не е в положението на позитивен законодател, поради което не може под формата на съдебен контрол да дава конкретни указания за дописване на нормативен акт.

Значимостта на настоящото дело за обществото не е основание за неспазване на процесуалните правила за съдебно производство. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебно производство. Поради липса на правен интерес за посочените по-горе жалбоподатели съдебното решение следва да бъде обезсилено, а съдебното производство прекратено на основание чл. 221, ал. 3 вр. с чл. 159, т. 4 от АПК по жалбите на Сдружение "Гражданско движение ДНЕС- общество срещу произвола, Сдружение "Гражданско движение- Днес " (предишно Сдружение "Видовден"), Маргарита Александрова Бояджиева, Красимир Иванов Илиев, Александър Антонов Мишев, Румен Иванов Недялков, Пенчо Петров Пенчев, Руслан Петров Велчев, Орлин Карл Кандулков, Константин Василев Николов, Валентина Здравкова Стоянова, Константин Христов Каракостов, Иван Митов Петров, "Златен Меркурий ЕООД, Георги Деспотов, като в тази част съдебното производство следва да бъде прекратено.

1. Единственият жалбоподател, който е обосновал и доказал наличието на правен интерес е Милена Димитрова Петкова, която е оспорила пред съда само чл. 50а и Приложение № 15 от Наредбата, (редакция, Решение № 148 от Протокол № 12 от 21.03.2012 г.) и не се е присъединила към жалбите на останалите жалбоподатели срещу чл. 45 - 50, чл. 50б, чл. 54, ал. 4, чл. 52, ал. 2 и § 1, т. 3 от ДР на Наредбата. Пред настоящата съдебна инстанция Милена Д. Петкова не е подала касационна жалба и е конституирана като ответник. Съдът е постановил допустимо съдебно решение само по жалбата на Милена Димитрова Петкова в частта, с която е отменил като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 50а от Наредбата (редакция Решение № 457 по Протокол № 22 от 13.09.2012 г.). Съдът приема, че чл. 50а неправилно ограничава кръга от лица, на които е предоставено право на локално платено паркиране в зони за почасово паркиране, поради което макар и недискриминационна тази разпоредба нарушава основни принципи на административния процес в чл. 4, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от АПК. Освен това съдът приел, че липсват мотиви за нормативното решение да се предоставят права по чл. 50а, ал. 1 само за един автомобил, а за всеки следващ да се плаща троен размер на таксата, с което е нарушен чл. 9, чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА.

В тази част обаче решението също следва да бъде обезсилено поради отпаднал предмет на спора на основание чл. 159, т. 3 от АПК . В хода на касационното производство с Решение № 521 по Протокол № 48/26.09.2013 г. на Столичен общински съвет е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба за организацията на движението на територията на Столична община като с § 2 разпоредбите на чл. 44 до чл. 67, включително чл. 50а, са отменени, а на тяхно място са приети разпоредби в р. II. 3 "Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране". Съгласно чл. 71 е въведен режим на локално платено паркиране на ППС, чиито ползуватели са от домакинството по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК като собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово паркиране и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот. На основание чл. 72 правото се предоставя на физически лица, които управляват ППС по силата на право на собственост или на правно основание, различно от правото на собственост и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на имота, който ползват за жилищни нужди. Границите са конкретно посочени в наредбата, обособени са в зони и подзони. Отново с винетен стикер е регламентирано да се установява правото по чл. 72 от Наредбата, като е прието, че първи автомобил е заявеният като първи, за втори таксата е двойна и т. н..

Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК жалбата до съда не спира действието на нормативния административен акт, поради което и при висящо съдебно производство няма пречка компетентният административен орган да отмени или измени, да допълни оспорените разпоредби. Това може да се случи в различни фази на съдебното производство. При отмяна на оспорената разпоредба от нейния издател (независимо от фазата на делото) е налице основание за прекратяване на съдебното производство поради липсата на предмет и отпаднал правен интерес за защита (Определение № 708 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16236/2010 г., 5-членен с-в, определения по адм. д. № 3071/2007 г. ВАС, II отд, и адм. д. № 4426/2007 г., ВАС, II отд. Виж и практика на Конституционния съд на РБ: Решение № 13 от 29.05.2001 г. на КС на РБ по к. д. № 2/2001 г., Определение № 4 от 10.07.2013 г. по к. д. № 4/2013 г. на КС на РБ, обн. ДВ бр. 65, 2013 г.).

Изменение на разпоредбата в хода на съдебното производство в посока удовлетворяване искането на жалбоподателя е основание за прекратяване на делото (определение по адм. д. № 5485/2007 г. на ВАС, VI отд.). При изменение на нормативният акт след постановяване на първоинстанционното съдебно решение, също е налице основание за неговото обезсилване и прекратяване на делото (виж Решение № 8805/18.06.2013 г., по адм. д. № 4166/2013 г. по описа на ВАС, V чл. състав).

Специфичният правен проблем по настоящото дело е, че в хода на касационното производство издателят на оспорения пред съда нормативен административен акт отменя всички оспорени разпоредби и приема нови, по-голяма част от които с изменено съдържание, а други са възпроизведени отново в логична връзка с изменената част от Наредбата. Съгласно чл. 196 от АПК за неуредените в този раздел III "Оспорване на подзаконови нормативни актове" въпроси, се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове, с изключение на чл. 152, ал. 3, чл. 173 и чл. 178 от АПК. Следователно чл. 156 от АПК е приложим и в производството по оспорване на нормативни административни актове. При липсата на регламентирана забрана, издателят за нормативния акт може да го оттегли при всяко положение на делото при условия на съгласието на третите лица, за които акта е създал права, като законодателят има предвид субекти, различни от оспорващите. В случая освен, че оспорените разпоредби са отменени, са приети разпоредби в ново производство по чл. 75-80 от АПК, които регламентират същите отношения. Проверката за спазване на административно-производствените правила за приемане на новите разпоредби следва да стане в друго съдебно производство. Столичен общински съвет е избрал подход на отмяна и "възкресяване" (по израза на Конституционния съд в Решение № 5 от 26.09.2002 г. по к. д. № 5/2002 г.) на част от оспорените разпоредби със същото съдържание. Предвид недопустимостта на съдебното производство по жалби на лица без установен правен интерес, съдебното производство следва да се прекрати изцяло. Поради тази причина не следва да се обсъждат жалби срещу мотивите на първоинстанционното съдебно решение, както и да се отговаря на твърдение, че съдът е длъжен без сезиране (в разрез с диспозитивното начало на съдебния процес) да разширява сам предмета на съдебния спор върху цялата Наредба.

Неоснователно е твърдението на касационните жалбоподатели, че отмяната на оспорените разпоредби и приемане на други разпоредби регламентиращи същите правоотношения, настъпили в хода на съдебното производство няма значение за спора. Целта на съдебното производство по чл. 185 и сл. от АПК е да се осигури защита чрез премахване от позитивното право на незаконни разпоредби, за да не регламентират правоотношения занапред. В същото време съдебното производство се развива по правила, разписани в АПК с цел осигуряване равноправие на страните. Законодателят обаче не е забранил на издателя на нормативни административни актове при висящо съдебно производство да не отменя или изменя разпоредба, която е оспорена пред съда. В настоящото производство е недопустимо да се осъществява косвен съдебен контрол за законосъобразност върху последвало изменение нормативен административен акт. С публичното оповестяване на Решение № 521 по Протокол № 48/26.09.2013 г. на Столичен общински съвет на основание чл. 78, ал. 3 от АПК, което е видно от сайта на Столичен общински съвет, изменението е станало част от действащото право, поради което е неоснователно твърдението, че измененията не са влезли в сила. При следващо допустимо оспорване на Наредбата в действащата редакция, ще е допустима проверка от съда, но в друго съдебно производство, дали са законосъобразни разпоредби от Наредбата относно възлагането на публичноправни функции и на оперативна, организационна дейност на правен субект, осъществяващ търговска дейност (Решение № 3 от 27.04.2000 г. по к. д. № 3/2000 г. на КС, Тълкувателно решение № 5 от 10.05.2005 г. по к. д. № 10/2004 г. на КС), на разпоредби, регламентиращи таксата за локално платено паркиране на ППС относно нейната законоустановеност и определеност (Решение № 9 от 21.09.2000 г. по к. д. № 6/2000 г., Р. № 3 по к. д. 2 от 1996 г. на КС, Р. № 6 по к. д. № 4/1998 г. на КС на РБ), режима на служебен абонамент и др.

Страните нямат претенции за разноски и такива не следва да се присъждат.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение